Medal of Honor: Allied Assault

Не ви ли се струва странно, че напоследък 3D екшъните, които експлоатират темата за Втората световна война, станаха малко множко? Преди по-малко от месец излезе Deadly Dozen, а съвсем наскоро – и култовия Return To Castle Wolfenstein. Сега идва ред на Medal of Honor – Allied Assault. (MOHAA) Откъде идва този интерес към тая война – не знам. Но лошо няма, стига заглавията да предлагат качествено пуцане. А играта, за която става въпрос сега, определено е динамична, напрегната и ще ви накара да се изправяте на нокти всеки път, когато чуете от телевизора да се лее немска реч.

Това е дебютът ма Medal of Honor за PC. Ако се опитате да проследите родословното му дърво обаче ще забележите, че то води към Playstation. Конзолната версия е доста популярна и е обявена за може би най-добрият триизмерен екшън, излизал някога за тази платформа. Усещам как започвате да си мислите, че щом това е адаптация на Playstation-ска игра, това автоматично означава, че PC-версията ще е куца. Е, забравете тези обобщения, защото те не важат за MOHAA. Според мен играта е достоен конкурент дори и на Return To Castle Wolfenstein. А възможно ли е да се хареса до такава степен, че да закопае третата част на родоначалника на триизмерните екшъни? Едва ли, но пък знае ли човек… Ще поживеем и ще видим.

Малко история не вреди 

Естествено, главният герой е на страната на съюзниците. Той е част от секретна агенция, наречена Office of Secret Services или за по-кратко OSS. Неговото име е лейтенант Марк Пауъл. Ако се чудите с какво по-точно са си запълвали времето хората от OSS, с удоволствие ще ви разкажа. Тази агенция е създадена през 1942 заради Втората световна война. Първоначало тя се е занимава главно с шпионаж, а по-късно – и със саботажи и спасителни мисии. В нашия случай лейтенант Паулъл неофициално е зачислен в специалната пехота. Вещ във военната история, майстор в стрелбата и говорещ три езика, този човек е идеален за задачите на OSS. И така, време е да видите какво означава да си неразделна част от бойното поле.

Първото нещо, което прави впечатление в MOHAA, е графиката. Очевидно Electronic Arts са останали доволни от това, което енджинът на Quake III успя да постигне в заглавия като American McGee’s Alice – една наистина красива игра, и са решили да го използват и в новото си заглавие. Обърнете специално внимание на растителността. Ако се приближите до някое дърво или храст, можете да забележите множество малки и големи клони, както и стотици листа. Това са едни от най-красивите и детайлни образци на геймърската флора, които съм виждал някога. Те дори се поклащат сравнително реалистично при всеки полъх на вятъра и могат да служат за прикритие, когато искате да изтребвате врага коварно със своя снайпер.

Сградите също са пресъздадени жестоко. На места се налага да обикаляте из руините на разрушени селища, станали жертва да бойните действия – ще видите полусрутени постройки, разбити коли и т.н. От време на време вали и красив дъжд, който ту се засилва, ту намалява, ту почти спира. Въобще всичко е блаженство за окото.

Експлозиите също са много впечатляващи. Особено добре е направено разпръскването на земя след като е паднала бомба или снаряд. Представете си как бягате по някакво поле. От лявата ви страна, теренът е осеян с мини, от дясно ви обстрелват с бомби, а отпред има бункери, пълни с нацистки картечари, а вашата крайна цел е окопът, който се намира на трийсетина метра пред вас. Тръпката да се добереш жив е доста голяма. Да не говорим пък за взривовете под водата. Това е нещо, което трябва да се види със собствените очи.
     
Участниците в сраженията се движат почти като на живо. Тичат, залягат, търкалят се, надничат, стрелят от някой ъгъл, показвайки само оръжието си – всичко е анимирано перфектно. Всъщост дори и самите движения говорят за един сносен изкуствен интелект. И наистина, играта има доста добро AI и на моменти можете да си помислите, че нацистът пред вас действително има мозък в главата си. Компютърът ще действа логично и ще прилага всякакви хитринки, само и само да ви види проснат безжизнен на земята.

Задачите

Очакват ви около двайсетина мисии. Те отново са силно свързани с историческите събития от периода 1942-1945. За да ги приключите, ще трябва да се с правите с най-различни специални задачи: да се промъквате незабелязано, да взривявате, да убивате и после да бягате. Действието на MOHAA е сравнително напрегнато и ви грабва още с пускането на играта. Да си призная досега не бях усещал така силно атмосферата на Втората световна. В по-голямата си част мисиите са на открито, но има и такива, които се развиват в затворени помещения. 
 
Оръжията, с които лейтенант Паулъл си служи, са над двадесет на брой като всички, естествено, са съобразени с епохата и са напълно истински. Измежду тях са Springfield ’03 Sniper, базука, пушка M1 Garand, MP40 Sub Machine Gun, aвтоматична пушка BAR, пистолет Colt 45, Thompson Sub Machine Gun, гранати и т.н. и т.н. Имайки предвид завидният им брой, не се притеснявайте, че “скромният” арсенал на героя може да ви омръзне по някое време. Освен това някои оръжия имат и алтернативна атака. Но не очаквайте да носите повече от четири-пет пушкала в една мисия. Все пак не сте тежко въоръжен танк. Също така се пригответе да се сблъскате с не по-малко внушителните превозни средства – от различни модели бронирана техника, през самолети, лодки и камьони – общо осемнадесет на брой. Дори в определени моменти ще ви се наложи да сам да управлявате танк.    

Въздушната поддръжка

Някъде във военната ви раничка се намира и един бинокъл. Той не само ви помага да виждате по-надалече и незабелязано да воайорствате, но и за да задавате цели за въздушни удари. До няколко секунди ваш самолет ще прехвърчи и ще изсипе порой от бомби върху неприятелските кратуни. След това с бинокъла можете да видите и резултата от вашите действия. Много хитра и добре реализирана идея.

В някои мисии ще си имате и помощници. Самото подзаглавие на играта предполага това (Allied Assault). Група от няколко войници ще ви следва неотлъчно и ще ви помага при по-трудните задачки. Естествено, би било хубаво, ако им се отплатите за тази помощ като ги задържите максимално дълго живи. За тази цел просто вървете пред тях и застилайте земята с нацистки трупове. Това обаче не е лесна работа, особено когато няколко тона желязо под формата на танк се опитват да ви направят на кайма. В такива случаи можете само да се радвате, че добрата стара базука е с вас.

Не очаквайте помощниците ви да свършат цялата работа вместо вас – те просто са там, за да ви асистират и да ви покриват гърба. Почти всичко лежи на вашите плещи. Колкото по-тежко е ранен някой от екипа, толкова по-трудно се движи. Тичането постепенно преминава в ходене, куцане, и накрая почти влачене. Трагична картинка. Може направо да ти стане жал. Но пък изглежда адски истинско. Друг интересен момент в играта са вражеските униформи, които можете да нахлузвате върху себе си и така да оставате незабелязан от подлия враг.   

Реализмът

За да са сигурни, че играта им ще отразява максимално реалистично действителността по времето на Втората световна война, Electronic Arts са поканили консултат американският капитан Дейл Дай за консултант. Той е участвал в моделирането на мисиите, оръжията, поведението на хората и т.н. Вероятно ще попитате кой, по дяволите, е този тип. Въпросният ветеран е помагал и на Стивън Спилбърг при създаването на филмовата суперпродукция “Спасяването на редник Райън”. Имайки предвид крайния резултат на MOHAA, човекът си е свършил работата много добре.

За звуковите ефекти в играта гласувам с две ръце. Ако имате картата ви поддържа 3D, ще им се насладите най-пълноценно. Куршуми пронизват въздуха и свистят покрай ушите ви, експлозии отекват в далечината, разгневени и уплашени немски гласове кънтят от всички посоки, самолети прелитат с бръснещ полет над главата и могат да ви накарат да потърсите убежище под бюрото си. Казано с други думи – звукът пресъздава войната във всичките й аспекти. Наред с графиката, това е другият огромен плюс на MOHAA.

Кръвта в играта очевидно е в силно ограничени количества. Стреляте, стреляте, стреляте, но няма и помен от нея. На въпроса на феновете защо няма опция за включване и изключване на кръвта, авторите отговарят доста тъпо: “Нацистите са носели страшно много дрехи. Би било нереалистично кръвта да извира от тях”. Нереалистично, ама друг път.

А какво би бил един съвременен 3D-екшън без мултиплейър? Провал, разбира се. Играта в мрежа ви предлага около дванадесет карти. Геймплеят обаче не е нещо кой знае колко революционно и следва отъпканите досега пътища. Действието се развива по бреговете на Франция, в пустини в Северна Африка, из стари, разрушени и изоставени градчета в Нормандия и дори и в Сталинград. Цели тридесет и двама души могат да се сбият на една и съща карта по интернет и то без да плащат абонаментна такса.

Окончателната присъда

Medal of Honor – Allied Assault е един наистина отличен 3D-екшън. Напрегнатото действие, страшната графика и убийственият звук правят тази игра направо трепач. Основното нещо, което я различава от Return to Castle Wolfenstein, е стремежът да бъде исторически точна и достоверна. Ако това ви се нрави като идея, снабдете се с добра машина и помогнете на съюзниците, изтрепвайки завидни количества нацистка сган.

Автор: Владимир Тодоров