Lord of the Rings: The Third Age

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Лицензите са странно нещо – могат да продадат пълен боклук или пък да загробят една повече от добра игра. При The Third Age май сме свидетели по-скоро на втория вариант. Сигурно си спомняте мини дуела между двата издателски гиганта Еlectronic Arts и Vivendi Universal за един от най-апетитните лицензи напоследък в тоя бизнес – този даващ правата за разработка на игри по “Властелина на пръстените”. VU се усетиха първи и си запазиха правата върху литературните творби на Дж. Р. Р. Толкин.
Почувствали се прецакани, ЕА измислиха един наистина гениален ход – договор с New Line Cinema за правата да създават игри, базирани на филмовата трилогия на Питър Джаксън. До момента този хитър трик вършеше чудеса в двата екшъна с подзаглавия съответно The Two Towers и The Return of the King. Вероятно същият ще e и резултатът със стратегията в реално време The Battle for Middle Earth. Междувременно обаче системата се разхълца за пръв път с повече от логичния опит на ЕА да направят RPG игра с марката The Lord of the Rings.

Може би издънката тръгва от меко казано странната идея главни действащи лица в The Third Age да са не добре познатите ни от Задругата на пръстена, а техни бледи подобия. Точно така – забравете за игра с Арагорн, Леголас, Гимли, хобитите или дори някой от действащите лица от “втория план”. Вместо това The Third Age предлага нещо като Арагорн ама не съвсем, нещо като Леголас ама не съвсем, нещо като Гимли… Сигурно схващате идеята. Усещането е точно като да играеш финал в Шампионската лига, но с втория си отбор.

Иначе The Third Age се играе като учудващо (в добрия и лошия смисъл едновременно) добро копие на Final Fantasy. Системата на походовите битки, безспорно най-силната страна на играта, предлага достатъчно разнообразие, за да задоволи и най-закоравелите фенове на конзолните ролеви игри. В същото време адски ограниченият брой противници води до такова еднообразие, че на моменти ти идва да виеш от скука. Причината за това, разбира се, отново е ограничението, наложено на създателите на играта от споменатия по-горе лиценз. Колкото до историята, която по-традиция е едно от най-големите преимущества на японския тип RPG игри, страда от същия проблем. Пригответе се да видите в The Third Age нещо, наподобяващо по-скоро поредица от допълнителни сцени, орязани при монтажа, отколкото монолитна, завладяваща фабула.

Резултатът от всичко това е като цяло “ни риба, ни рак”. RPG в света на Толкин, но с японски стил на игра. Игра а-ла Final Fantasy, но в доста олекотен вариант, при това с адски постна история (ако това въобще може да се нарече история). Заглавие, което иска да се хареса и на твърдите фенове на жанра, и на новобранците в него. И прочее, и прочее. Е, нема такова животно, както са казали шопите.

Автор: Ивелин Иванов