by PC Mania
You… shall not… pass! – Гандалф Сивия
Най-накрая! Едно епично пътешествие, съизмеримо с това на Фродо по пътя му към Мордор, завърши. Става въпрос за пътешествието на The Lord of the Rings Online (LOTRO) – едно MMORPG, очаквано с нетърпение от хиляди фенове, прочели всяка страница, написана от Дж. Р. Р. Толкин и изгледали и трите филма на Питър Джаксън, но по-важно: които изгарят от желание да се потопят в атмосферата на Средната земя доста по-лично.
А пътят на LOTRO от идеята до очакващите ни ръце далеч не е лесен или прав. Позволете ми да ви представя малко предистория, колкото да изостря апетита ви относно самата игра. 🙂 Sierra обявяват началото на разработката на MMORPG с лиценз върху произведенията на Толкин още през 1998 (помните ли тази далечна година? Лично аз не). Поради финансови затруднения обаче компанията изпада в немилост и работата по проекта е замразена.
Цели пет години по-късно, през 2003 г. Vivendi Universal (собствениците на Sierra), след като са се сдобили с права за игри по Властелина, наемат Turbine Inc. да довършат започнатото. През март 2005 обаче Turbine откупват правата да правят масови онлайн игри по вселената на Толкин и проектът наближава крайния си стадий. Самите Turbine имат сравнително дълга, но и противоречива история в жанра на MMO-тата. Тяхно производство е играта Asheron’s Call, която продължава да се играе и до днес, като има около 10,000 играча, които още си плащат за нея. Смешното е, че продължението – Asheron’s Call 2 – не успява да се справи на пазара и в момента не се играе (сървърите са спрени, което по принцип се случва рядко, с което и да е MMO).
Тяхна рожба е и Dungeons & Dragons Online, която едва-едва достига 100,000 “абоната” и по мое мнение си е по-скоро провал. Как ли се е справила една опитна, но не особено успешна, компания с претворяването на един от най-популярните фентъзи-светове на компютърния екран?
Под сянката на титан
Нека още от сега се уточним, че в тази статия LOTRO неизбежно ще мине през сравнението с World of Warcraft, и то доста често. Няма как – със своите девет милиона акаунта WoW е лидер в жанра и еталон за успешно MMORPG, колкото и да го недолюбват някои хора. Да не говорим, че отрочето на Blizzard и без това е мешавица от най-добрите идеи в тази област – в него има заемки дори от Asheron’s Call, а сега на свой ред Turbine се учат от големия брат.
Отначало наистина мислех, че Гандалф си ме е набелязал и ще направи с мен същото, каквото направи с Балрога, създавайки непреодолими пречки пред пътешествието ми в Средната земя – в първите няколко дена след официалния старт на играта (след бетата) сървърите често падаха и понякога беше трудно да се добера дори до стартовия екран. Тези проблеми обаче бяха отстранени доста бързо, така че като цяло няма за какво да се оплача в това направление (най-малкото спомените ми от първите седмици на WoW с непрестанните опашки за влизане и чести disconnect-и все още са живи в главата ми – две години са недостатъчни да заличат преживените нервни сривове 🙂 ). Самата процедура по стартиране е ненужно усложнена, като се минава през 4-5 екрана преди същинската игра, но карай да върви.
Първите ми впечатления бяха от графиката – високото й качество си личи още от първия екран за избор на герой. Не е като да гледаш новия Splinter Cell разбира се, иначе щеше да е неиграемо, но е с едни гърди пред повечето други онлайн игри. Това не е леко комиксовата визия от Света на Warcraft, определено е стилна и си личи, че върху нея е поработено доста. Това идва на съответната цена, разбира се – за най-високите настройки ще ви трябва (за кой ли път го пиша) доста сериозен компютър, но дори на средно ниво графиката е достатъчно добра.
Благодарение на това светът около вас изглежда интересен и шарен. Ще имате възможност да се пошматкате из някои от известните места в земята на Толкин и макар хардкор-феновете на писателя вероятно ще си кажат: “Еми не си го представях точно така!” повечето пейзажи си заслужават посещението. Навигирането също ще е безпроблемно – всеки, който се е докосвал до което и да е MMO, ще се ориентира в интерфейса и управлението максимум за половин час.
Най-интересното е, че светът може да се развива пред очите ви – например всеки играч започва в отделена само за него инстанция в зависимост от расата си. При джуджетата например влизате в пещера, където се срещате със самите Гандалф и Гимли, които вкаменяват един трол. В следващите пет-шест нива ще ви се наложи да минете през същата каверна, и вкамененият трол ще си е там. След това отново нещо се случва и така имате чувството, че около вас живота си тече и действията ви оказват влияние върху света, което е адски интересно. Уви, всичко е придружено с честички loading екрани (дори влизането в къщи с една стая).
LOTRO включва четири раси – хора, елфи, джуджета и космати стъпала, така де – хобити. Всяка има своите особености, като единствено човеците са универсални и могат да вземат всеки клас. Леко се разочаровах, че не можем да играем с “лошите” – орки, зли хора, урук-хай и така нататък, но за това си има причина, за това ще стане дума след малко. Класовете пък са седем и са в общи линии стандартни за онлайн ролевите игри – тук изненади няма.
Неприятното е, че мястото им в света е предварително зададено – те са много праволинейни и ролята им е посочена още от началото. Например ако сте Guardian, ще сте перфектен танк, но никога няма да сте достатъчно добър в нещо друго и ако опитът ми от WoW ме е научил на нещо, то е, че в по-напреднал етап от играта гилдиите рядко допускат членовете им да се занимават с нещо различно от основната им роля.
Май прещъссссс…
Вашият герой разбира се ще е центърът на вниманието ви през по-голямата част от играта. Интересно впечатление ми направи това, че статистиките ви не се наричат health и mana, а морал и сила. Тоест, дори когато “умрете”, вие не умирате наистина, а просто избягвате от битката. Освен тази подробност всичко си е както обикновено – имате си инвентар, пет чанти още от началото и т.н. През едно-две качени нива можете да вземате нови умения от треньора за съответния клас, а самите умения се подобряват автоматично с всеки нов level.
Дотук всичко е познато, но не си мислете, че геймплеят е едно към едно копиран от WoW и другите по-известни ММО-та. LOTRO предлага своя нова и доста интересна система за развитие на вашето виртуално човече – става въпрос за така наречените Deeds, Traits и Titles.
Deeds са разнообразни подвизи с различна трудност, които отключват другите две категории. Тези дела са най-разнородни – убийството на определен брой различни видове врагове, разкриване на трудно достъпни места от картата и т.н. Има и class deeds – за тях трябва да използвате класовите си умения адски много пъти поред.
След като изпълните даден Подвиг, сте наградени с някакъв Trait или Title. Например убийте 30 вълка и ще получите титлата Убиец на Вълци. Ликвидирайте още шейсет и ще получите ново название плюс trait, който подобрява уменията ви срещу този тип врагове. Не позволявайте да ви затрият за първите 10 нива и ще получите правото да прикрепите The Undefeated към името си и по този начин останалите играчи ще знаят с кого си имат работа. Във всеки един момент можете да имате ограничен брой trait-ове, които са нещо като своеобразно съответствие на системата с талантите от WoW.
Тъй като всички Отличителни белези са ви потенциално достъпни и само от вас зависи кои ще си подберете, в зависимост от този избор два Champion-а например могат да са коренно различни един от друг. Титлите са чисто козметични, но са готино отразяване на делата ви. Уникалното на тази система е, че на практика имате какво да правите през цялото време. Дори избиването на противници от много по-ниско ниво може да е полезно, макар те да не ви дават никакви точки опит, отключите даден Deed. Като стана въпрос за опита – този, който получавате от убийството на гадини, е пренебрежително малък в сравнение с точките от куестове, така че grind-ът е сведен до абсолютния минимум, от него просто няма смисъл.
For Mordor! For Sauron!
Ако по принцип си падате по играта “играч срещу играч” и например страдате от расистки предразсъдъци спрямо елфите, като изпитвате остро желание да ги накарате да си изядат дългите уши, за съжаление ще останете леко разочаровани. PvP в играта на практика няма или поне не във формата, в която ни е познато от други джитки. Местният вариант на ПеВеПе-то се нарича PvMP – Player vs. Monster Player. След десето ниво можете за малко да се превъплътите в lvl 50 гадина (максималното ниво в играта) от другия отбор – орк, гоблин и други, като с нея да се помлатите срещу други играчи.
С други думи преки сблъсъци между Свободните хора на Средната земя няма, като изключим дуелите. Можете да участвате със собствения си персонаж срещу Monster player-и, управлявани от други хора след навършване на 40-то ниво. Целият бой обаче протича само в една-единствена зона, която в момента е празна, защото все още няма много играчи, достигнали тавана на развитие. Това си има своите положителни страни – така, който няма желание да участва в PvP, просто ще стои извън тази зона, а и тя вероятно ще се напълни с течение на времето.
Уви, мястото ми свърши. Естествено, не можах да обхвана абсолютно всички аспекти на играта за краткото време, в което имах удоволствието да я тествам, а и много неща останаха неспоменати, но няма проблеми – за вас остава удоволствието да си ги откриете сами. Голяма част от играта не е завършена и големи области ще бъдат добавяни с бъдещи пачове и експаншъни. Добри времена настъпват за феновете на Толкин – ако сте от тях и не ви се свидят 13-те евро за месечната такса, не ви остава нищо друго, освен да се заселите в Средната земя за много, много дълго време.
Автор: Пламен Димитров