by PC Mania
BioWare явно осъзнават, че времената на класическите, хардкор ролеви игри отминават с бърза крачка. Mass Effect очевидно е техният „разузнавателен екип” в може би враждебно настроената територия на развлеченията, предназначени за масите. Но дори опипването на почвата е направено с професионализма и таланта на един кален в битките ветеран.
Макар че няма да пасне точно на всеки вкус, Mass Effect се опитва да залага на сигурно – в случая на изпитаната sci-fi формула от умерено стерилния тип на Star Trek. С по-горното, засукано определение искам да кажа, че всичко в новото творение на BioWare е пълно с чистички, безупречно изгладени костюми, гладко обръснати и прилежно сресани герои, и „декори”, копирани сякаш едно към едно от корицата на „научно фантастичен” роман от 80-те години на миналия век. И колкото и странно да звучи, това също е добро попадение. На фона на всеобщия „dark” тон, поне за мен, сякаш наивно чистичкият стил на Mass Effect беше истинска отмора за окото и душата. Припомних си доброто старо време, когато фантастиката просто нямаше защо да е чак толкова реалистична. Та нали все пак затова е фантастика?
Не очаквайте обаче на фона на всичко това, историята на Mass Effect да е пълна наивни, безоблачни глупости. BioWare са майстори разказвачи от край време и – ей Богу – това им личи. Сюжетът на новата им игра те грабва за броени минути, не на последно място заради майсторски написания и още по-майсторски озвучен диалог. И макар (за пореден път) да е трудно да се говори за „непредвидимост”, „отворен сюжет” или пък „паралелни разклонения”, Mass Effect се справя чудесно с далеч по-важната задача – да даде на играещия правото да решава, без да се съобразява с предписанията на играта за правилно и грешно.
Поредният фронт, на който BioWare се опитват да спечелят нови привърженици, са битките в реално време. Mass Effect предлага бойна система, достойна за кой да е 100%-ов екшън. Не липсва и повече от задължителната напоследък (да се чуди човек защо) система за управление на екипа в реално време. Единственият проблем, че изкуственият интелект на вашите спътници далеч не е съвършен. Очаквайте доста главоболия с тях, да речем, когато се опитват да заемат най-нагло вашето собствено укритие и прочее. Друг сериозен проблем е, че макар (в типичен RPG стил) играта да предлага 3 различни класа, в които да развивате героя си, единствено еквивалентът на добре познатия „warrior” ви дава някакъв приличен шанс в сблъсъците с противници. И все пак, като цяло бойната система на Mass Effect заслужава далеч повече комплименти, отколокото упреци.
Изследването на света не е точно чудото, което аз лично очаквах, но въпреки това категорично не разочарова. В звездната карта на играта присъстват куп планети, които можете да претърсите за минерали или артефакти от изчезнали цивилизации (като нито едно от тези занимания не включва кацане на повърхността). Сравнително малко от тях са тези, на които можете да се приземите. Дори тогава мисиите, свързани с добре познатите „странични куестове” са доста еднообразни, като вариациите се свеждат в общи линии до броя на противниците, които трябва да отстреляте, и в размера на „плячката”, която ви очаква като награда. Въпреки това Mass Effect създава почти перфектно усещане за един наистина мащабен свят, в който имате пълната, то поне прилична свобода на действие.
И за да отговоря на въпроса от подзаглавието на ревюто – не, не мисля, че Mass Effect e точно „Baldur’s Gate на новото време”, но шансовете неизбежното продължение да се превърне в нещо наистина епохално са адски добри.
Автор: Ивелин Иванов