Karateka

Karateka, наред с Moon Patrol, бе една от първите игри, които играех от сутрин до вечер на моя Правец 8C. Тогава, разбира се, бях първи клас. Нейната изключителна простота, стимулираща играча към съвършенство, бе основното й и най-пленително качество. А, разбира се, исках да спася и принцеса Марико, пленена против своята воля в замък от зъл тиранин на име Акума. Да я оставя да ме целуне и прегърне и да повдигне леко своя крак…

Това обаче бе преди 20 години. Доста време измина оттогава. Дали римейкът, който Джордън Мехнер направи наскоро, отговаря на нашите очаквания?

Целта на Karateka е проста –

пробийте си път през върволица от японски войници и спасете любовта на живота си. Имате три живота, но за разлика от повечето игри, те наистина са три различни живота. Започвате като привлекателен воин с конска опашка. Пребият ли ви, директно ви изхвърлят през скалата. Приключението обаче не свършва. Вашето място се заема от друг тип герой -монахът, вторият ухажор на принцесата. Той я е забелязал по време на своите молитви и оттогава насетне тая скрита любов към нея.
Ако охраната на Акума потроши и монаха, и той ще бъде съвсем безцеремонно запокитен през скалите. Остава единствено и само едрият и брутален шишко, който макар и да е най-силният от тримата, определено се нуждае от диетолог. Дали Марико ще е особено доволна от този свой спасител, който блокира ударите си с корема и се държи като маймуна? Стигнете до края и ще разберете.

Всъщност, Karateka разполага с три завършека в зависимост от героя,
с когото я превъртите. Разбира се – принцесата е безумно влюбена в първия воин и ако искате да се погрижите за нейното щастие, просто не трябва да умирате.

Общо вашата цел е съвършенство в близкия бой. Всичко се базира на блокирането в правилния момент и контраатаката. Изчаквате вашият противник да ви нападне, спирате удара му и му нанасяте няколко крушета и ритници. Нещо повече – Karateka е изключително интуитивна игра. Вслушайте се в звуковите ефекти и те ще ви подскажат броя на ударите, които ще последват от вашите противници.

В самото начало срещите с войниците на Акума, а впоследствие и с неговия верен ястреб, не са нищо особено. Колкото по-напред отивате обаче, толкова по-сложни в ритмично отношение комбинации от удари ще трябва да блокирате. Ще се млатите дори и с босове. За щастие разполагате и със специални атаки, които може да изпълнявате периодично, така че не сте съвсем безпомощни.

Не е тайна, че Karateka е изключително линейна игра,

която може да бъде превъртяна за около половин час. Всяка битка обаче ви носи определен брой точки (в зависимост от вашата ефективност). Състезавате се и с времето – колкото по-бързо достигнете края, толкова повече бонуси и постижения ще получите. Всичко това е предвидено за едно-единствено нещо – фукане в leaderboard-а. Така че ако умрете и с шишкото, дали ще сте склонни да жертвате 3000 точки, за да се съживите? Ще видим.

Що се отнася до визията, и сами може да видите, че тя се е променила коренно. За щастие, героите не говорят. Всичко е предадено по един особено артистичен начин, без много-много врели-некипели, като затова до голям степен има принос и самата камера.

В заключение – ако ви гони носталгията по отдавна отминали времена и сте играли на оригиналната Karateka, задължително пробвайте и тази. Мехнер определено е успял да улови атмосферата на предшественика и да запази онова, което го направи толкова популярен. Препратките към първоизточника се появяват постоянно, дори кръвта е с характерните червени и сини триъгълничета, а когато победите някого, имате възможност да се поклоните (с първите двама герои поне).

За съжаление, Karateka бързо губи своя чар. Може би нейното време отдавна е отминало и след едно или две преигравания едва ли ще искате да се върнете към нея. Разлика между бойния стил на тримата герои няма, а бойната система е твърде проста от днешна гледна точка. Това обаче не означава, че Karateka няма своя чар (а и да не забравяме, че това все пак е римейк). Просто не очаквайте да ви плени за твърде дълго.

Автор: Владимир Тодоров