James Bond 007: NightFire

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Забелязвате ли, че последните три месеца минаха и минават под знака на тайните агенти? Сякаш целият свят е луднал по темата за маниака, който заплашва планетата ни с унищожение и за самотния воин, екипиран с какви ли не щуротии, (правещи всичко друго, но не и това, за което първоначално са предназначени), който държи в ръцете си съдбата както на своите, така и на световните “топки”. Да започнем с изкусителната Кейт Арчър (така и никой не посмя да я нарече “тъпата брюнетка”:)), за втори път изправяща се срещу H.A.R.M. и поклащаща полигонно обогатен бюст.
След това нека минем през киносалоните, където Вин Дизел ни показа (не особено впечатляващо) какво е агентът от “ново поколение”. После отново можем да продължим с подвизите на големия екран и поредното превъплъщение на Пиърс Броснан в елегантния черен костюм на “Агент 007″… Ето че сега отново можем да се върнем пред монитора, където виртуалното “аз” на легендарния Джейм Бонд също се готви за подвизи.

Кой стои зад всичко

ЕА се оказаха доста големи щастливци, получавайки лиценза за Бонд-ска игра, правото да използват мутрата на актуалния актьор, както и контракт с разработчиците от Gearbox (автори на Half-Life: Opposing Force – най-добрия експанжън, правен някога за shooter). Резултатът – на върха на езика ми е да кажа, че е перфектен.

Историята започва с личността на Рафаел Дрейк – богат индустриалец с екологични наклонности. В пристъп на огромна благотворителност той предлага да отърве световните сили от ракетите, останали от Студената война, обезвреждайки ги в космоса и то на доста поносима цена.
Прилапали стръвта като шарани, правителствата на по-големите държави му дават кодовете си за достъп до въпросния унищожителен хардуер. Какво става нататък ли? Ами ако сте гледали поне един филм от серията, сами ще се досетите. Совите не са това което са, а чак толкова добронамерени еколози просто няма. Светът е поставен пред перспективата да му овъглят някои части на тялото. Или да плати много пари и пак да му ги овъглят. Тук вече идва нашият човек.

Sound, camera a-a-and… ACTION!

Кратък брийфинг в контролната зала, още по-кратък полет със самолет, скок с парашут и се озовавате пред замъка на Дрейк. Малко патаклама с гардовете на входа, колкото да проверите добре ли сте настроили прецизността на мишката, и идва същинската част. Ако се усетите, че цвилите от кеф, когато агентът ви в движение вкарва headshot на последния гард и си затяга папийонката, за да влезе на партито в замъка, по-добре замълчете. Запазете си емоциите за момента, когато се намирате в картинната галерия на въпросния замък. Просто си сложете очилата в рентгенов режим и направите едно кръгче сред гостенките.

Авторите са решили да дадат пълна свобода на играча. Въпреки че на моменти ще ви се налага да минете през дадено препятствие по-стелт или по-екшън ориентирано, през повечето време този избор ще зависи единствено от вас. Най-впечатляващото усещане за мен беше породено от един бъг в играта. Преди да се справя с него, можех да използвам само пистолета. Когато минах половината игра, раздавайки headshot-и наляво и надясно, се усетих, че почти не усещам липсата на останалите оръжия и тотално съм погълнат от ролята си на тиха сянка, изникваща от нищото пред физиономиите на вразите. Но все пак има моменти, когато ви напада хеликоптер, и тогава ще трябва да използвате и други части от арсенала.

Въоръжението ви

е сравнително стандартно – отново присъстват любимия набор от Sub Machine Gun-ове, автоматична карабина и тежка картечница. Приятно впечатление прави ракетометът с четири отделения и куфарчето “бомба”. Въпросното приспособление е перфектно за мятане в стая, пълна с немско/руско-говоряща паплач. След това само трябва да гледкате как скритата в него картечница се подава и залива с олово  всеки, попаднал в обхвата на сензорите й. Куфарчето върши доста добра работа и в мултиплейър.

Естествено, присъства и доста добро количество гранати – почвайки от високоексплозивните и свършвайки с Flash- и Smoke-заряди. Тук е мястото да похваля работата на момчетата от Gearbox. Физическият модел в играта е на бая високо ниво – оръжията изглеждат и действат адекватно, повечето имат алтернативна стрелба (пък било и то само слагането или махането на заглушителя), зоните на попадение в телата на вразите са добре реализирани, а сравнително високата уязвимост на героя ви (все пак Джеймс не може да носи тежка броня) кара адреналина в кръвта ви да кипи. Или иначе казано: като в Half-Life ще сте на една плюнка живот през повечето време.

Изкуствен интелект и сценаристки недоразумения

AI-то e перфектно за играта и ако отначало враговете ви се струват тъпи, то е защото никой не очаква от прост гард да решава тригонометрични уравнения. После обаче става истински купон. Гнусните твари не само че се прикриват и ви стрелят във всеки неудобен за вас момент (докато презареждате например), но и ви изваждат от укритието я с граната, я с атака от двете страни. Нерядко се случва и следната ситуация:
раздразвате някой гард, той се затичва към вас, но в един момент изчезва нанякъде. Точно когато сте го забравили, той ви изскача под носа и изведнъж осъзнавате, че копелето е пробягало половината ниво, за да ви гепне.

Както винаги съм казвал – няма кола, която да не е удряна, няма жена, която да не е влюбена и няма перфектни игри. След брилянтното техническо изпълнение с недоволна физиономия ще забележите, че един от главните минуси на филмовата поредица присъства и тук. Става дума за клиширането – на всичко и всеки. Из цялата игра ме преследваше усещане за deja vu. На моменти попадате в сцени, които с едно към едно копирани от други места. Така например гореспоменатият хеликоптер ви приклещва, докато сте в заседнал лифт, люшкащ се над алпийски пейзаж – това вече сме го виждали в NOLF 1, Return to Castle Wolfenstein, а и в Project I.G.I., ако не ме лъже паметта.

Графично и звуково играта също отнася похвали. Въпреки сравнително високите хардуерни изисквания, тя се държи нормално и на по-слаби машини. Най-силно впечатление правят откритите пейзажи, но не са за изхвърляне и вътрешните интериори, пресъздаващи чудесно атмосферата на мястото, където се развива действието – средновековни замъци, с фоайета, пълни с картини и статуи, подземия и военни бази, дори редовната за жанра разходка из космическа станция. Единственият минус е невъзможността за дупчене на стените (wall penetration), чието присъствие в комбина с рентгеновите очила щеше да вкара още един готин елемент в геймплея. Музиката – ами играта си има собствен саундтрак, а присъствието на Gearbox гарантира перфектни спецефекти при озвучението на оръжията и експлозиите.

За финал – дори да не сте фен на тайните агенти, James Bond: Nightfire представлява достатъчно качествен шуутър, достоен да привлече и задържи вниманието ви за порядъчно дълго време. А ако сте Бонд-фен, това е играта ви. Вземете я възможно най-бързо и й се насладете, докато се появи и нов филм за приключенията на 007.

Автор: Георги Панайотов