Mech Commander

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 08 сеп. 1998

Забелязали ли сте, че съществуват игри, на които почти всички елементи са перфектно изпълнени – супер графика и анимирани фигури, добър sound, интересен сюжет (често пъти проверен на практика в предишни реализации на тази тема) и не на последно място реномиран разпространител – само името му е достатъчно на един геймър да хукне към най-близкия магазин с доларчета в ръка… И в ревюто на играта някъде към края съвсем скромно се гушат 2-3 недостатъка – на пръв поглед съвсем дребни и изцяло пренебрежими – или поне би трябвало да не успеят да засенчат очевидните и многобройни достойнства! И въпреки това нещо куца… Игрицата има успех, но далеч не е това, което би се очаквало да бъде! А може би причината се разкрива в едно интервю с двама програмисти (интервюто е публикувано в списание и няма връзка с разглежданата в тази статия игра и с упоменатите компании) – та на въпроса дали играят игри програмистите доста високомерно (според мен) заявяват: “Не, защото ние сме ТВОРЦИ! Ние такова, значи, ТВОРИМ!” Е, може ли готвачът да приготви хубава манджа, без поне да я опита? Кюфтетата може да имат прекрасен външен вид и да са много шарени, но дори кучетата да не искат да ги ядат! Всъщност всички, които са имали взимане-даване с Интернет и са ръчкали по сайтовете на разни производители и разпространители на игри, не може да не са забелязали, че те се делят на две групи – едните много внимателно следят целия feedback от играчите, докато други са заели наполеоновска стойка и само дето на всеослушание не пращат геймърите (понеже все пак са възпитани) да духат супата!

И понеже мъничко се отклонихме (ама мъничко), ето ни пак обратно на Mechcommander – това се оказа една от малкото игри, за която всички писания са както никога единодушни – “много добра, но предназначена само за яростни привърженици на поредицата Mechwarrior и на Battle Tech Universe”! Сега вече си преценете дали ще ви е интересно да четете по-надолу и ако все пак решите, че си струва, ето и малко

Предистория

Някога, в далечното и светло бъдеще, човечеството е заселило и колонизирало почти всички пригодни за живот планети в нашата галактика… След което изглежда му е станало скучно и е започнало безконечно боричкане за власт… Различните фракции (нарекли се кланове) са подели безпощадна война помежду си. Главните участници в битките са безстрашните mechwarriors – умели бойци, управляващи огромни и тежковъоръжени бойни роботи. В галактиката са се обособили много кланове, които се борят помежду си, но при външна опасност съперниците са достатъчно разумни да прекратяват временно междуособиците си и да се обединяват срещу общия враг. В настоящата игра – неизвестен клан е нападнал планетите от централната част (Inner Sphere) на галактиката. Освен това агресорът разполага с бойни технологии, непознати на останалата част на човечеството и започва да превзема планета след планета. Пред лицето на общата опасност боричкащите се групи от Вътрешната сфера са се обединили и така стигаме до генералното сражение – битката за планетата Порт Артур!

За разлика от предишните игри от поредицата

този път няма директно да управлявате някоя огромна бойна машина, а цял отряд от 12 mechwarriors и техните ходещи танкове! Всъщност играта е компилация от Command&Conquer и Incubation – самите мисии са чисто бойни – вашите войни имат да поразяват по няколко основни цели, за което получавате определено количество “ресурсни точки”. С тези ресурсни точки между мисиите можете да купувате нови бойни роботи, да ремонтирате и ъпгрейдвате старите и естествено да наемате нови, по-опитни или “по-зелени” mechwarriors. След което отново получавате поредната бойна задача…

И стигаме до недостатъците

На първо място лошият AI на вашите mechwarriors, когато оставите текущото им управление на компютъра! Резултатът е наличието на сложни хаотични движения, стрелба, когато не трябва и където не трябва – въобще оставите ли ги за няколко секунди без пряк контрол, рискувате да ви извъртят най-странни изпълнения! Разбира се, на пръв поглед е лесно – имате да управлявате не повече от 12 бойни единици (а често и по-малко), но когато навлезете в разгара на някоя тежка битка със сигурност няма да разполагате с достатъчно време за всеки unit. Едно малко отклонение – в типичната RTS управлението на войските от компютъра е също толкова калпаво, но там атакувате с тълпа от 20-30 танка и изобщо не се интересувате дали ще загубите десет повече или по-малко – важното е да смажете врага и във следващата мисия ще започнете отново; в Mechcommander обаче дори загубата само на един боен робот или mechwarrior може да се окаже фатална за следващите епизоди. Добавете към това, че противниковите роботи ви превъзхождат значително и по количество, и по огнева мощ, прибавете и факта, че по неизвестни причини картата е затъмнена за вас и трябва да закарате робот до всяко ъгълче, за да го видите (а в много от ъгълчетата се спотайват пренеприятни изненади)! Това последното пък е много нелогично и непонятно – първо, намирате се на вашата собствена планета, и второ, бойните машини се спускат за всяка мисия с въздушен десант, така че ако не друго, то поне картата на местността би трябвало да ви е открита! И дори всичко това нямаше да бъде фатално, ако не беше едно огромно недомислие:

Не можете да запазвате играта по време на самата мисия!

Същевременно не можете да приключите някоя от мисиите само с частичен успех или дори с пълен провал – единствената ви опция е replay mission (докато много от игрите от този тип допускат известни неуспехи – просто по-нататък играта се разклонява и често ще ви е значително по-трудно). Така че ви унищожават един от роботите и започвате отново… И отново… И отново… … … И започвате да си скубете косите и да блъскате с юмрук по клавиатурата! И след двадесетия replay замервате братока със CD-то…

Това е! Добър замисъл, превъзходна графика и анимация и… малко играчи, които биха били достатъчно търпеливи и упорити, за да продължат битката след първите няколко епизода! Колкото до мен – аз се предадох на четвъртата мисия и оставих планетата Порт Артур на нашествениците!

Автор: Ник Мортимър