by PC Mania
Откакто се появи на пазара в края на миналата година, XBOX One постепенно започна да натрупва собствен каталог от игри. Някои от тях са наистина готини, други са откровено слаби, а трети са чисто и просто в златната среда. Max: The Curse of Brotherhood попада именно в тази последна категория. За пъзел платформъра на Press Play не може да се каже нищо нито особено лошо, нито особено добро. До сега по-голямата част от геймърите трябваше да приемат това твърдение на доверие, но типично в стила си Microsoft отново демонстрира, че изразът „ексклузивни игри“ не значи нищо за компанията и пусна Max: The Curse of Brotherhood за ХВОХ360 и РС.
Хубавото е, че така можем да хвърлим по-обстоен поглед
Още от самото начало Max: The Curse of Brotherhood създава три интересни проблема, свързани с презентацията на играта. От една страна това е шарен платформър със сериозен пъзел елемент, който изглежда максимално невинно и сякаш е предназначен за възможно най-широк кръг играчи.
Как обаче започва историята – Макс, един типичен хлапак, се ядосва на по-малкото си братче за това, че то си играе с играчките му. За да се отърве от досадника, Макс открива някаква черна магия, която му позволява буквално да изпари малкото дете от лицето на земята. Когато обаче хлапакът осъзнава, че това може би не е съвсем нормално – изненада! – той решава, че трябва да го открие преди родителите им да са се върнали и разбрали. Играта практически още не е почнала, а Макс вече почва да ви дразни, нали?! Случката има известен паралел с малкия Маколи Кълкин в първата част на „Сам вкъщи“, но според здравия разум малките братчета трябва да се обичат и пазят, а не да се превръщат в обект на безразборно използвана черна магия. Всяко дете, което има неблагоразумието да пожелае подобно нещо очевидно има сериозен проблем, който се простира далеч отвъд една видео игра.
Обичате ли да гледате как умира едно дете?
Доста странен и откровено гаден въпрос, но той също трябва да бъде зададен. Защото Макс ще умира доста. Иначе вълшебният свят на играта е пълен със съвсем реални опасности и доста често ще ви се наложи да гледате безпомощни как рижия хлапак бива смачкан от камъни, пада в бездънна пропаст и като цяло открива нови начини да прекрати без време пребиваването си във виртуалния свят. Разбира се, всичко това става под вашето очевидно неумело ръководство, но въпреки сладката си визия Max: The Curse of Brotherhood определено не е игра за по-малки деца – нито като геймъри, нито като зрители.
А че ще умирате доста е даденост, тъй като нивото на трудност и често непрецизното управление ще ви изиграят неприятна шега. Казваме го отново и този път за последен път – не се заблуждавайте от чаровния вид на Max: The Curse of Brotherhood, играта е трудна както за игра, така и за смилане от по-малки деца.
Какво всъщност остава?
Изчиствайки въпроса с противоречията обръщаме внимание към същината на Max: The Curse of Brotherhood – геймплея. Той се състои от традиционни платформинг елементи, примесени с решаването на пъзели. Всеки, който е имал досег с оригиналната Max and the Magic Marker от 2010 г. веднага ще се почувства у дома. Още в самото начало на играта Макс открива вълшебен маркер, който му позволява да рисува собствени платформи, с чиято помощ да се катери, спуска, преодолява препятствия и придвижва из нивата. Идеята е проста – използвайки маркера, може да начертаете мост, по който да минете или пък да унищожите някакво препятствие, препречващо пътя ви. След първоначалното въведение обаче става ясно, чу повечето пъзели са доста предизвикателни и изискват да им отделите известно време. Хубавото е, че когато ней-сетне стигнете до решението, то идва по логичен път и ви носи чувство за удовлетворение. При такава слабичка основа като историята, именно пъзелите са това, което ще ви кара да се връщате към играта.
Трудността е по-скоро в далечния край на спектъра
Моментите, когато всички елементи от играта се напасват, правят Max: The Curse of Brotherhood наистина добро заглавие. Повечето пъзели са трудни, но логични, а чекпойнтовете не са чак толкова редки, че да загубите значителен прогрес в случай, че умрете. Но когато това все пак стане, по-вероятно е да си кажете „Аха, вече знам какво се иска“ и да продължите напред . Max: The Curse of Brotherhood обаче определено не ви държи за ръка, затова ако нямате опит в подобен тип игри очаквайте още по-сериозно предизвикателство. На пръв поглед играта не изглежда като заглавие, в което бързите реакции може да са критични, но всъщност не особено прецизното управление ще става виновник за смъртта ви по-често, отколкото бихте искали. Тази игра би била особено подходяща за тъчскрийн управление като това в Wii U или 3DS, но тук ще трябва да се оправяте с по-стандартни схеми, които просто не позволяват нужната фина настройка за някои от по-напечените пъзели.
Вместо епилог
Пъзелите и платформингът са добре реализирани, но извън тях Max: The Curse of Brotherhood не предлага нищо – еднообразните нива са в рязко противоречие с иначе красивата графика, музиката е досадна, а историята просто не може да ви задържи. Както Макс, така и брат му и главният злодей в играта са скучни, досадни и безинтересни. Max: The Curse of Brotherhood е една от тези игри, които се срещат доста често в индустрията. Красивата стилизирана визия и рекламата генерират известен интерес преди появата на играта, за момента тя е що годе прилична, но година или две по-късно едва ли някой ще я помни. Затова за добро и лошо точно сега е моментът да я пробвате.
Автор: Иво Цеков