MechCommander 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 07 сеп. 2001

Наемници. Рано или късно, всеки прибягва до услугите им. Наемниците имат само една цел и изпитват лоялност само към един господар – парите.  Понякога някои ламтят за слава, а други – и за власт. Но случва се, макар и много рядко, те да застанат на страната на справедлива кауза, дори когато тя изглежда почти загубена или е финансово необезпечена.

Поне на първо време, вас ви интересуват само тлъстите пачки (който се наричат C-Bills и всъщност се носят под формата на единици и нули из дигиталните простори). На планетата Карвър V се заформя война за господство. Основните сили там са три: Стейнър, Лиао и Давион. И трите страни са сравнително равнопоставени. Изглежда те се нуждаят от някой, който да промени баланса на силите и е готов да плати добре за тази малка услуга.

Кампанията

е само една и се състои от около 25 последователни мисии. Първоначално, най-голяма сума ви предлага Стейнър и затова заставате на тяхна страна. Следващото предложение е от Лиао, а след това се присъединявате към Давион. Тоест прибирате парите на всички :).

След като мине брифинга първата ви работа е да подготвите ударната си група. За тези, които не са имали никакъв досег с BattleTech-вселената или компютърните игри, посветени на нея, съм длъжен да вметна съвсем кратко разяснение. Основните ви бойни машини са така наречените Mech-ове. Тези огромни крачещи метални чудовища имат разновидности, извисяващи се на над 14 метра, които достигат внушителните 100 тона и притежават огневата мощ на няколко танкови батальона.

Mech-овете в играта са 29 на брой, в диапазона от 30 до гореспоменатите 100 тона. Има няколко, който не са се появявали на PC досега. Повечето от най-популярните машини са отново на линия, но за жалост липсват някои модели от типна на Daishi и моя любим MadCat MKII. Най-тежкото, с което трябва да се задоволите в началото, са два 55-тонни Bushwacker-а, но това бързо ще се промени. Дори да разполагате с купчина 100 тонни Atlas-и, няма да сте в състояние да изкарате ги всичките на бойното поле, защото общото тегло на силите ви за всяка мисия е стриктно ограничено. Приемете това като нещо повече от съвет: винаги трябва да имате в групата си Mech, екипиран с добри сензори. Не е излишно да взимате и нещо, което се движи с над 80 километра и разполага с jump jets.

Оръжията и системата

за екипирането им са претърпели някои промени. Теглото на оръжейните системи вече не е фактор. Когато въоръжавате своя Mech, виждате мрежа от квадратчета, а всяко поставено оръжие заема част от тях.
Допълнителната броня и охлаждане също заемат от ценното пространство. Топлината, обаче, е истинският ограничител – почти всички оръжия, особено енергийните, се нагряват като реотани на котлон. Кинетичният арсенал пък трябва да се захрани с достатъчно амуниции. От менюто с опции на играта може да си пуснете и неограничени боеприпаси, но според мен така се губи част от удоволствието.

Общия брой на оръжията в играта е 36. Има и нови разрушителни пособия, но всичките small lasers са безследно изчезнали, което всъщност не е фатално. Леко се променени и характеристиките на повечето оръжия. Нямате възможност да монтирате разнообразни специални системи, няма дори AMS. Като цяло работата по подготовката на Mech-овете е по-опростена от всякога.

След успешно приключена мисия може да изберете кой от сравнително запазените противникови ‘Mech-ове да приберете за собствена употреба. Това ви коства известно количество C-Bills. Друг вариант за набавяне на нови машини е закупуването им от вашия работодател. Непотребните гиганти пък можете да продадете. Въоръжението си също купувате от “шефа”.

И ето че вече сте избрали и въоръжили Mech-овете за съответната задача. Следващата ви работа е да подберете подходящ боец, който да управлява съответната машина. Всеки от подчинените ви има две характеристики: стрелба и пилотиране. Те се покачват след всяка мисия. Воините ви могат да усвоят и до четири специални умения. Новобранецът не разполага с такова нещо, но при всяко следващо покачване в ранг може да изберете по едно. Уменията включват неща като подобрено боравене със съответни видове оръжия и системи, по-умело пилотиране на определен клас машини и т.н. Примерно към края на играта вече ще сте си направили специалисти по използването на сензори, ER Lasers, дългообхватни оръжия и ‘Mech-ове от нападателен клас. Така че създайте си разнообразни експерти и ги поставете на мястото, което им приляга най-много. Например, гореспоменатия специалист би трябвало да управлява подходящо екипиран за него Cyclops. Така че гижете се добре за ценните си кадри!

Приемаме, че

вече сте на бойното поле

Пред очите ви се разкрива доста приятна гледка. Нивото на детайлност на ‘Mech-овете надхвърля това на единиците от последния Dune, а разцветките има варират в зависимост от опциите. Всичко е изобразено със съвсем порядъчен брой полигони и само леко замацаната текстура на терена може да развали отличното впечатление. Всеки обект хвърля и хубава плътна сянка, но за съжаление само една, независимо от броя на светлинните източници. А светлини има в изобилие. Масираните битки изглеждат страхотно. Ефектите на ракетите, енергиините оръжия и експлозиите веднага хващат окото. Това е напълно разбираемо – енджинът е модифицирана версия на графичната платорма, използвна в MechWarrior 4.

Когато говорим за 3D стратегия, неизменно става въпрос и за движението на камерата. Контролът й е сравнително удобен, не се налага често да променяте нейния ъгъл. Приближението е много добре направено – от съвсем птичи поглед до близка гледка на сражаващите се Mech-ове.
Авторите не са забравили, че в компютъра има и една част, наречена звукова карта, и са се постарали за нея винаги да се намира работа. Хората ви постоянно докладват за състоянието си (I can see light through my armor :)). Звуците на оръжията си пасват перфектно, а мога да гарантирам, че музиката също ще ви се понрави (или поне със сигурност поне няма да ви дразни).

MechCommander 2 наистина е добра тактическа игра. Малко кофти е, че дебилната “стратегия”, обобщена в максимата “с цялата налична броня право напред”, върши задоволителна работа изумително често, поне на първите две нива на трудност.

Можете да давате на воините си всевъзможни команди. Дали да атакуват от далечна, средна или близка дистанция, в коя част от противника да се прицелват, да използват само енергийни оръжия, да катапултират и т.н. Единственото, което липсва, е възможност да ги разположите в строга формация. Добре е, че при движение не се разпръскват много, освен ако не сте им заповядали да атакуват с пълна скорост.

Имате и възможност

да викате подкрепления

но с цената на определен разход. Освен ресурсите, дадени ви в началото на мисията, можете да ползвате и суровините, заграбени от складовете на противника. Възможностите не са малко. Можете да извикате разузнавателен хеликоптер, ремонтен камион, машина за поставяне на мини (бум, и врагът вече куца), да изпратите сензорна сонда, да си поръчате въздушен удар или да монтирате фиксирана артилерийска единица. Безценна (и скъпа) е възможноста да замените катапултиралия пилот на почти напълно разбит вражески ‘Mech с някой от подчинените си. В този случай компютърът сам избира някой от войните, който сте оставили в базата си. Така след кратък основен ремонт, машината ще е напълно готова да тръгне в бой срещу доскорошните си другари.
Възможността да викате допълнителни сили наистина може да наклони везните във ваша полза, но не можете да се възползвате от нея по време на мисии, където противника разполага със сериозна противовъздушна защита.

Проблеми създават и противниковите укрепления. С тях може да се справите по няколко начина. Директният подход означава да взривявате наред. Можете обаче да унищожите само генератора, захранващ бойните кулите или контролния им център. Третата, и най-елегантна възможност, е да използвате бърз Mech, по възможност екипиран с jump jets, с който да превземете въпросния контролен център и да насочите защитите срещу бившия им собственик. За импровизации почти винаги има място, така че изборът е ваш.

Ако кампанията не ви е достатъчно, можете да фокусирате вниманието си и върху единичните мисии, които вървят в комплект с играта. Има и удобен редактор на карти, както и кратка енциклопедия. Можете да се пробвате и в мултиплеър с не повече от осем противника. Режимите на игра са седем, така че няма да се спирам подробно на тях. Най-интересни ми бяха вариантите, чиято цел е превземането на вражеска база. Това, което наистина липсва, е възможноста армията ви да се запазва и развива подобно на играта в кампанията. В този случай биха били много по-интересни. Вместо това може да избирате само пилоти-ветерани с две специални умения, подбрани, както изглежда, на случаен (или алкохолизиран) принцип. Дано се появи някой mod или patch, който да коригира този пропуск.

MechCommander 2 е крачка напред в сравнение с предишната част във всяко едно отношение (освен филмчетата:)). Ако трябва да съдя по досегашните Mech-игри, можем да очакваме и expansion. Феновете на BattleTech просто нямат избор, освен отново да пробват уменията си. Дори за пръв път да попадате на такава игра, най-лошото, което може да ви се случи, е да се пристрастите :-).

Автор: Борис Цветков