Killer is Dead

Големият американски филмов критик Роджър Егбърт приживе упорито поддържаше тезата, че видео игрите нямат място на културния подиум редом с филмите, литературата, изобразителното изкуство и другите носители на културни ценности. Истината е, че голяма част от излизащите заглавия – може би 90 процента – наистина не си поставят за цел или просто не могат да съчетаят литературата с артистичността. На всеки интерактивен шедьовър като The Last of Us и Heavy Rain се падат по десет Call of Duty и това е неизбежно. Но докато игрите на Naughty Dog и Quantic Dream залагат на дълбоката емоционална история и фотореализма, то понякога – само понякога – се появяват и заглавия, които отиват в посоката на дигиталния арт хаус. Игри като El Shaddai: Ascension to the Metathrone и Asura’s Wrath показват, че едно заглавие може да има стилна визия и метафизична история без това да вреди на екшън геймплея, който е не по-малко динамичен колкото в Bayonetta и Devil May Cry например.

Сега към тях трябва да прибавим Killer is Dead

В последните години Гоичи Суда категорично доказа, че е един от най-талантливите, провокативни и иновативни японски дизайнери, което само по себе си значи много. Неговите No More Heroes игри успяха буквално да взривят най-семейната платформа в съвременния гейминг – Wii, а Shadows of the Damned и Lollipop Chainsaw бяха закачлива заигравка със западната гейм индустрия. И двете обаче буквално и преносно бледнеят пред Killer is Dead – една дигитална експлозия от картини, звуци, емоции и еротика.

От първите кадри на интрото – преследване в задънена улица, загадъчен диалог и кърваво обезглавяване на фона на пълната в нощното небе луна – ви става ясно, че Killer is Dead ще ви поведе на пътуване, което преди няколко десетилетия навярно би било възможно само с помощта на двойна доза LSD. Диалозите в играта са абстрактни, историята е фрагментирана и ви кара да се напрягате, за да разберете какво всъщност се случва, което пък ви държи в постоянно напрежение докато сетивата ви буквално биват бомбардирани от аудио-визуални експлозии. В лицето на Grasshopper Manufacture славният Unreal 3 е намерил истински майстори и визията на играта е ослепителна. Честно казано едва ли има друго заглавие за което обичайните предупредителни надписи за опасността от епилептичен припадък да са толкова актуални.

The Job: Killer is Dead

Да разкажеш Killer is Dead е ако не невъзможно, то поне доста трудно. В главната роля е Мондо Запа – един наемен убиец, който работи по договор, спускан му от неговия шеф Брайън, огромен негър, чието половина лице е механична маска и който пали пурата си с огнена струя от същата такава механична ръка. Историята ще ви отведе до най-невероятните места, които може да си представите – от битка в имение на тъмната страна на Луната през 1000-ния етаж на футуристичен небостъргач до бясно преследване с мотор и… тигър, яхнат от Якуза бос, продал душата си на дявола. Разбита на епизоди с уникални имена, тя проследява пътуването на Мондо към бъдещето, миналото и Луната. Всеки един от персонажите е екстравагантен, преекспониран и точно толкова реалистичен колкото шансовете на Ливърпул да вземе титлата във Висшата лига. И точно това прави играта невероятна.

She Who Eats Dreams

Под всичката тази хипнотизираща външност се крие един доста приличен хак-енд-слаш. В духа на No More Heroes Мондо също е въоръжен с катана, но има и арсенал от допълнителни оръжия. Както подобава на подобно заглавие уменията на героя ви могат да се ъпгрейдват, а постепенно отключвате и нови комбо удари. Специалните атаки стават с помощта на „Кръв“, която ви позволява да ползвате и допълнителните оръжия. Противно на очакваното геймплеят всъщност не се свежда само да бясното натискане на бутоните, а по-скоро предполага изчакване и финтиране на врага при неговата атака. Ако успеете да го направите, получавате възможност да нанесете няколко разсичащи удара на забързан кадър. Най-добрият вариант пък е да довършите влага с комбо удари, тогава ви се дава правото да го екзекутирате и в зависимост от вида екзекуция, който изберете получавате различни бонуси. Ако пък героят ви падна в битка на помощ се притича неговата асистентка, която се опитва да го съживи със сърдечен масаж докато вие бясно натискате бутона на контролера си и следите сърдечния му ритъм. Гледайки поредната касапница от която Мондо излиза победител вероятно бихте се сетили за друга брутална и стилна (но този път в черно и бяло, а не в хипнотизираща цветна феерия) игра – MadWorld. И няма да сте далеч от истината. Подобно на хита на Platinum, тук също героите понякога преминават т.нар. Четвърта стена и ви въвличат в техните разговори. “Смяташ ли, че тази игра е етична?”, пита една героиня Мондо докато се вози в асансьор с супер секретната база Area 151, където е изпратен, за да убие мутирало чудовище. “Няма как да избегнем битката, това все пак е екшън игра”, коментира друг негов противник преди бос схватка.

Но не всичко в света на Killer is Dead е кървави битки. Страничните „Жиголо“ мисии – да, прочетохте правилно – ви позволяват да откриете по-нежната страна на вашия екзекутор. В тях сваляте различни красавици като буквално ги изпивате с похотлив поглед докато те гледат настрани и ги омайвате с подаръци, закупени с парите от мокрите поръчки. Ако успеете да спечелите сърцата им, те ви се отблагодаряват с нови оръжия. Други допълнителни мисии ви дават възможност да защитавате изпаднала в беда безименна красавица с картечница, да вилнеете из Киото с мотор и меч или пък да унищожавате гигантски буболечки в гротескна версия на “Алиса в Страната на чудесата”. Просто бизнес…

The Man Who Stole Her Ears

След десетината часа, които са ви необходими да завършите пътуването на Мондо към нищото, в играта се очертават две основни слабости. Едната е свързана с геймплея и по-точно с камерата. Липсата на lock-on бутон често кара целта ви да ви избяга, особено когато се биете с повече хора. В такъв случай трябва светкавично да си помогнете с десния стик като го завъртите или го натиснете надолу, за да центрирате камерата зад Мондо. В разгара на битката обаче това се оказва неочаквано трудно и героят ви често се разминава с целта или пък остава беззащитен, защото не сте успели да го пласирате по най-правилния начин. Другият проблем се отнася до презентацията – нейната експлозивност чисто и просто на моменти идва в повече. Ярките и контрастни цветове спокойно могат да ви докарат главобол или просто да ви заслепят за няколко мига така че да не разберете какво се случва на екрана. Казано направо, правете известни паузи от време на време, защото за добро или лошо Killer is Dead не щади сетивата ви.

С последното си творение Гоичи Суда уверено прави следващата крачка към превръщането на видео игрите в носител на арт ценности. Killer is Dead е като интерактивна версия на изложба от съвременно абстрактно изкуство или реализацията на мокър  сън на някой неоткрит гений, пиещ абсент в долнопробна парижка кръчма. Killer is Dead не е за всеки. Тя не може просто да се изиграе, нито само да се разкаже. Тя трябва да се изживее.

Автор: Иво Цеков