Loch Ness

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 12 фев. 2002

Лох Нес е едно от трите езера (“Лох” е келтска дума за езеро), които образуват низ в планинската част на Шотландия. Преди 70 милиона години в океаните живеел биологичен вид, наречен Еласмозавър. Днес много учени са убедени, че прочутото чудовище Неси е представител именно на този вид и е оцеляло благодарение на разположението и дълбочината (297 метра) на този воден басейн. Каквато и да е истината, ние можем само да гадаем какво точно се крие в мистичното езеро, вечно забулено в мъгла…

Но нека се върнем към “реалността”. Годината е 1934. В призрачното имение Devil’s Ridge живее фамилията МакФарли, която притежава единия от

трите кристала, нужни за призоваването на древни енигматични сили

Вторият магически камък е притежание на фамилията МакГраб, а третият се намира в Чикаго. Събирането на тези кристали генерира невиждана мощ, която може да доведе до разрушаването на света.

След смъртта на баща си, детектив Алън Паркър Камерън наследява едната от безценните антики. Няколко дни по-късно той получава телеграма от Алистиър МакФарли – приятел на семейството, която го вика спешно, за да разследва странните неща, които се случват в замъка Devil’s Ridge…

При пристигането си Камерън се сблъсква с лейди Урсула МакФарли- господарката на къщата. Изпита, та чак бледа като чаршаф, тя ви съобщава, че съпругът й е отвлечен. Вълнението се оказва твърде силно за нея и тя губи съзнание. Преди това обаче жената успява да ви съобщи как прелестната й дъщеря Мойра ще пристигне в имението на следващия ден.
И кой друг, ако не вие ще трябва да разплита мистерията оттук нататък! Не, никой друг няма да ви се притече на помощ. А това е само началото! В прогрес ще се намесят още няколко интересни герои, всеки от които достатъчно подозрителен и потаен. А всичко това е изключително интересно поднесено. Големият стимул да я превъртя беше желанието му да разбера отговорите на всички въпроси… А сега направо ме човърка отвътре да ви изкрещя кой е гадникът! Но спокойно – ще карам по правилата. И нали знаете: “няма да ви развалям удоволствието”… 🙂

Аз лично превъртях приключението сравнително бързо и мога да ви кажа, че наистина си заслужава да видите финалните надписи. Жалкото е, че всеки по-запален куестаджия ще се справи максимум за 28 часа, което съответства горе-долу на пет декемврийски дни. Играта е кратичка, а има и други минуси. Но като цяло историята е много добра и ще се услади на всички, които си падат по детективските романи.
Говорейки, за

геймплея

трябва да отбележа нещо много важно. Темпото, с което се развива действието, постепенно се ускорява. В началото останах с впечатлението, че това е една доста заблудена и заспала история, която не заслужава особени похвали. Истината обаче е доста различна! Просто авторите са предпочели този похват, което определен носи чар – стремите се да прогресирате поне малко, защото очаквате следващото забързване на действието и покачване на напрежението. В началото обаче хич не ми беше забавно. Започвате затворен в голямото имение. Практически нямате никаква задача или нещо подобно. Трябва да търсите неща, които дори не знаете още за какво са ви. И все пак едва ли ще имате сериозни затруднения, тъй като нашето момче най-прилежно си води бележки по случая и сам се осведомява какво планира да прави. Така че ако запецнете, хвърлете едно око на размислите му.

Трябва да отбележа, че част от изборите са нелогични и съм малко раздразнена от това. Например когато за първи път се сблъсках с един призрак (който по-късно доста често ще се явява), нашият детектив изведнъж реши, че има неотложна нужда да пийне бърбън. Еми не се изкефих на това. Няма никаква логика един ключов момент да зависи от нещо, което на пръв поглед изглежда доста странично. Друго, което не ми допадна, е, че иконката, която ви показва какво можете да правите, винаги показва точно определено действие. Когато трябва да се извърши в бъдещето, тя просто е забранена за момента. Това създава някакво бледо впечатление за адски нагласена работа. От друга страна обаче това не ви позволява да пропуснете нещо, което пък е доста сериозен плюс. Трябва да ви призная нещо: просто ме убиват игри, в които стигате накрая, заставате пред масивна порта, а ключът за нея е лежал в самото начало и ако сте го пропуснали… Е, да не сте го пропускали. Нещо, което много, ама безмерно много, ми се понрави, беше интригата в действието. Точно когато потривам доволно ръчички и мисля, че съм напреднала много, се оказва, че някой е крачка пред мен, че съм заключена в различни помещения, че постоянно съм следена.

Атмосферата е просто велика!

Озвучаването също се вписва добре. Мотивът с шотландските гайди е направо невероятен. Още утре сутринта хуквам да търся нещо келтско по музикалните магазини. ;-))) Но шегата настрана. Музиката, макар и в основата си само една, е добра. Героите също са качествено озвучени, което е важно като се има предвид, че няма субтитри.

Е, има и нещо, което малко вкисва цялостното ми впечатление от атмосферата – графиката е доста пикселизирана и скована. Но все пак не е лоша. Просто ако играта беше подкрепена с нещо по-солидно, щеше да грабне още повече играчи…
Е, май е време да пусна

финалните гайди…

Играта е много добра и не искам да се повтарям, но… (както вече усещате, ще го направя :-)) трябва да отбележа, че не е някакво невиждано постижение в техническо отношение, а си има и други недостатъци. Нали знаете, ще си повторя пак моето – огледайте се! Куестовете не са чак толкова много, че да издребняваме за такива неща. Ако сте куест-маниак, ще и се израдвате, както аз самата направих, дори и само заради готината история и атмосферата. А те не са за пренебрегване.

Вярвам, разбрахте моята гледна точка. Сега ви оставям в лапите… така де, плавниците на Неси… И отивам да слушкам гайдички… 😉

Автор: Лили Стоилова