Limbo

С всяка изминала година става все по-трудно да вярваме в добре познатата мантра – удоволствието в игрите стои над графиката. Не защото истински забавните заглавия непрекъснато губят битката с лъскавите суперпродукции. Просто „истински забавни игри” от доста време насам кажи-речи няма. Не сте съгласни? Опитайте тогава един прост тест. Представете  си любимото си „трипъл ей” заглавие… но с графиката на най-зле изглеждащата игра в същия жанр. Това всъщност не е чак толкова проста задача, така че не очаквам всеки да се справи. Онези, които успеят, ама наистина успеят, вероятно ще разберат какво имам предвид. Ако сте сред тях, много е вероятно да усетите каква гигантска част от „очарованието” на този или онзи хит се крепи само и единствено на неговата опаковка – т.е. на визията му. Не че готината графика е нещо лошо, пази Боже. Просто тя не може да компенсира липсата на пълноценен геймплей, докато обратното е почти 100% валидно. С всичко това не се опитвам да кажа, че графичната „опаковка” на Limbo е пълен боклук. Напротив! Това е

една от най-стилните, експресивни и грабващи във визуално отношение игри

които някога съм виждал. А при това дори не е 3D. Limbo е типичен 2D „side crawler” (или „платформър” ако предпочитате), който ужасно прилича на театър на сенките. Разбира се, че е черно-бял. Да сте виждали цветен театър на сенките? Сещайте се колко тази игра трябва да разчита на наистина оригинален и забавен геймплей, за да успее дори да бъде забелязана, камо ли да се превърне в хит. Но преди дори да преминем на коментарите върху игралната механика, нека си поговорим още малко за графиката на Limbo. Което е малко или много напразно усилие. Просто защото Limbo трябва да се види и… почувства. Мога часове наред да приказвам за неописуемото, плашещо и дори потискащо очарование на тази игра. Просто си представете, че отново сте на пет или шест и ви предстои да изживеете някой от най-плашещите си и прилепчиви кошмари. Не, само не почвайте да си представяте смразяващи кръвта писъци и хвърчаща карантия. Както някой мъдро беше отбелязал –

няма нищо по-плашещо от неизвестността

Светът на Limbo сякаш е полу-забулен в загадъчна мъгла, от която опасностите придобиват ясни очертания в последния момент. Пригответе се да бъдете набождани на остри шипове, давени, разкъсвани от вълчи капани и какво ли не още – все занимания, водещи до мигновена, нелицеприятна смърт. Освен това, всичко е потънало в почти оглушителна тишина, в която ще чувате само глухото потропване на собствените си детски крачета.

Да, както вероятно вече сте разбрали, героят с главно „Г” на Limbo е просто хлапе. Едно доста малко хлапе, твърдо решено да измъкне своята сестра от този кошмарен свят. В този ред на мисли – „Limbo” означава „Чистилище”. И наистина – ако има нещо подобно някъде след смъртта, то като нищо би изглеждало именно така. Дали хлапето е вече мъртво? Кой знае… Limbo не предлага пространна и засукана история, напудрена с претенциозни диалози. Авторите на играта са ви осигурили просто „рамката”, а какво ще сложите в нея си е ваша работа. А играта безспорно дава храна за въображението. След всичко казано дотук, нещо чудно да си помислите, че Limbo е някакъв арт експеримент, бледо наподобяващ компютърна игра. Но ще сгрешите… и още как! При всичкия си изумителен артистизъм тази игра всъщност е и

един от най-забавните платформъри, които някога са украсявали коя да е игрална платформа

За въображението и находчивостта на дизайнерите на Limbo може да се говори дълго и напоително, но отново – каква полза от приказки? Това малко бижу просто трябва да се играе и аз ви обещавам, че малко над четирите часа чисто игрово време ще ви се отплатят повече от цял куп „20+” часови саги. А колкото до 15 долара, които ще платите на Xbox Live Arcade, трудно мога да си представя по-добра инвестиция, ако игрите наистина са вашата любима развлекателна медия. Дори да не са – задължително дайте един шанс поне на демото на Limbo. Отидете при някой приятел с Xbox, за Бога! След броени минути с тази игра вероятно ще се замислите два, че и повече пъти преди следващия път да наречете игрите „занимание за глупаци”.

Автор: Ивелин Г. Иванов