by PC Mania
За някои сингълплейрът е всичко. Други признават единствено мултиплейър изживяването. Но и едните и другите са по-скоро изключение. Повечето от нас, геймърите, предпочитат добрия баланс между двата режима. Затова няма как да не се почувстваш прецакан, ако нещо, което ти е обещано от надписа на кутията, после… го няма вътре. Нещо като липсващата втора батерия на евтиния китайски телефон с две сим карти, който си поръчал и платил в Интернет. Добре, евтиното си е евтино, но какво ще стане, ако обещаният – да речем – хендсфри липсва от кутията на новичката ви Nokia? Неприятно, а? Даже вбесяващо. Долу-горе такава е ситуацията с играта, която се продава на пълна цена, с обещанието , че предлага и сингълплейър, и мултиплейър… но всъщност сингъла никакъв го няма. Всъщност има го, но той за нищо не става. Като батерия, която издържа 30 минути вместо обещаните 4 дни.
Предполагам, че повечето от нас поне са опитали първия Lost Planet. Това безспорно беше игра, която обещаваше повече, отколкото накрая предложи. И все пак бих я поставил категорично над средното ниво. Дори бих я препоръчал при липса на по-добра екшън-адвенчър алтернатива. Графиката беше повече от добра, управлението – прилично (макар и малко по-тромаво, отколкото трябва), огромните Акрид чудовища бяха абсолютно феноменални, управляемите „мекове” (крачещи роботи) също можеха да минат за купон, и прочее, и прочее. Както казах – повече от прилична игра. Логично беше да се появи продължение. И когато първите видеота от Lost Planet 2 започнаха да се мотат из нета, аз лично си казах – „еха!”. Всичко говореше за по-сериозен мащаб, за повече човешки фракции, за по-„наточен” екшън и дори – може би само в моето въображение – за по-дълбока и завладяваща история. Освен това – каква графика! НО
на трейлъри вяра да нямаш
Честно казано, не вярвах, че пак ще видя игра със сериозни претенции, която да се опитва да ни пробута стария „сингълплейър – колкото да не е без хич” трик. Е, видях. Защото Lost Planet 2 е точно такава игра. Сингълът принципно си е там. Дори има съвсем прилична дължина (което е по-скоро минус в случая). Но всичко в него крещи – „не ме вземайте на сериозно, аз съм тук колкото да не излезе, че сте си дали парите на вятъра.” Нека да започнем с това, че изкуственият интелект на NPC-тата е на нивото на лошо „написани” ботове от мултиплейър игра. Очевадно е, че някой не си е дал твърде зор – така де, намерете си реални съекипници и противници онлайн и всичко ще е наред. Не успях да опитам онлайн мултиплейра, макар че всички твърдят, че бил „оооукеий…”. В смисъл – „а бе, доста по-добре от сингълплейър офлайн”.
Проблемите обаче не свършват със скапаното AI
Дори геймплей и левъл дизайн философията на играта е изцяло мултпилейърска. Кратки, завършени сами за себе си „клетки” от игрално съдържание, които дори не се опитват да работят заедно. Потапяне в света на играта? Къде ти! Никой очевидно и пет пари не е давал за това. Да не говорим, че историята и фикцията като цяло (доколкото ги има) са прекалено абсурдни, че дори да ви се искаше да ги проследите, едва ли бихте успели. Не знам дали за радост или за съжаление, някои от запазените марки на Lost Planet отново са тук. Акрид чудовищата, например. Все така ужасяващо огромни, едновременно гротескно ужасни и будещи възхищение, и най-вече – абсолютно забавни за обстрелване. Те, обаче, са твърде,
твърде малко на фона на общия безсмислен екшън
и при това се срещат на вече в последната една трета от играта. Кажи речи същото може да се каже и за „мековете” и превозните средства като цяло – отново някои страхотни идеи с абсолютно нереализиран потенциал. Графиката, очевидно, е най-малкото далеч, далеч над средното ниво. Определено не липсват гледки буквално спиращи дъха. А този път и разнообразието е доста по-сериозно – девствени джунгли, заснежена пустош, изгорени от слънцето пустини и прочее. Но, уви, ще ви се наложи буквално да си „заработите” всяка такава гледка с немалко лутане из абсолютно безинтересни, побъркващо еднакви хангари и тям подобни
заместители на адекватна игрална среда
Не знам, но аз се чувствам буквално предаден от Capcom, които винаги малко или много са ми били на сърцето. Вселената на Lost Planet изглеждаше пращяща по шевовете от потенциал, по времето на първото издание поне. Освен това издателите на Resident Evil винаги са подкрепяли сериозно сингълплейър експириънса. Откъде в главите им се е взела нелепата идея да правят мултплиейър революция, това тотално ми убягва. Хайде нека не бъде революция, но поне нещо, което най-малкото стърчи с половин глава в тълпата. Но не – най-добрите отзиви за мултиплейъра на Lost Planet 2, до които успях да се добера, звучаха по-скоро като „а бе става, ама трябва да попаднете на правилните хора онлайн”. М-не, това определено не ми е достатъчно – искам си и втората батерия.
Автор: Ивелин Г. Иванов