Lords of the Realm 3

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Миналото десетилетие Impressions попадаше в групата на компаниите, чиито имена винаги навяваха спомен за някоя неотдавна излязла и наистина добра игра. Сега нещата определено не стоят така. А и по всичко личи, че няма никакъв изглед последното творение на фирмата да промени това.

Преди да започнете реалновремевата стратегия Lords of the Realm 3, ви препоръчвам да прочетете ръководството й. Бързам да успокоя алергичните към хартия, че то съществува и в .pdf формат на диска на играта. Запознаването с въпросния текст многократно ще увеличи шансовете да не изтриете Lords of the Realm 3 след първия половин час боричкане с нея. Най-малкото от него ще научите разни дребни неща като например, че камерата се върти като задържите клавиша “Z” и движите мишката. Няма възможност за настройка на бутоните, а няколкото обучаващи мисии по-скоро успяват да отегчат, отколкото да запознаят със света на играта.

Истинското въведение на Lords of the Realm 3 са по-скоро първите две от четирите кампании. Ако не ви стигнат нервите да изтраете поне до средата на втората от тях, така и няма да видите повечето истински възможности на играта. Не че нещо ви пречи да почнете направо от последните две кампании, но тогава шансът е да седите и да гледате като в небрано лозе хаоса, които цари на екрана.

Добра идея?

Микромениджмънтът в играта е сведен до минимум. Територията на владенията ви е разделена на провинции, всяка от които е съставена от няколко парцела. Във всеки от тях трябва да назначите за управник един от васалите си. Последните биват четири типа. В зависимост от техния профил парцелът, който командват, се занимава с духовна дейност, градоустройство, земеделие или защита. Колкото по-дълго дадена територията е посветена на определена дейност, толкова по-продуктивна става тя.

Друг аспект на васалите е, че всеки от тях има някакъв ранг и според това е с различно развити умения. При някои васали от най-ниско ниво тези способности могат да влияят и отрицателно на полезността.
От парцелите, където има град, получавате приходи за хазната. С помощта на натрупаното имане можете да използвате услугите на разнообразни наемници – от командири на обсадна техника до крадци, готови да навестят съкровищницата на някой от противниците ви. Парцелите с божи храм подобряват отношението на църквата към вас, а пък земеделските територии осигуряват продоволствия за войската.
В територии, подвластни на васал от рицарското съсловие, основната атракция определено е замъкът. Разбира се, можете да изграждате все по и по-внушителни укрепления, стига да имате необходимото злато.

Дотук добре

На този етап нещата не звучат никак зле. Възможностите да контролирате невоенните аспекти на вашите владения обаче спират дотук. Играчът не може да определя такси. Земеделието си върви сам`о и някак константно. Дори годишните сезони не му влияят, явно поради простата причина, че такива в играта изобщо няма. Златото и храната са единствените ресурси. Крепости можете да строите само от предварително готовите модели. Е, последното не е съвсем вярно, защото наскоро, заедно с първия пач за играта, излезе и редактор на замъци.

Армейски части не можете да тренирате. Освен с наемниците ще разполагате само с личните войски на рицарите-васали. В началото е много изнервящо, че се налага да назначите един от малкото благородници, които контролирате, да брани някакво погранично имение. А пък той, горкият, разполага само с банда чукундури, размахващи брадви. Трудно е човек да се чувства сигурен и спокойно да си отдъхне в кралското ложе с балдахин, когато, за да предприеме някаква по-сериозна офанзива, се налага да оголи гарнизоните си и да комбинира няколко жалки армии в една що-годе прилична.

Преди да заговоря за военния аспект, тоест за това, което би трябвало да отсрами плиткостта на останалата част на играта, трябва уточня още нещо. Всичко се случва в реално време. При това без никаква смислена форма на индикация. Гледате как отрядите маршируват по картата и не знаете дни ли минават, месеци ли. Когато се сблъскате с вражеска армия, можете лично да командвате войсковите си поделения на бойното поле в съвсем RTS-стил. През това време обаче събитията на основната карта продължават да си текат. Завършвате победоносно сражението и хоп – някой през това време ви опожарил чифлиците или ограбил градовете.
Може да се случат и

по няколко битки наведнъж

Ще трябва внимателно да прецените кои от тях да поемете сами и кои да оставите на компютърните ви командири.

Но това далеч не е единствената болка. Макар да е възможно да влизате и излизате многократно във и от сражението, не можете да вкарате подкрепления на бойното поле след началото на схватката. Ако ще да имате стотици свежи войници само на километър разстояние…

Разполагате с всички видове войски и обсадна техника, които бихте очаквали от игра, посветена на Средновековието. Притежавате и формирования от по няколко дузини, всяка със свой командир. Ако той падне в битка, моралът на всички в групата мигом отива по дяволите. Можете да използвате и няколко вида различни формации, който реално си казват думата при съответните условия. Изобщо, битките са най-добрата част от играта. Особено се отличават обсадите на замъци с огромни армии, макар и за съжаление нещата далеч да не са на нивото, което мнозина биха очаквали от Lords of the Realm 3.

Графиката на играта е ясна и затормозваща, но забележимо под нивото на повечето от заглавията, които сме свикнали да виждаме напоследък. Музиката е приятна и в подходящия стил. Говорът, макар и сравнително оскъден, също пасва добре. Като цяло аудиовизията няма нито да ви разочарова, нито да ви залепи за стола.

А това, което най-много ме влудява, е как в Lords of the Realm 3 са се промъкнали някои дребни и много приятни детайли, а пък други значителни и необходими елементи, който направо крещят: “ето тук трябваше да съм”, са били тотално пренебрегнати. Сякаш някой е имал куп добри идеи, но не са му стигнали ресурсите и е решил да хвърля зарче, за да види кои неща да влязат в играта и кои – не. 

В крайна сметка поне за мен Lords of the Realm 3 не успя да създаде приятна и увлекателна атмосфера. От нея лъха недовършеност и е доста плитка за вкуса ми. Абсурдно дебилният на моменти изкуствен интелект е само една от многото причини за справедливо недоволство. Не че играта е чак толкова ужасна. Предполагам, че разочарованието ми можете да го припишете и на високите очаквания, които таях като фен на поредицата. Така или иначе в сегашния вид това произведение не мога да препоръчам на никого.

Автор: Борис Цветков