Lara Croft and the Temple of Osiris

Трябва да призная, че по стечение на обстоятелствата имах възможността да изиграя Lara Croft and the Guardian of Light едва това лято. Така от една страна се запознах с една от приятните изненади на 2010 г., а от друга се оказа, че имам доста пресни впечатление от играта , за да мога да я съпоставя с новоизлязлата Lara Croft and the Temple of Osiris.

Първото, което трябва да кажем за новото заглавие

от Crystal Dynamics е, че то очевидно успява да запази всичко, което направи оригинала толкова добър. Геймплеят отново се върти около три елемента – битки, пъзел и платформинг, показани в изометричен формат. Освен това най-голямата добавка идва под формата на разширената ко-оп функция, която вече позволява да играете заедно с още трима приятели.

Въпреки че на теория Lara Croft and the Temple of Osiris е част от вселената на Tomb Raider, историята в нея е доста относителна и разположена в една неизвестна времева рамка. По-важното е, че този път сюжетът ни пренася в Египет, където нашата героиня се оказва въвлечена в истинска битка между боговете. От една страна е злият Сет, който се опитва да сложи ръка на целия свят, а от друга са Изида и Хор, които се стремят да върнат Озирис и да предотвратят апокалипсиса. Добавете към това една солидна доза митологични чудовища, ходещи скелети и капани и получавате перфектната за екшън приключение с привкус на Индиана Джоунс среда.

Ако играете Lara Croft and the Temple of Osiris сами,

то без право на избор поемате управлението върху Лара. Ако се съберете с няколко приятели, ще може да си разпределите ролите на останалите герои – археолога Картър, който по стил наподобява Лара и божествата Изида и Хор. Те пък разполагат със своите божествени умения, които се използват както в битки, така и при решаването на пъзели. Очевидно е, че Lara Croft and the Temple of Osiris е създадена с идеята за кооперативна игра и няма как да отречем, че живите партньори са значително по-интересни. Играна самостоятелно, играта е повече или по-малко функционална, но ако имате възможност, задължително се организирайте с поне един приятел.

Кооперативния замисъл в играта личи най-добре в пъзелите. Въпреки че те се променят леко според това дали играете сами или в група, ако сте сами много често ще ви бъде по-трудно. Същото се отнася и до някои от битките с босовете, когато до вас няма поне един приятел, който да ви помага. Изобщо нуждата от присъствието на втори (или трети и четвърти) човек се усеща навсякъде, да не говорим, че както решаването на особено труден пъзел, така и победата над силен бос са значително по-забавни, когато са постигнати в екип.

За предпочитане е управлението в Lara Croft and the Temple of Osiris

да става с геймпад и за щастие играта поддържа такъв. Това е така, защото dual-stick механиката при стрелбата е много по-интуитивна, когато наистина пръстите ви ползват стик. Арсеналът на Лара е разширен спрямо първата част като започвате с двойката пистолети и бързо започвате да трупате други огнестрелни оръжия. Както в предната игра, и тук мунициите са изобразени под формата на синя черта до зелената, която показва живота на героинята. Самото управление на героите обаче сякаш не е достатъчно добро и нерядко не може да сте сигурни дали ще успеете да направите прецизния скок, който ви е така необходим.

Всъщност ако трябва да отправим една критика към Lara Croft and the Temple of Osiris, това е, че тя не се различава значително от предшественика си. Оставяйки настрана ко-опа (което наистина е важно нещо) и съвсем дребните промени в мястото на действието, играта протича почти идентично като първата част. Отново ще прекарате по-голямата част от времето в затворени помещения, гробници и зали, които редуват пъзели и тълпи от врагове. Отново присъстват познатите артефакти, с които може да увеличавате някои характеристики на героя си (често за сметката на други), както и ъпгрейдите, разхвърляни по трудно достъпни места. Всичко работи от техническа гледна точка, но след време геймплеят малко поизтънява и започва да се усеща като нещо механично. А това пък е още една причина да играете с приятели – така скуката е значително по-малка.

Накрая трябва да изтъкнем и недостатъчните разлики между героите

– Лара и Картър са почти идентични, същото се отнася и за Изида и Хор. Така често пъти изглежда, че всъщност отново има двама герои с два техни клонинга. Като количество бройката е достатъчна, за да стане играта с повече хора, но определено можеше да се помисли за по-голяма уникалност при героите.

Lara Croft and the Guardian of Light беше интересна най-вече защото предложи една иновативна за поредицата формула. Lara Croft and the Temple of Osiris обаче следва тази формула до последния знак и не носи достатъчно разнообразие. Играта е забавна, особено с приятел, и функционира относително като геймплей (от техническа гледна точка обаче,  РС версията страда от известна нестабилност, визуални артефакти и спад в кадрите в секунда дори при покрити изисквания). Извън това обаче не предлага нищо коренно различно, затова за финал ни се налага да прибегнем до познатото клише – ако първата част ви е харесала, няма причини да не опитате и тази; в противен случай по-добре изчакайте някоя разпродажба в Steam, ако искате да проследите това приключение в кариерата на кака Лара.

Автор: Александър Рангелов