Knights of the Temple 2

Кога най-накрая ще ме изненадат с един здрав екшън в Тъмните векове – най-любимият ми период от дългата история? Все се надявах с Knights of the Temple 2 (KOTT2) програмистките умове от Cauldron да са сварили в казана нещо по-свястно. Да са пооправили средновековните грешки, които Starbreeze – авторите на иначе готиния Enclave – допуснаха с първата част… Ама нейсе. Просто са превърнали някои от старите, като например стрелбата, в още по-досадни. Явно наистина е трудно да бъдеш рицар. Още повече с игра от трето лице, чиято камера и управление могат понякога да те накарат да си забиеш главата в компютъра от яд, за да сцепиш на две стената от XIII век, която така старателно скрива от погледа целия ти герой. А повечето куестове – да те приспят в мекото столче пред бюрото ти с мишка в една ръка и клавиатура под друга. Разбира се, това не означава, че играта си няма и своите плюсове. Но те някакси не могат да изпъкнат както трябва на фона на всичко останало.

Просто една обикновена рицарска история

Отново ще си играем на тамплиери. И човекът с идиотското име Пол дьо Рак, начело на техния Орден, за втори път си е наумил, че трябва да спасява света. Поне за да разкара гадните видения, които тормозят металната му каска. Но защо просто не прочетете сами неговото писмо, което пристигна в пощата ми точно преди да задърпам конците и да започна да се набирам на бутоните за атака в продължение на няколко… хм…

“незабравими” часове на еднообразен хек-енд-слеш?

“Усещам я… Бурята.. Тя идва…

Преди двадесет години успях да затворя един от порталите адови. И оттогава насетне ме преследват видения за неща, които не мога да разбера. Пътувам от едно място на друго, за да открия отговорите на въпроси, които не знам. Дори Адел – жената, която обичах някога, е обладана от демон, който се е заканил да превърне земята в развалина като отвори най-стария дяволски портал. Но аз открих начин да спра злото. При това тук, в манастира в Бирка, в книги, отдавна забравени от монасите. Трябва да се сдобия с три артефакта, създадени още преди раждането на Иисус. Окото ще ми помогне да открия въпросните порти. Мечът ще разруши печата, който ги охранява. А ключът ще затвори онова, което никога не е трябвало да бъде отваряно! Време е да тръгвам!”

Привидна нелинейност

Така започва и вашето приключение. Грабвате меча и шлема си, мятате се на своя личен кораб и започвате да търсите въпросните три легендарни предмета. Няма никакво значение с кой от тях ще предпочетете да се заемете първо. Редът, в който ще посетите прокълнат от друид чумав римски град, богат пиратски остров или враждебно настроена арабска обител, общо взето зависи от вас. В това се състои и прословутата нелинейност на KOTT2. Нито повече, нито по-малко. Дори и двата различни финала, чийто начини за постигане са леко мъгляви, не могат да замажат положението.

Ако се занимавате единствено с главния куест – затварянето на най-древния портал – играта ще ви се стори нечовешки кратка. Особено ако се престрашите и заколите трите вещици, които ще ви посрещнат на мрачния остров и ви поискат да платите по сто жълтици за всеки, който сте пратили в преизподнята. На мен някак си тридесет и осем хиляди ми се видяха малко множко.

За да напомпат с малко повече геймлей обаче, авторите са включили в KOTT2 и шепа второстепенни куестове. Много от тях са еднообразни, но все пак е препоръчително да ги изпълните, защото ще ви отведат в някои добре изглеждащи нови местности (зеленикави блата, множество разбити в скалите кораби, гъсти гори…), ще ви донесат допълнителни облаги и ще ви направят по-подготвени за финалния епичен сблъсък с демона. Но не очаквайте нещо кой знае колко – в повечето случаи просто трябва да донесете на някого даден предмет. И толкоз.

Свежинки

Разбира се, не всичко е черно и бяло. От време на време има и по някоя свежа идейка, като например арената за бой между гладиатори, на която може да залагате или дори да се включите в меренето на мускули с предпочитано от вас оръжие. За да получите достъп до нея обаче, ще трябва да си купите билет на скромната сума от десет хиляди жълтици. Какво му плащате? Един от главните куестове също прави впечатление. За да изкопчите информация от космат и рошав пират например, ще се наложи да се състезавате с него по следния начин – льокате бира и впоследствие се опитвате да уцелите ябълка, разположена на тиквата на местна доброволка, с арбалет. И така докато някой не пропусне повече пъти или докато не разцепи тиквата на девойката на две. Образно казано.

Привидна е и свободата при воденето на диалози. Общо взето това над коя точно реплика ще се спрете, няма да доведе до почти никаква промяна в хода на играта. Единствено забелязах наченки на избор в прокълнатия римски град, където може да решите дали да вземете откраднатата от един престъпник огърлица насила или като изпълните условието му и му донесете храна.

Ролеви тамплиер

За щастие този път RPG елементите са доста по-осезаемо засегнати. С всяка убита гад, изпълнен куест или открито тайно място, ще получавате определено количество опит, който впоследствие ще използвате за изучаването или подобряването на няколко различни категории умения. Комбинации от удари, специални атаки и божествени способности. Първите се изпълняват с две копчета – падовете 4 и 6 – и общо взето са доста прости. 4,6. 4,6,6. 4,6,6,6. И другият вариант – 6, 4. 6, 4, 4. 6, 4, 4, 4. Специалните удари са малко по-ефектни, а най-полезни са божествените способности, благодарение на които ще се лекувате, ще ставате в пъти по-мощен или дори недосегаем.

Да не повярваш, за разлика от първия Knights of the Temple, този път има магазини, от които да си купите нови оръжия или да поправите старите, да се екипирате с друг тип броня (не очаквайте кой знае колко много – вариантите са три), да се снабдите с лечебни мехлеми или шишенца с противоотрова и т.н. Макар и да не се пръскат по шевовете от разнообразие, търговците ще ви предложат различни по вид и мощност мечове както за една, така и за две ръце, брадви и боздугани, арбалети…

Скучновато

Въпреки усилията на авторите и трите града изглеждат някак недоклатени. На пръв поглед в тях кипи живот, но след като се вгледате в някоя сцена, монотонността й ще убие всякакво желание у вас да й се порадвате. Като например група мъже, дразнещи някакво псе зад ограда. Хора, които изкарват от разбрицана каруца труповете на прокажени и ги мятат в огъня. Дотук добре. Но всичко се повтаря постоянно и в един момент започва да лази по нервите. Забавен беше единствено моментът, в който блъснах някакъв нещастен рибар от кея. Което ме навежда на мисълта – само не правете грешката да стъпвате дори и с единия крак във водата, докато се шляете из града на пиратите. Освен ако не искате да изпаднете в тих ужас. Защото ви очаква незабавна смърт. Същото важи и за по-буйните пламъци, които често не се забелязват заради неадекватната камера. И като нищо ще се нахендрите баш на тях особено в храма на прокълнатия римски град.

Във визуално отношение обаче нещата са почти перфектни. По бронята на нашия постоянно дрънчащ човек се забелязват различни драскотини и по-големи белези, а околната среда е достатъчно детайлна, макар и понякога прекалено шарена. Когато ви зашеметят или пък сте пред умирачка, екранът се замъглява лекичко. Що се отнася до движенията – всички изглеждат реалистични и плавни. Въпреки че например нито вие, нито гадовете не оставяте елементарни следи дори по пясъчната ивица.

Струва ли си?

Каквото и да си говорим, KOTT2 е в пъти по-добра от своя предшественик. Но като цяло все още й липсва онзи момент на зарибяване, който е характерен да речем за екшъни от трето лице като Soul Reaver, Drakan, The Return of the King… Просто има по-добри игри от нея на пазара. Като жанр. Но не и тематика.

Автор: Владимир Тодоров