L.A. Rush

Йоу! Уазаа Джи! Братле, ся ш’ти кеам за най-новата джага на Мидуей. Мноо е яка копеле, напрао кърти мифки, копеле! Леле, бате, толко е добра, че напрао неа кво да четеш тука разни простотии, ми ходи напрао си я зимай, батка!

Тъпо, а? И аз така си помислих. Така се чувствах през цялото време докато тествах L.A. Rush – тъпо. В миналия брой колегата Орлин Широв обясни какво означава wigga – докато “играех” тази така наречена “игра” се чувствах точно като средностатистически Ю Ес уига, прекаран от истинските гангстери да си купи някоя “чисто нова, направо от завода” кола, която се оказва издирвана в пет щата. Наистина ли искате да знаете каквото и да е за тази изцепка, наречена L.A. Rush? Към края на ревюто ще ви се прииска да не се бяхте се захващали…

Lost in the City of Angels…

Какво да кажа за играта? Геймплей? Изплагиатстван. Графика? Ужасна. Друго интересува ли ви?
Какво? Не можело така, трябвало да си довърша статията? Е, щом настоявате…

Геймплея на разглежданото в настоящия материал заглавие е тотално и брутално изкопиран от няколко други джитки. Обикновено се опитвам да подкрепя ревюираната игра с нещо от сорта на “не може да се измисли нещо качествено ново в един жанр с толкова ясно очертани граници, какъвто е рейсингът”. Не виждам причина да правя такава услуга на точно тази игра обаче. Тя използва стари концепции, без да ги доразвива и без да дава нищо ново от себе си. Общо взето, имаме смесица между игри тип NFS и GTA.

Историята се върти около някакъв пич на име Trickz, натрупал огромно богатство с участия в състезания с коли, но все пак запазил добрия си нрав на местно момче и не забравил откъде е тръгнал (да бе, като на филм…). Нашият човек разполага с множество чисто нови спортни коли, но още не иска да се раздели с първата си бричка, защото “от нея започнало всичко”. Та по време на купона той се спречква с някакъв местен тарикат и изглежда го засяга дълбоко. За негово съжаление след завръщането си от кратка почивка на Незнамсикой Бийч наш’то момче открива къщата си опразнена, а колите – липсващи. За ваше съжаление пък вече и без друго сте се прецакали да си вземете играта и щете не щете ще се включите в опитите му отмъсти на злодея. За целта вземате най-старата кола, същата, с която е започнало всичко и започвате да участвате отново в улични състезания, защото явно сте държали милионите си в буркани под дюшека, та да са на удобно място в случай на обир. Същевременно гаджето на тариката е запленено от чара на Trickz и решава да му помогне в битката за постигане на справедливост… LOL. Абе мани, няма такъв филм направо…

All my sunshine turned to rain…

Самият геймплей е в стил Grand Theft Auto 3, само че без краденето на коли. Пак джиткате с каручката си из улиците на виртуален град и преминавате през големи стълбове светлина, за да се включите в някое състезание. Препоръката ми обаче е, ако си падате по такъв тип размотаване, вземете си San Andreas и не се занимавайте с глупости. Състезанията са пак в стила на Големия Автокрадец, само че той не претендираше да е рейсър, а реализацията на гонките там е в пъти по-добра. Ралитата са всъщност изпитания

кой-няма-да-се-блъсне-в-трафика и

представляват преминаване през чекпойнти (визуализирани с големи стълбове светлина, ако ви е интересно да знаете). Единственото хубаво нещо при тях, всъщност като се замисля, единственото хубаво нещо В ЦЯЛАТА ИГРА, е това, че нямате определен път – трябва просто да стигнете до чекпойнт, после до следващия и така нататък. Играта пресъздавала почти точен модел на Los Angeles – на кой по дяволите му пука? По шосето са разпилени nitro стотинки (ми на стотинки приличат!), като минете през тях можете да използвате нитрото.

А какво би бил един уест коуст генгста мадафака рейсър без полиция? И патрулките присъстват, като системата отново е “заимствана” от GTA – в единия ъгъл на екрана имате няколко звездички. Колкото повече са запълнени, толкова по-упорито ви преследват. Това ви е последният проблем обаче, от пет до нула звезди се слиза, без да правите нищо – за около десет секунди. Други подробности като че ли няма.

Шофирането, от своя страна, не е особено лесна работа, заради физичния енджин на играта, благодарение на който автомобилите се движат като пластмасови колички на пружинка. Возилата явно тежат по петдесет килограма, защото скокове от по 100-150 метра дължина и пак толкова височина, както и катеренето по почти отвесни стени, са напълно възможни. Вярно, че играта се води аркаден рейсър, ама това не значи да изкорениш всякакви наченки на физика! Все пак играем на компютър, не на джобен тетрис. Също така дърветата явно са само зрителна илюзия, защото в някои от тях не можете да се блъснете, колкото и да се опитвате. Само сблъсъците с други коли реално се забелязват, те всъщност са една от “гордостите” на играта. При колизия се пуска кратка анимацийка, показваща как колата ви става на трески, все едно я е блъснал товарен влак. Само секунда по-късно… продължавате състезанието с леко намаляла скорост, но напълно невредим. С други думи ефектът от сблъсъците е точно нулев. Май някой спомена нещо за присъствието в играта на West Coast Customs – отбор от джи-механици, който стои зад предаването Pimp my ride по MTV (дават го под името “Пич, оправи ми колата” и по една родна телевизия), само че не играх достатъчно дълго, за да прибягна до услугите им.

It’s raining every day…

Стигнахме и до голямата ми болка – графиката. Съвсем честно, без да съм маниак на тема външен вид (поне за игри :)), джитката изглежда ужасно! Графиката е на нивото на NFS3, само че по-малко стилна. Не знам колко стар е енджинът, но дори с всички опции на максимум визията е поразително грозна. Не стига това, ами шофирането ВИНАГИ е съпроводено от засичане – и на макс детайли и с изключени всички екстри, поне при мен джитката беше на границата на неиграемото. Анимацията е сравнително добра само при междинните филмчета (пререндвани, не са с енджина) и с известни уговорки при сблъсъците с други МПСта. Звукът е поносим, а някои от песните са дори доста прилични. Щеше да е хубаво обаче да не спираха мистериозно по средата без някаква причина.

My heart is filled with pain…

Да продължавам ли? Играта също е и бъгава – често се спира сама при най-обикновен Alt+Tab. Като капак ми изтри и профила и трябваше да почвам отначало: да, ама не. Джитката много успешно ръшна към Recycle Bin-а ми. Вече ще имам едно на ум при игри, правени от Midway.
Сега сигурно четете тази статия и си мислите “тоя си измисля, няма как всичко да е толкова кошмарно”. Има, има. Тази игра е напаст Божия. Препоръчва се само преди изпити като средство да ви откаже от гейминга (не прекалявайте, че да не стане перманентно). Сериозно, играта е точно ТОЛКОВА лоша.

Автор: Пламен Димитров