facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Hitman: Contracts
Ревю | 11.06.2004 | автор: Борис Цветков


оценка:
Производител:
IO Interactive
Издател:
Eidos Interactive
Жанр:
Екшън от трето лице
Платформа:
PC
сайт на играта »

Казват, че когато човек е на прага на смъртта, животът минава пред очите му. Дали това е така или не, няма много смисъл да философстваме именно сега. На господин 47 обаче точно това му се случва. Тежко ранен и едва добрал се до хотелска стая, съзнанието му блуждае между смъртния свят и отвъдното. Но какви ли спомени връхлитат този скъпо платен отстранител на проблеми? Щастливо детство? Спокойна разходка из парка в компанията на любим човек? Не, надали... Не и когато си генетично подобрено създание, отраснало в епруветка.

Предстои ви да се запознаете с миналото на агент 47

Живот, изпълнен с насилие, и движещ се напред, единствено и само да се сблъска с ликвидирането на следващата мишена. Ще се потопите в спомените на убиеца, много от които обаче вече ще са ви познати, ако сте играли предишните две части на поредицата. Но дори ветераните няма за какво да се оплакват, защото “старите” мисии, намерили място в Contracts, са едни от върховите постижения на поредицата Hitman. Освен това те са и леко обновени с допълнителни възможности и детайли. Идеята в Contracts е да ни бъдат разкрити част от събитията, които са изградили характера и личността на гологлавия антагонист.

Първият Hitman бе меко казано новаторски. Втората част, Silent Assassin, пък беше осезателно подобрение във всяко отношение. Човек би очаквал нещо невероятно и от третото превъплъщение…

Да, ама не! Създателите на играта от Io Interactive в случая са решили да бъдат фанатизирани привърженици на изпитаната максима: “ако не е развалено, не го поправяй”. Иначе казано, очаква ни същият геймплей, с цялата му брилянтност и няколкото дребни кусури. Авторите са се съобразили и с международното положение. Някои от жертвите на наемника са изверги на чийто гроб и най-смиреният мирянин би танцувал, а и останалите животи, който ще бъдат отнети, също не стоят високо на моралната стълбица. Е, случва се и невинни да бъдат покосени, явно в някои случаи цената на постигнатата цел е без значение.

Най-голямата промяна

в играта всъщност е цялостната атмосфера. Светът на 47 този път е пресъздаден като доста по-мрачен и суров герой. Отличният дизайн на нивата винаги е бил едно от нещата, отличаващи се в Hitman. В случая хората от Io заслужават овации, че са успели да постигнат още в тази насока. Чрез спомените на убиеца ще си направите малко околосветско пътешествие, посещавайки предимно дестинации, липсващи по рекламните брошури, предназначени за почтените туристи. Военна база, кланица, свърталище на нелицеприятни типове…

Обстановката навсякъде изглежда автентична и винаги имате на разположение избор от начини, по който да подходите. Примерно на третата мисия, ако да застреляте целта си със снайпер, ви се струва твърде елементарно, бихте могли вместо това да поставите бомба на колата му. Ако и тази опция не изглежда достатъчно елегантна от ваша гледна точка, просто издебнете човека, с който набелязаният за ликвидиране очаква да се срещне. Промъкнете се и прекършете врата му, докато никой не гледа, завлечете тялото на някое спокойно местенце и му вземете дрехите. Представете се за него на срещата и докато домакинът спокойно налива нещо за пиене, затегнете гротата около шията му.
Тук обаче се появява и

един недостатък

Почти всяка задача може лесно да се изпълни и само с брутално приложена груба сила. Това важи с особена сила за предложената по defalut нормална степен на трудност. Личното ми мнение е, че от нея всеки опитен играч трябва да бяга като от чума. Просто примамливостта на това да се изживеете като Макс Пейн е твърде силна, особено след като примерно да пометете цял руска военна база и да завършите успешно мисията с рейтинг на масов убиец не представлява практически никакъв проблем, нито пък има негативни последствия. Единственото, което би могло да ви спре, е някой добре позициониран вражески снайперист или липса на стена, в която да опрете гърба си. Неприятно е също така, че за да повалите противника, един добре премерен изстрел почти винаги е достатъчен, а агент 47, от своя страна, е доста издръжлив откъм зловредни противникови влияния при “нормалната” настройка на сложността. Гадовете просто нямат никакъв шанс, освен ако не ви нападнат групово от всички страни. Дявол го взел, можете да превключите на перспектива от първо лице и така спокойно да минете цялата игра.

Всъщност да играете на нормалната трудност практически означава липса на всякаква реална необходимост да минете играта така, както е замислена от създателите си. А именно като внимателно и изкусно планирате всеки свой ход, стоите постоянно нащрек за пропуски в охраната на целта ви, като удряте безшумно и прикривате всяка следа за присъствието си. Това е най-удовлетворяващият начин.

Към арсенала са добавени и няколко нови оръжия,

които, макар да внасят свежест, не предизвикват кой знае каква промяна в геймплея. Ако не друго, то поне начините да ликвидирате някого са станали още по многобройни – да халосате някой с лопата, да го отровите или пък задушите с възглавница, да се опитате да го удавите или пък да го разпорите с месарска кука. Често повалените с изстрел противници ще се стоварват гърчещи се на пода, ще стенат жално за помощ и ще се налага хладнокръвно да ги довършите, за да не настане още по-голяма бъркотия. Изобщо, ако решите да не действате потайно, ще се облеете в река от кръв и насилие.

Изкуственият интелект си е останал същият. Гадовете оглеждат внимателно заобикалящата ги среда, забелязват нередности, координират действията си. Дори преоблечен в дрехите на някой човек от персонала, ако оставите на охраната възможност да ви огледа добре, най-вероятно ще бъдете разкрит. Опре ли обаче до бойни ситуации, AI-то на моменти никакво го няма. Често ще наблюдавате как гадовете, вероятно поради внезапна липса на какъвто и да е инстинкт за самосъхранение, започват да нахълтват един по един през тясна врата, само за да бъдат добавени към камарата трупове от другата страна на прага.

Джаспър Кид, композиторът, отговорен за музиката на поредицата, е сътворил за Contracts нещо тотално различно в сравнение с оркестралния фон на Silent Assassin. Работата му е меко казано впечатляваща. Тя е от типа: “трябва да го чуете, за да го повярвате” и пасва перфектно към атмосферата на всяко от нивата. Звуковите ефекти, от своя страна, са си точно на мястото и по отношение на тях също няма от какво да се недоволства. Персонажите пък говорят на собствените си езици – ще чуете румънски, руски, френски… Ще забележите обаче, че някои от репликите доста се повтарят. Това е единственото слабо място в аудио презентацията, освен ако не броя личния ми фаворит за отвратителен диалог: разговора с информатора на трета мисия.

В графично отношение има една голяма новост:

така нареченият Post Filter

Накратко – става дума за обилна употреба на pixel shader. Крайният резултат наистина допринася за мрачната атмосфера в света на Hitman. В първоначалната версия на играта тази опция бе способна да разплаче почти всеки, и то не от радост. С наскоро излезлия patch нещата бяха позакърпени, но не кой знае колко изкусно. При резолюции от порядъка на 1024х768 и по-ниски може да се спори дали филтърът реално внася подобрения или напротив – загрозява картината. За да му се насладите при висока резолюция обаче, ще ви са необходими няколко излишни гигахерца и видеокарта от скъпия диапазон на последните две поколения.
Като изключим това нововъведение (имам предвид “изключим” в буквалния смисъл) онова, което остава, е графиката, видяна преди две години в предишния Hitman. Е, с малко повече детайли по нивата и персонажите и по-хубави сенки. Има какво още да се иска и от начина, по който са анимирани движенията на самия 47. Моментът, при който нашият наемен убиец преминава от ход в бегом, ме кара да си мисля, че всъщност кара ролери.

В крайна сметка заслужава ли си

да отделите време за “новите” приключения на гологлавия ангел на смъртта? Определено да, бих казал, стига да играете с търпение на някоя от по-високите трудности и да не се подлъжете от бързия и лесен вариант – да избивате всичко наред. Може и да ни се иска някои неща да бяха доста по-различни, може геймплеят и да си е останал същият, но колкото и да липсват главозамайващи нововъведения, определено има моменти, които да извисят Contracts над предшественика му. Това, което направи поредицата велика, си е още тук. Ако сте харесали предишните части, и тази няма да ви разочарова. Ако пък досега не сте играли друг Hitman, то Contracts е добро начало. Изживяване, което няма да намерите другаде, освен в творението на Io Interactive. 

 
системни изисквания
P III 800 MHz, 128 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
Hitman: Contracts

Тактика:
Настоящият “Наръчник на наемния убиец” ще ви покаже един от начините (а те не са малко) да изпълните всяка една мисия на трудност “normal” на Hitman: Contracts.

ОЩЕ ЗА ПОРЕДИЦАТА
Hitman: Absolution 60
Hitman: Codename 47 2
Hitman 2: Silent Assassin 2
Hitman: Blood Money 1
Hitman: Blood Money
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Watch_Dogs - видео ревю 149
Star Wars: The Force Unleashed II 125
Tomb Raider 101
The First Templar 91
Assassin's Creed: Revelations 90
Darksiders 2 87
Assassin's Creed 2 81
Assassin's Creed III 80
Grand Theft Auto V - Втори поглед 80
Prince of Persia: The Forgotten Sands 80