SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

 

От време на време на хоризонта изплува по някоя и друга игра без мултимилионна рекламна кампания, която с нищо не подсказва, че може да привлече и задържи вниманието ни. Такъв е случаят с KUNAI – най-новата игра на доскоро неизвестното поне за мен холандско студио TurtleBlaze, състоящо се само от 3-ма души. На пръв поглед, играта на холандците изглежда като стандартен pixel art сайдскролър, но под измамната опаковка се крие едно забавно и чаровно заглавие със свежарска атмосфера и лудешки геймплей.

Таблетнатор!

Всичко започва малко след въстанието на машините срещу човешката тирания. Малцината останали верни на хорското съсловие бойци с изкуствен интелект съживяват Таби – нашият герой, представляващ таблет, прикачен към механизирано тяло.

Както сами се досещате, историята е майтапчийска, но далеч не присъства само колкото да я има. Въпреки ограничените възможности на жанра за разказване на история, TurtleBlaze се възползват максимално от всеки един удобен случай. Постепенно историята се разкрива и разбираме повече за плановете на злия адмирал Лемонкъс и света преди Апокалипсиса. Дали някое от чаровните NPC-та ще се присети за история от „старите времена” или ще се натъкнем да изоставен терминал с ценна информация, няма никакво значение. Лека полека и неусетно, парчетата на пъзела се сглобяват и така историята и светът придобиват завършен вид.

Геймплеят е бърз и напомня на култовия Shank (създаден от любимото ми студио Klei Entertainment) по своята динамика и кръвожадност.

Започваме с празни ръце. След няколко минути вече държим първото си оръжие – катаната, а малко след това и двата куная (задължителни оръжия в инвентара на всяка опитна нинджа), вдъхновили името на играта. Ще ви е нужно малко време, за да свикнете с контрола на кунаите, но веднъж щом напипате ритъма, Таби се превръща в своеобразен Спайдърмен, само че в pixel art вариант.

Катаната и кунаите не са единствените оръжия.

Самурайският меч е най-верният ви приятел и след ъпгрейдите става най-мощното оръжие до края на играта. С него може да атакувате лошите компютри от всички възможни посоки и да отблъсквате изстрелите на неприятелите, както го правят колегите джедаи. Ударите с катаната имат тежест и всяко замахване ще ви изблъсква назад.

Както споменах по-горе, кунаите са основно средство за придвижване и ще ви помагат неимоверно в платформинг секциите на играта. За да задържат нещата свежи до края, TurtleBlaze разширяват арсенала постепенно. Шурикените са много полезни в битка. Те имат електрически заряд и могат да зашеметяват опонентите ви за няколко секунди. Помагат в платформинга, както и за разрешаването на пъзелите в играта. Изстрелвайки ги на определени за целта места, те ще отварят врати и ще преместват платформи, като така ще ви осигуряват достъп до недостъпни преди това места. На ваше разположение ще бъдат и огнестрелни оръжия. SMG-тата са осезаемо по-слаби от катаната, но имат други предимства. Ако ги насочите надолу и стреляте, Таби ще може да се задържи няколко ценни мига във въздуха. На последно място е rocket laucher-a, който презарежда бавно, а ракетите му предизвикат взривна вълна на определен радиус от експлозията и затова използването му трябва да се обмисля внимателно.

Постни RPG елементи.

Всички оръжия може да ъпгрейдвате от таблета си. За да го направите, трябва да се свържете към Wi-Fi мрежата чрез рутери, разпръснати из нивата. Уви, ъпгрейдите са малко на брой и не ви осигуряват осезаемо предимство. Таблетът дава достъп и до картите на различните нива, тъй като дизайнът на света е в стил метроидвания и предполага да се губите често. Освен това, оттук ще можете да променяте външния вид на Таби, избирайки от множеството шапки, които ще намирате докато приключенствате.

Нивата в света на KUNAI са разчупени и крият множество тайни. Те са взаимосвързани чрез проходи и врати. Всяко едно от тях има собствена атмосфера и ще ви изправя пред различни предизвикателства и противници. Много мисъл и внимание са хвърлени за направа на всяко едно от тях и винаги ще ви предлагат по нещо ново, което да ви очарова и изненада. Често ще се връщате на вече познати места.

Разнообразие от лоши роботи.

Всяка една от злите машини изисква специален подход и определен вид оръжие, за да я победите. Преодоляването им не е особено трудно, тъй като Таби е доста маневрен и смъртоносен, но лошковците изравняват силите с разнообразието си и хитроумните си атаки. Платформингът от друга страна е предизвикателен и изисква находчиво комбиниране на умения и движения, за преминаване през на пръв поглед непреодолими препятствия. Най-напечените моменти идват, когато злите AI ви досаждат докато подскачате за живота си. Босовете в играта са малко на брой и също не са кой знае какво предизвикателство. Ще са ви нужни един, най-много два пъти, за да им хванете цаката, след което битките се състоят в избягване на еднотипни атаки и нанасяне на щети в точно определени моменти. Най-лошото е, че те не ви подготвят за последната бос битка, където трудността рязко скача в няколко идеи.

Наслада за окото.

Графиката на KUNAI, въпреки пикселизирана, е приятна. Интересно е решението на момчетата от TurtleBlaze да използват палитра от бледи цветове. Тази хрумка придава собствено излъчване на играта, различаващо я от другите pixel art заглавия. Смешните гримаси, които Таби прави при всяко свое движение, се вписват отлично в шеговития тон на KUNAI и му придават чар и излъчване, въпреки че през цялото време не обелва и дума. NPC-тата също имат отличителни черти и нерядко ще ви карат да се усмихвате. Музиката, дело на талантливата Шанън Мейсън, придава ретро усещане и добавя допълнителни щрихи към атмосферата.

Въпреки множеството хвалби и суперлативи, трябва да призная, че KUNAI не е най-добрият представител на 2D платформинг жанра. Ori and the Blind Forest и Hollow Knight са една идея по-задълбочени и завършени игри. Има миниатюрни пропуски, които в никакъв случай не развалят удоволствието от игра. Също така, приключенията на Таби печелят бонус точки, заради неоспоримия си чар и механиката с кунаите.

Заключението на всичко това е, че добрите идеи, вниманието към детайла и изпипването на всеки един елемент, все още са най-добрите способи, които може да използва всеки един създател на виртуални игри. Не струват кой знае колко пари и винаги работят безотказно.

Автор: Петър Хайтов