by PC Mania
Какво е женската природа? Сърце от лед, безгранична ярост, пъклени планове за световна доминация и, естествено, примамлива външност. Винаги, когато има проблем, разбира се, че за него е отговорно някое “миличко” и “нежно” гълъбче. Проблемът е в това, че напоследък прекалено много пърхащи създания се навъдиха в компютърните игри. 🙂
Лара Крофт, Кейт Арчър, Ринн и много други предизвикателни девици (100 процентови :-)) радват окото на винаги жадния за женска плът геймър.
В Heart of winter също има какво да се види. Този път обаче Bioware са помислили и за геронтофилите. Главната баба в играта ще успее да породи топли чувства, ако не във вас, то поне във вашите дядовци. Върхът на всичко е това, че авторите явно са фенове на Лили Иванова и са я изградили по неин образ и подобие. 🙂 За съжаление (или за радост) Сира – въпросната дама – няма да ви се показва по кожени дрехи, нито пък ще демонстрира прелестите си. А за какво всъщност става дума, ще разберете малко по-надолу.
Но нека се върнем малко назад, за тези, които за първи път се сблъскват с Icewind dale.
“Какво биде и какво иде?”
В Heart of winter всичко започва малко след събитията в Eastheaven. Нашите славни герои се отдават на заслужена почивка след като спасяват Forgotten Realms, затваряйки камъка на Джерод. Взимайки заслужената си отпуска в мирното и тихо селце Lonleywood (сещате се – алкохолизирани, недоспали и търсещи жени :-)), разбират за заформящ се варварски бунт. Всички местни племена се надигат срещу обединението на “десетте града” – десетте най-стратегически селища. Хората от градовете решават да пратят посланик при подивелите варварски говеда. Естествено, нашите пичове са там и искат не искат трябва да помогнат на търсещите мир хорица. Варварите вярват, че в техния вожд Wolfdayn се е вселил духът на Джерод. По този начин той си осигурява маса нискоинтелигентни и безрезервно верни нему фенове. Но както е казал Хамлет: “Има нещо гнило в Dale…и това май не са моите ботуши”. Единственият, който смело споделя мнението на Шекспировия герой, е местният Шаман. Разбира се, за своето неподчинение той е изпратен на заточение на Bulrial Island. И така от проблем на проблем вие се унасяте в безумно доброто продължение на Icewin Dale – Heart of Winter.
“Звук и светлина от замръзналата долина”
Първото нещо, което ще ви направи впечатление след като пуснете играта, е това, че тя изцяло е минала на новия и модифициран Infinity енджин, въведен в Baldur’s Gate II. Алилуя, вече може да играете и на 800х600, да се любувате на брилянтни 3D-ефекти и да скривате интерфейс панелите. Теренът е много по-детайлен и красив, водните повърхности са невероятно реалистични, вече е наблегнато дори и на най-дребните детайли. Невероятно впечатление правят падналите иглички под дърветата, срутващите се камъни по склоновете, след като минете по тях, абе изобщо всичко е една нечовешки добра наслада за окото. Пипната е дори графиката на героите, които вече са много по-детайлни. Оръжията, с които са накичени, са много по-красиви от преди и вече ще откриете голяма разлика в зависимост това с какво оръжие се движите. Магиите са перфектно анимирани и радват окото.
Освен зрителния ви орган играта ще погали и вашия слух. Звуците наистина са невероятни! Когато сте в населено място, около вас лаят кучета, кукуригат петли, викат селяни или общо взето чувате, всичко което се чува в едно средностатистическо село. Ако например минете през шубраци, под вас се чува скърцането на листата и шумоленето им в дрехите ви. Снежните преспи хрупат под вашите крака, а оръжията ви подрънват, докато се движите. Същевременно музикалният фон е много добър и подходящ за атмосферата в играта. Вече няма да слушате до затъпяване една и съща мелодия по време на битките и няма да ви се налага да спирате музиката, за да чуете какво си говорят вашите герои.
Когато влизате или излизате от някоя сграда, музката постепенно затихва и се увеличава, а не секва като песен на гилотиниран бард. 🙂 Общо взето в графично и звуково отношение IWD:HoW е поне три пъти по-добра от BG 2.
“Торбата с изненадите”
Като всеки себеуважаващ се add-on IWD:HoW е наблъскан до козирката с нови елементи по отношение на геймплея. Имате възможност да започнете играта със своите бойци от първата част или да вкарате предварително изготвени герои. Те не са много силни, но за сметка на това имат маса яки артефакти. Има и вариант да започнете с нови персонажи, но авторите изрично предупреждават, че авантюристи под 9-то ниво просто нямат място в това приключение и ще гушнат букетчето още на първия куест.
Изготвянето на героите и системата за игра не са претърпели никакви промени. Играта си остава по старата втора ревизия на AD&D, а не е модификация между втората и третата, както беше BG 2 (доста несполучлива според Орлин). Единственото нещо, което е различно от първата част, са добавените нови портрети, (уррааа… най-сетне има добре изглеждщ некромант а ла Панайотов :-)) както и шестте нови серии от реплики за персонажите ви. Има едни малки допълнения в самата игра – така наречените bags. Това са разни специализирани торбички, в които може да складирате камъни, свитъци и отвари.
Освен това има и малка промяна в способностите на друида. Той вече може да се превръща не само в бозайници и бръмбар, но и в трите вида elementals – fire, water, earth. Формата Fire elemental е много полезна срещу досадните троли.
“С какво и как да ги млатим тварите”
Освен че продължението е пълно с нови чудовища, те са измислени много добре. Хитро хрумване от страна на авторите е и това, че във всяко подземие има по максимум един или два типа гадове. По този начин избягвате постоянното безумно ровене из инвентара с цел изнамиране на най-подходящо оръжие. Голямо разнообразие има в раздел Undeads – трупове с брони, трупове без брони, дебели трупове, слаби трупове, ниски, високи, магически или общо взето всякакви елитни и не дотам елитни ходещи мъртъвци. Естествено, влизйки в положението им, вие трябва да им помогнете да станат още по-мъртви. Най-голямата изненада за мало и голямо са “мъртвите девици”.
Естествено, ще се изправите срещу орда обезумели варвари, ще се биете и с крилати гъсеници, ще срещнете и неописуемо красивите Ice Golems, които приличат повече на ледени блокчета, отколкото на живи същесвта. Освен при Undeads разнообразие има и при тварите, чиито имена започват с Ice, Frost и всичко свързано със студ. Ice Salamander, Ice Troll, Major Frost Giant, Winter Wolf и т.н.
Можете да зарадвате всички гореспоменати твари с цял арсенал нови оръжия. Издевателствата ви могат да станат адски разнообразни, ако знаете къде да приложите нужното приспособление за убиване. Оръжията с атака 1d10 +5 вече хич не са рядкост, а и сечивата с цял списък екстри вече не се намират толкова трудно. Разбулена е и загадката на меча, който получавате в края на първата част, където е направо безполезен. След като мине през ръцете на едно сляпо джудже, то се превръща в машина за убиване на дракони.
“Наръчникът на мага”
Магическото разнообразие в играта е доста добро. Добавени са доста на брой магии, а някои от тях се срещат за първи път в компютърна игра. Ако не сте успели да ги изпробвате всичките, има едни същества, доста удобни за лабораторни мишки – Kin Water Elemental. Те мирно и тихо стоят на едно място и гледат тъпо, докато се мъчат да ви направят нещо със своите мизерни магийки.
Много ефективна е новата магия Wirlwind. Това е самонасочваща се вихрушка от тип “Магьосника от Оз”, която помита всичко по пътя си, включително и някой от вашата група, ако много с пречка. Магиите за масово унищожаване са перфектно анимирани и идеално приложими в мелетата, където гадовете се скупчват на едно място и дружно си просят някой Cloud Kill. По въпроса за робите, тогите или другите общо взето магически одежди не е направено много. Има един интересен куест, където можете да наденете една ходеща броня със съмнителен ефект.
“Тъмните страни на играта и странната баба”
Да, за жалост има и такива. Запазил се е ужасяващият pathfinding, дори и когато сложите вариантите на 50-60 хиляди. Графиката е много тежка и ако се осмелите да подкарате играта на компютър с процесор под 400Mhz и добра видеокарта, ще видите доста зор. Ако го направите, по време на интрото ще можете да чуете как главната бабка доста сполучливо плещи в рап-ритми. Споменавайки за нея се сещам, че в началото ви споменахме за нея. Да, тя е единственото женско присъствие, но както споменахме, би радвала погледа само на прародителите ви. Нейният бюст е провиснал като руло тоалетна хартия, а лицето и е като на поизгнила египетска ритуална маска. Въпреки че не е първа прелест, тя е адски мъдра и ви упътва във вашите начинания.
Като цяло играта е маниашки добра. Най-големият й недостатък е, че е прекалено кратка. Спокойно можете да я минете за 10-15 часа и няма голяма възможност за преиграване, защото Bioware отново са съсредоточили действието върху основния куест, а не върху мини-задачките (и по-добре). Освен това, за да играете Heart of winter, трябват ви и дисковете от първата част – нали все пак е add-on. А докато чакаме Baldurs Gate 2: Throne of Bhaal, не ни остава друго освен да превъртаме пак и пак на тази невероятно и брилятно направена игра.
Автор: Орлин Широв, Георги Панайотов