by PC Mania
Графика 🙂
Макар да не смайва с детайлност или ефекти (особено на фона на MGS2 или Devil May Cry), визията на MOH: Frontline изпълнява перфектно задачата си – да ви пренесе на фронтовата линия на Втората световна война. “Верността с оригинала” на всичко, което ще видите в играта, е почти 100%-ова, като се започне от оръжията, превозните средства и униформите и се стигне до сградите в окупирана Европа.
Нива :I
OK, всичко във Frontline е толкова убедително и пропито с атмосфера. Чудесно, но защо нивата отново (точно като в първите две PSX игри) приличат по-скоро на “пътечки”, свързващи началото и края на нивото? Можеш да се движиш по-точно определен маршрут и нито крачка встрани! Някой беше писал, че няма нищо по-дразнещо в една игра от врата, която да не можеш да отвориш, просто защото не е направена да се отваря. Това е точно като да си удариш носа в декора – веднага си спомняш, че всичко е “наужким” и… сбогом реализъм!
Управление : (
Азбучна истина е, че именно управлението прави 99% от first person shooter-ите за PS2 на практика невъзможни за игра. Джойпадът просто не е равностойна алтернатива на комбинацията от мишка и клавиатура. И сякаш за да направят ситуацията още по-плачевна, създателите на MOH: Frontline са претупали управлението на играта. Резултатът е почти трагичен. Frontline стартира с десанта при Нормандия и докато врътна нивото, направо ми окапаха очите. Не казвам, че играта е абсолютно неиграема, просто ви съветвам да се въоръжите със здрави нерви и да намалите кафето, преди да я подхванете.
Звук : (
Абсолютно перфектен! Единствената ми забележка е, че не поддържа Dolby Digital 5.1, стандарт, който вече се налага за PS2 игрите. И все пак едва ли ще намерите друга игра с подобен наистина холивудски саундтрак. Колкото да звуковите ефекти – те са автентични, но и перфектно изпълнени.
Изкуствен интелект : (
Авторите на MOH: Frontline обещаваха “изумителен изкуствен интелект”. Трябваше да поиграя играта обаче, за да разбера какво точно са имали предвид. Да вземем например едно картечно гнездо с две картечници, на около два-три метра една от друга, с по двама войници и един командващ офицер на картечница. Каква беше изненадата ми, когато успях да гръмна “фрицовете” един по един без някой от оцелелите да ми обърне внимание. Все едно че бяха бутилки, подредени върху дървена щайга. Изумителен изкуствен интелект, наистина.
Автор: Ивелин Иванов