Hitman 2: Silent Assassin

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 17 ное. 2002

От чисто еволюционна гледна точка хората сме биологични индивиди, които са поставени в абсолютно неестествена ситуация. Номерът е в това, че видът ни е непроменен от хилядолетия. Някъде дълбоко в подсъзнанието ни все още дреме праисторическият човек, жадуващ за родните простори на Африка, за пещерите, за суровото гущерско. За съжаление всички онези нововъведения от рода на самолета и дядовата ракия все още имат твърде неприятни последствия за дивото у нас. Особено опасни за племенната ни култура се оказаха последните десетина години с появата на интернет и все хитовите компютърни геймки. Една от тях безспорно е и настоящата – Hitman 2: Silent Assassin.

В основата си тя е пряко и логично следствие на събитията в оригиналния Hitman. Действието отново е посветено на безименния убиец с кодово название 47.

Историята на Епизод 2

започва години след последната мисия на първата част. Главният герой се е отдал на тежки мисли, разкаяние и градинарство в забутан сицилиански манастир. Всичко си върви мирно и тихо, докато местните мафиоти не решават да отвлекат отчето, който се пада изповедник и нов духовен баща на търсещия усамотение “пенсиониран” атентатор. Наша милост тръгва да го спасява и за целта се свързва с бившата си агенция. Както сигурно се досещате, скоро поръчките започват да се сипят като есенен порой и играта начева.

По принцип мисиите са обединени в няколко по-големи “комплекта”. Действието им се развива из най-разнообразни точки на света – от Санкт Петербург до нагънатите японски планини. Хубавото на нивата е, че се редуват по-динамични и по-забавени моменти. Цикличността в ритъма е очевидна и предпазва играта от зацикляне в някои твърде сложни детайли. Една от добрите страни на геймката е многообразието, благодарение на което можете да решите дадена задача по няколко различни начина. Казано с други думи – ограниченията са наистина малко.
Повечето от “мокрите” поръчки, които получавате, позволяват на човек да се развихри, както му душа поиска. Някои моменти могат да се минат и без нито единствен изстрел – само на химия, ножове и струни от пиано, които се впиват в гърлото на врага като нажежено острие в парче масло.

Пристрастяването

Често може да се стигне дотам, че да ви се ще да преигрете някоя част – отново и отново, докато наситите своята болна фантазия или изчерпате свободното си време. Ако разполагате и с двете, никак не е изключено да изгубите цели седмици в съставянето на нови гениални и пъклени планове. Интересно е, че вследствие на вашите професионални прояви, играта ви лепи различни етикетчета. Съдържанието им варира силно: от професионалист през ninja extraordinaire до масов убиец и психопат. Височината на рейтинга няма никакво пряко значение. Единственото, което можете да си прецените, е колко добре сте се справили с “реалните” предизвикателства на играта.

А окръжаващата ви среда в Hitman 2 наистина е с висока степен достоверност: труповете и кървавите петна си седят из нивата, блуждаещите граждани могат да станат подозрителни и т.н..Начинът на придвижване и поведение също играят ключова роля в действието. Ако тръгнете да тичате непрекъснато, ще привлечете вниманието и на най-заспалите представители на скитащата фауна, и на враговете.
В случая обаче

изкуственият интелект на лошковците

не е чак прекомерно висок, въпреки привидно убедителните демонстрации на самостоятелно поведение. Повечето от тях се прозяват, чешат, отиват до близкото дърво, зяпат мухите и всички околни минувачи.
Подозрителността им е доста висока, макар че при подходящи условия лесно биват заблудени. Погледът и слухът им не са зле, но за радост действат в определен радиус. Колкото и е глупаво да звучи, можете да извършите дори убийство сравнително близо до тях и пак да не последва реакция. Допълнително сетивата на човечетата могат да бъдат напълно изментени, ако се пуснете в съответния режим на промъкване и им минете в гръб.

Ако все пак решите да действате по-грубо, има съвсем реален шанс да бъдете детекнати и да се провалите. Насочилите се към вас врагове са упорити и ако някой реши да ви гони насериозно, ще се опита да го направи до край. Единственото нещо, което може да спре евентуалните преследвачи, е организиране на бърза среща с Всевишния.

Все пак, за да не бъде положението толкова мрачно и стряскащо, трябва да добавя, че са предвидени няколко хубави допълнителни възможности – преобличане в чужди дрехи, криене на трупове и т.н. Добавени са и няколко помощни средства, най-важното от които е картата. По принцип всяко ниво е достатъчно добре начертано и маркирано, за да не се залутате. На плановете са отбелязани повечето по-важни елементи, както и придвижването на отделните персони. Всичко е изкусурено дотам, че могат да се разграничат приятелските, вражеските и неутралните единици плюс посоката, в която гледат. Опцията е много полезна, тъй като едното зяпане през ключалките, каквото също можете да правите, не е чак толкова сигурно, а зрителният ъгъл позволява да се види съвсем малък отрязък. Ако пък се намирате на открито, ще имате възможност да проследите точно пазачите и т.н. Най-хубавото е, че дори да сте забатачили всичко, можете да си намерите някой по-тих ъгъл, в който да спрете за секунда размисъл. Преоценката на временните стратегии в хода на действието е възможна и силно препоръчителна. И като става въпрос за планиране – едно от нещата, върху които трябва да се замислите сериозно още от самото начало, са подбраните оръжия.

Пуцалата

са неразделна част от живот на наша милост. Мястото, където се трупа арсеналът ви, е малката барачка в дъното на сицилианския манастир. Вариациите на тема огнестрелни и хладни средства за убиване са много. Има почти всичко – от стик за голф до тежка картечница. За добро или за лошо магическата, невидима и бездънна раничка отсъства, тъй че няма да успеете да помъкнете всички стрелящи и мушкащи обекти, които сте складирали. Неприятно, но факт: пушки, автомати и други подобни пушкала не могат да бъдат скрити по дрехите. Ако носите нещо голямо, то е в двете ви ръце. Като следствие не можете да мъкнете повече от едно “тежко” оръжие. Ако искате да вземете ново, старото ще бъде захвърлено и изоставено.

Интересен е и фактът, че оръжейната ви се попълва с това, което донесете след изпълнението дадена задача. Така че обиколката и събирането на максималното количество различни пуцала не е никак за пренебрегване. Работата е малко досадна, но може да ви осигури сравнително голямо разнообразие от пистолети още в първата мисия на играта.

Ако пък сте решили да се проявявате като Спиди Гонзалес и да минавате мисиите на бегом, може да не се отчайвате. По нивата винаги са пръснати и нещата от първа необходимост – снайпери, муниции …  Важен момент, който трябва да откриете още в началото, е, че използването на някои от “предметите” е свързано с определени тънкости и хитринки. Така например стрелбата със снайпера е значително по-лесна, ако сте приклекнали и сте стабилизирали телесата си. Гаротата (азиатското име на гърлорежещата струна), както може да се сетите, е ефективна, единствено ако застанете за гърба и на определено разстояние от жертвата.

Допълнително нещо, на което трябва да се обърне внимание, са и пораженията, нанасяни от пушкалата. Hitman 2 разполага с качествена система за разпределение на щетите в зависимост от зоната на тялото – хедшотът си е хедшот, независимо дали стреляте с джобното си патлаче или с най-мощния наличен снайпер. Хубавото е, че натуралистичните визуални ефекти могат да дадат добра представа за успеха на изстрела още в момента на попадението. Тук няма да видите откъснатите глави от Soldier of Fortune, но ще разберете веднага дали врагът се е скрил или предал богу дух.

Video & Audio  

По отношение на оформлението Hitman 2 трупа само плюсчета. Графиката на играта е отлична, но едва ли ще влезе чак в графите “убийствена”, “супер” и “еталон”. Все пак всички движения са изкопирани много добре от действителността и човек остава с впечатлението, че целият околен фон участва в събитията. Не че има някаква особена интерактивност, но облаци, сгради и дървета изглеждат по един съвсем подобаващ начин. Особено забавно е слънцето и всичките свързани с него ефекти. Така преминаването на светлината през шарено стъкло променя цвета й, а сенките менят своята дължина и посока в зависимост от това колко е часът.

Изискванията към хардуера не са чак дотам високи, машина със средно качество ще успее да докара сносна картина с активиране на почти всички налични опции. Малките недостатъци в графиката са свързани главно с пропускливостта на някои от панелите на декорите и поведението на влачените трупове. Явно авторите са се постарали да докарат реалните движения и пози само на живите персонажи. Ако помъкнете някой мъртвец, имате съвсем реални шансове да понесете половината от му тяло във въздуха, сякаш е балонче.

Е, за сметка на тези малки пропуски музиката на Hitman 2 е нещо върховно. Всички части от нея – вокали и инструменти – са в изпълнения на будапещенския симфоничен оркестър. Като стил изпълненията не са много леки. Приличат на нещо, наподобяващо музиката на Апокалиптика. По принцип озвучаването не се припокрива с фоновия шум, тъй че няма да отклонява вниманието в някой от ключовите моменти.

Звуковите ефекти на играта са достатъчно отчетливи. Присъства всичко: от тихото тупуркане на краката по снега до бавното презареждане на двуцевката. По принцип волумето на мах е добре дошло, а с хубави колони човек може и сам да прецени до колко безшумно е придвижването му. На моменти щракането на ключалките и стъпките могат да ви ориентират достатъчно бързо, така че да знаете какво става наоколо, без да се налага използване на картата.
 
За финал

Hitman 2 е една отлична игра. Отдайте се на изкушението. Гарантирано не ви мърдат поне месец, месец и нещо джиткане. Всъщност най-лошото, което може да ви се случи с тази игра, е малко да параноясате, да започнете да се придвижвате на прибежки и да поизострите своя поглед…

Автор: Сергей Ганчев