by PC Mania
Magic & Mayhem беше нещо особено, нещо различно. Не успя да придобие широка популярност, но си създаде група от верни почитатели. Ако кажа, че съм един от тях, би било лъжа. Не ме разбирайте погрешно. Играта ми хареса и то именно с това, че беше различна. Но нека първо се върна към продължението – Art of Magic.
Дълги години наред магията служела на хората, за да могат да се избиват по-ефективно. Племената постоянно воювали помежду си. Безбройни битки напоявали земята с кръвта на загиналите.
Тогава на бял свят се появил The Magistrator. Бидейки
най-могъщият магьосник
който цивилизацията някога е виждала, той лесно обединил враждуващите. След това заклинателят създал три сфери: Chaos, Neutral и Lawful. Chaos-сферата била дадена на хората от Юга. Lawful-сферата била поверена на елфите. Neutral-сферата попаднала в ръцете северняците.
Всеки един от тези артефакти имал огромна мощ и правел притежаващият я почти неуязвим. Враждуващите племена знаели, че атаката срещу някой от другите би довела до собствената му гибел (нещо като ситуацията с ядрените ракети :)). Така битките били прекратени и се възцарил мир.
The Magistrator живял стотици години, но времето не прощава на никого.
На смъртния си одър той предсказал, че духът му отново ще се прероди. Дълги години хората безуспешно търсили новия Magistrator. Но се случило нещастие. По време на магически експеримент лидерът на северняците случайно накарал неутралната сфера да експлодира, изравнявайки със земята всичко в радиус от 15 километра. Естествено, това събитие моментално променило баланса между трите сили.
В тези тревожни времена вие поемате управлението на младия Aurax. Ще трябва да го опазите жив, прекарвайки го през кампания от около 30 мисии. Същото се отнася и за персонажите, които ще се присъединят към него по време на приключенията му – тяхната гибел също води до провал на мисията. Още при изпълнението на първите няколко задачи представите на Aurax за света доста ще се променят и той ще бъде всмукан във водовъртежа на събития, за които не е предполагал, че могат да се случат. Тук идва и едно от основните подобрения в сравнение с първата част – сценарият е доста по-интересен, а мисиите – по-разнообразни.
Magical warfare
Основата си остава същата: ликвидирай магьосника, който се опитва да те унищожи. Нищо не пречи врагът да е повече от един. Ще има и мисии, в които трябва да защитавате определени обекти, да се промъквате незабелязано (основно с цел дадена вещ да смени собственика си), да ликвидирате някого за определено време и т.н.
Aurax е способен да се сражава и по обикновения начин (доста смешно, дори се опитва да прави скок със завъртане и ритник все едно е герой от хонгконгски екшън :)) но е хилавичък и гадовете бързо му изцеждат здравето. Както се разбира от името на играта, магията е най-силното ви оръжие. Можете да ползвате директни атакуващи заклинания, защитни магии или да призовавате същества, който да се бият на ваша страна. Поразяващите магии са това, с което отдавна сме свикнали: огнени топки, светкавици, метеоритен дъжд и всякакви подобни глезотийки.
“Защитните” трикове включват номера като невидимост, каменна кожа, меч, самоволно раздаващ справедливост, разваляне на магия, лекуване и други такива.
Основна бойна сила са съществата, които призовавате. На ваше разположение са рицари, феички, вълци, кентаври, вампири… Всъщност няма смисъл да изброявам, защото многообразието е доста значително. Всяко същества си има коронен номер и ахилесова пета. Примерно, дриадите са доста опасни в близък бой, но са бавни, а няколко огнени топки лесно ги подпалват. Елфите пък са чупливи и с лъковете си нанасят леки щети, но пък изискват малко мана, далекобойни са и в големи групи вършат отлична работа. След като дадено същество смаже няколко противника, то става по-съвършен представител на своя вид. Ефлите почват да засипват опонентите с огнени стрели, рицарите получават щитове и по-добро оръжие и т.н.
Маната е основен “ресурс”. Източникът й са така наречените
Places of power
Завладяването и опазването им е от първостепенна важност. Можете да стоите върху някой извор на енергия и да чакате бавно да се презаредите или да оставите някой, които да го охранява и същевременно да ви прехвърля маната. Интересни са и разпръснатите по картата предмети и хранителни продукти. Храната служи за… ядене, разбира се, а другите предмети ви позволяват ограничен брой “безплатна” магия от определен вид.
Преди всяка мисия определяте арсенала си от заклинания. Системата си я бива. Имате три класа талисмани (chaos, neutral, lawful) и 18 вида съставки. Всяка съставка има различен ефект при комбинация с различните талисмани. Иначе казано – магиите в играта са 54. След всяка мисия ще получавате точки в зависимост от представянето си на бойното поле. Можете да ги разпределите между трите показателя на героя: здраве, мана и големина на армията, която може да контролира.
Първоначално имах резерви към multiplayer-режима на играта. В същността си той е от типа “млати другарче”, предназначен за група до осем души. Мрежовите битки обаче се оказаха изключително забавни. Имате на разположение 25 карти, за да докажете превъзходството си в магическото изкуство.
Звуковото оформление на Art of Magic няма да ви хвърли в екстаз, но е напълно адекватно за всяка ситуация от геймплея. Музиката е приятна, с леко келтски мотиви. Персонажите са добре озвучени като повечето говорят с лек (ли по-тежичък) ирландски акцент.
Графичната система е сред основните подобрения спрямо първия Magic&Mayhem. Камерата се управлява лесно. Теренът е с прилични детайли, като с едно кликване на мишката можете да отрежете високите дървета и покривите на сградите за да може все пак да видите какво става. Ползването на някакъв тип прозрачност обаче май би било по целесъобразно. Единиците са добре анимирани и се движат плавно, въпреки че няколко души, когато за пръв път видяха как изглеждат вълците в играта, попитаха:
“Това прасета ли са?”
Ефектите на магиите обаче са жестоки. Мога безкрайно да наблюдавам заклинанието “judgenent”, докато вършее в средата на вражеска undead-армия. Общо взето принципа е колкото е по-мощна магията, толкова по-зрелищна е тя.
За мен времето, прекарано с Art of Magic, определено си заслужаваше. Играта надали ще се играе чак толкова по залите, но е заглавие, внасящо приятно разнообразие. Феновете на първата част отдавна са направили своя избор. За другите остава просто да опитат.
Автор: Борис Цветков