Lemming Revolution

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Бъди тъп, за да живееш дълго! Предходното изречение може да ви хвърли в дълбоки размишления и да се поспори по него, но игрите със заглавие Lemmings доказват точно това. Например би прозвучало като виц, ако говорим за AI (изкуствен интелект) при Lemming Revolution. Едва ли има по-глупави и същевременно по-очарователни същества в игрите от Лемингите. За новаците в света на геймърската история ще направя пояснение за това, в което се състои целият геймплей на поредицата. В началото на всяко ниво от една кутия започват да изскачат въпросните създания. Целта ви е да ги прекарате през нивото и да ги отведете до чакащия ги балон. Горките (нали са си глуповати) умеят единствено да ходят като зомбита. Само че светът е пълен с опасности и ако не се намесите, съвсем скоро ще цопнат я в някоя дълбока вода, я ще падат като бомби от голяма височина върху бетонни плочи. Спасяването им зависи изцяло от вашата бързина на мислене, светкавични рефлекси и… желание да играете игра от началото на деветдесетте години в 3D-вариант. Преди едно десетилетие можеше да се твърди, че Lemmings е най-забавното софтуерно творение на века, но с течението на времето чарът на играта постепенно взе да избледнява. Появи се триизмерната графика, предлагаща коренно различни форми на забавление пред мониторите.
Дизайнерите от Psygnosis са се постарали да придадат съвременен облик на неумиращия си хит, но за мен ще е изненадата на годината, ако някой от съвременните геймъри си повдигне носа от новите стратегии и shooter-и, за да се поти и мисли над една монотонна игра като Lemmings. Надявам се, че нещата стоят по-различно при ветераните, които несъмнено биха си паднали поне за няколко дни по нея.

За съжаление промените в Lemmings Revolution са съвсем малко. От друга страна, като се замисли човек, не трябва да се променят нещата, които са перфектни. Най-значимото сред новото е графиката. Играта е претърпяла сериозни козметични операции, което със сигурност ще се понрави на ретро-геймърите. Вярно е, че това не е първата версия с 3D-графика, но затова пък възможно най-удачната. Не ми се иска да си спомням на какво приличаше Lemmings 3D. На нищо и половина! Сега вече са взети възможно оптималните решения за интерфейса и цялостния облик на продукта. Картата е лепната като тапет на обемен цилиндър, което всъщност прави 3D-то. Героите са миниатюрни, но това в конкретния случай е повече плюс отколкото минус. Представете си колко щеше да е трудно да скролвате непрекъснато, за да откриете точно определен глупчо сред цяла тълпа от такива. Възможни са затруднения с кликването върху даден малчо, особено ако е един от десетките себеподобни, но създателите предвидливо са вмъкнали опцията zoom. В графично отношение всичко е повече от наред. Не е необходима скъпа видеокарта, за да играете при резолция 640×480. Неприятното е, че дори да разполагате с такава, пак ще трябва да се примирите с не особено гладката картина.

Звуците са толкова малко, че ако трябва да си спомняте за тях, няма да се сетите за нищо конкретно. Реално погледнато, стилът не позволява използването на кой знае какво разнообразие.

Един в повече е вече излишен!

Все пак не може да се отрече, че макар да се броят на пръстите на ръцете, звуците са веселяшки. На моменти даже комични… каквито впрочем трябва да бъдат. Допълнителен принос за комфортната атмосфера при игра е музиката. Една такава весела, без нея непрекъснато ще ви преследва усещането, че нещо се губи. Докато играех на няколко пъти я спирах, за да слушам музика от касетофона, но само след броени минути отново я пусках.

Геймплеят е добър както винаги. Толкова е опростен, че съвсем спокойно можех да се облегна, да държа цигара в едната ръка и да цъкам с мишката с другата. Управлението се извършва всичко на всичко с два бутона. Първия за селекция на действие и леминг, а втория за въртене на картата.

По-просто от това здраве му кажи.

Много се надявах, че зеленокосите дечковци са придобили нови умения, но работата, с която са способни да се “натоварят” си е все същата. Могат да се катерят, спускат с чадър, залагат бомби, спират потока от себеподобни, строят дървени възвишения, рият с ръце вертикално и хоризонтално и да копаят с кирка. Ако объркате командите си или положението е крайно безнадеждно, винаги можете да предизвикате Армагедон. С двукратно натискане на бутона Nuke, взривявате дребните трътльовци и по желание преигравате нивото.

Ах, нивата!

Не мога да твърдя, че блестят с невероятни естетични хрумвания, но затова пък са над 100 и от трудно, по-трудно! Новото, което несъмнено ще направи впечатление на запознатите със старите серии, са враговете.
Нямам предвид обичайните “врагове” като дълбоки пропасти и гореща лава, а умалени мушмороци с боксови ръкавици, гладни пилета (хрускащи лемингите като солети) и разни неопределени от зоологията твари. Не мога да си позволя да пропусна споменаването на Водните lemmings. Както вероятно се досещате, те не се страхуват от аквариумите с пирани, а съвсем спокойно се движат по повърхността на водата. На тях има посветени отделни нива, но в други ще трябва да ръководите успоредно стандартните сини, с новите бели дребосъци, което със сигyрност ще ви направи разногледи 😉

Жанрът “Пъзел” e отдавна отписан вид сред болшинството от родните игроманияци. По обясними причини не мога да упрекна никого за това, но съм убеден, че незапознатите с игри като Lemmings или Gruntz губят много. Най-вече забавление, но и доста от геймърската си обща култура.

Автор: Иван Георгиев