Killzone

Всъщност не съм сигурен кой пръв лепна на Killzone етикета “Halo killer”, издателите Sony или специализираната преса с нейната слабост към гръмките клишета. Е, това изигра доста лоша шега на тази игра. След първите възторжени отзиви в пресата Sony вероятно са се размечтали. Ами ако наистина Killzone се окаже по-добра от Halo? Я да вземем да пуснем нашия голям анти-Halo коз малко преди премиерата на Halo 2.

Жалко, мамка му. Жалко, защото кой знае какво щеше да се получи, ако екипът на Killzone беше оставен да работи на спокойствие поне още шест месеца. Но поспри сърце, както е казал поетът. И тъй – Killzone е шутър от първо лице, който ни пренася в недалечно бъдеще, когато звездната колонизация е вече реалност. Една от земните колонии, попаднала под тиранията на фашизиран диктатор, решава, че има да си го връща тъпкано на Земята без да е съвсем ясно защо. Силите на тази колония са обединени под името Helghast. На вас се пада честта да застанете от другата страна на конфликта като доблестни воини, защитаващи Майката Земя. В битките ще бъдете придружавани от малък боен екип. Всеки от неговите членове има специфична функция – снайпер, сапьор, специалист по тежкото въоръжение и прочее. Интересното е, че по време на битка ще можете да поемате ролята на всеки от тях в произволен момент. Да, на хартия звучи чудесно. В действителност обаче това не прави геймплея и на йота по-интригуващ. Причината е най-вече в постния на едни места и смехотворен на други изкуствен интелект. Всичко, което вашите “съекипници” всъщност правят, е да ви се мотат из краката. Да не говорим за абсурдния факт, че от целия екип може да бъде убит само войникът, който вие управлявате в момента.

И все пак проблемът, който ми скъса тотално нервите, беше друг. Всеки опитал поне веднъж first person shooter игра на РС знае, че динамиката е фактор номер 1 за удоволствието в този жанр. Ясно е също, че управлението “мишка+клавиатура” няма еквивалент, когато трябва да се постигне тази динамика. Защо конзолните дивелъпъри така мразят да включват поддръжка на този тип управление в своите FPS игри, за мен все така си остава загадка. Което е още по-тъпото обаче, повечето от тях не се опитват да измислят адекватен конзолен вариант на управлението в този род игри. Вместо това ни карат да играем на джойпада така, както бихме играли с мишка и клавиатура. Човек трябва да е сериозно дезориентиран или пък никога да не е играл такъв тип игра, за да каже, че това не е проблем. В Killzone всичко това е комбинирано с проблеми във фреймрейта, които правят що годе нормалното прицелване направо невъзможно на места.

Областта, в която тази игра разбива на пух и прах голяма част от конкуренцията, безспорно е графиката. Детайлни, разнообразни и не на последно място детайлни терени, убийствени particle ефекти (дим, мъгла, огън, експлозии и т.н.), убедителни модели и анимации плюс куп други екстри. Чудесно, но това не променя полусуровия привкус, който Killzone вероятно ще остави и във вашата уста.

Автор: Ивелин Иванов