Heroes of the Pacific

Да предположим, че септемврийски дъждове са ви притиснали под родната стряха, не можете да плувате, мразите тъмното, изпитвате здрава нужда от светлина, а единственото ви успокоение е, че имате добър комп плюс електричество и храна. Не искате да пиете повече, изгледали сте всички възможни епизоди на Стар Трек, Досиетата Х и 24, а времето не минава. Пълна мизерия…
Всъщност възможните спасения от подобен род ситуации са учудващо много и не чак толкова трудни за изпълнение. За пример ще дам следното: намерете си настоящата Heroes of the Pacific, заседнете за няколко часа пред щайгата и всичко ще си дойде по местата. Въпросната пряснотия е едно много хубавко полуаркадно симулаторно произведение, посветено на самолетчета, океан и Втората световна. Геймката е пълна с всевъзможни детайли, лесна е за смилане и притежава адски приятна графика.

Игра

HOTP предлага три модела на джиткане. На първо място в комплекта е една много прилична кампания, на второ – е пърхане в единични мисии (има три отделни вариации) и мултиплейър. Всеки от тези режими е добре направен и ако симулаторът се нацепи на части, всяка една от тях би могла да бъде напълно приемлив отделен продукт.
Самата история на кампанията прилича на псевдо покъртителен уестърн. Главният герой, от чието име се лети, е мирно американско селянче, което се записва в армията, за да избяга от мизерията. Новият му живот като летец е хубав, но лошите японци развалят идилията като нападат Пърл Харбър, при което убиват брата моряк, бащата пък умира от скръб и т.н.. Оттук натам следват безкрайни баталии, история за мъст и борба с няколко японски аса, които са били в челото на атаката на Слънчевата империя срещу щатската военноморска база на Хаваите…
Отделните мисии, които са част от всичко това, са разделени на няколко подзадачки, които трябва да се изпълнят. Е, редуването на спокойствие и здрав екшън не е много добро. Има моменти, в които пуцането би дошло в повечко и за най-запаления невротичен индивид. За щастие от време на време из нивата има чекпойнти, в които симулаторът автоматично запазва прогреса и от които може да се рестартирате в случай на временен провал.

Лети, лети, мухо грозна…

Авиопаркът на  настоящата игрица е бая приличен. В Heroes of the Pacific има към 35 отделни самолета, характерни за епохата. Повечето машини са американски и японски, но симулаторът дава и бонусчета под формата на руски, немски и английски хвъркала. Закачката в случая е, че в началото са достъпни само два самолета – един за основната история плюс още един за мултиплейъра. Останалите чудеса се отключват по време на действието.
Летящите бойни машини са разделени в няколко основни групички: изтребители, пикиращи бомбардировачи, торпедоносци и бомбардировачи. Всеки клас е предназначен за изпълнението на определен вид мисии и си има своите специфични преимущества и кусури. Някои от по-големите аероплани, в които има повечко екипаж, са частично управляеми, половината работа по летенето и стрелбата с част от картечниците е оставено в ръцете на компа.

И грозната муха полетя…

Летящите машинарии в Heroes of the Pacific се управляват от трето лице, което ще рече, че камерата следи аеропланите в гръб. Големият плюс на това положение е, че дава най-добрата възможна видимост пред и около самолета. Самите означения по екрана са изчистени и дават точната нужна информация. Ориентирането става бързо, като единственото малко по-странно нещо е, че някои от заповедите и насоките идват във футове и тем подобни английски единици, а циферблатчетата по екрана са по метричната система.
Другата странност при полет идва от усещането на управлението. Контролът на някои игри прилича на здрав и покрит с всевъзможни лишеи дъб – мега дървен и спънат. При други (идеалната среда) управлението е като млада брезичка, която е хем достатъчно здрава, хем прилично гъвкава. В третия граничен вариант, където попада и Heroes of the Pacific, директното джиткане е хлъзгаво и нестабилно като лигаво зелено водорасло. Самолетите, поместени в симулатора, са прекалено маневрени и реагират с нескрит ентусиазъм и на най-малкото побутване на джойстика или клавиатурата.
Неприятното е, че пуцането и извършването на каквото и да е друго по-сериозно действие се затруднява силно. Наша милост трябва да разполага с голяма доза търпение и поне един ден тренировки, преди да свикне със ситуацията. Е, в настоящия случай има и няколко положителни неща: авторите са се постарали да поопростят списъка с клавиши, свързани с летенето, опитали са се да вмъкнат и няколко леко реалистични елемента за фон и са били така добри да сложат и пет тренировъчни мисии, в които обясняват доста прилично кога и какво да се прави. 

Тежки пиксели

Една от най-добрите страни на Heroes of the Pacific е графиката й. Симулаторът е много красив. Самолетите, облачетата и всички допълнителни екстри от рода на стрелба и разпадащи се врагове, са страхотни. Самите фонове и наземни настилки, над които се лети, са изключително забавни и шарени. Вътрешността на играта, която няма отношение към преките баталии, е издържана в приятен американски пропаганден стил. Повечето картинки са като взети от военновременните плакати на съюзниците, а филмчетата, които са поместени в основната история, съдържат архивни кадри и няколко мелодраматично издържани епизода. Единственият недостатък в тази част на симулатора е, че картинките се подхранват от един сравнително тежичък енджин, който изисква пълна поддръжка на DirectX9. Така че ако си харесате играта, ще трябва да разполагате със съответното видео, в противен случай чудото може и да запали, но едва ли ще извади нещо смислено на екрана.
Защо?
Heroes of the Pacific е една много лека като идея и красива игрица. Усещането е страхотно и пълно, а проблеми (като изключим шавливия контрол) практически отсъстват. Ако имате прилична щайга, постарайте се да потърсите симулатора през следващите дни, действието е добро, а и историята си има нужната тръпка.

Автор: Сергей Ганчев