Heroes of Might and Magic V: Hammers of Fate

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

2006-та бе белязана с завръщането на един от титаните в областта на походовите стратегии. Макар и не перфектна в пълния смисъл на думата, Heroes of Might and Magic V определено бе най-добрата част от любимата на милиони поредица – особено с последвалите я пачове, които закрърпиха по-голямата част от слабите й места. Сега, шест месеца по-късно, идва ред и на първото официално разширение – Hammers of Fate. Време е за още сила и магия. Но дали този експанжън е достатъчно силен и магически, че да ви прикове вниманието за дълго? Проверете по-надолу.

Рухването на една империя

Първата и основна новост, която бие на очи, е въвеждането на нова раса – джуджетата. Ако си мислите обаче, че със стартирането на кампанията ще може да се порадвате на брадатите им и вечно пияни единици, ще останете леко разочаровани. Hammers of Fate подхваща директно историята за разпадащата се империя Грифин, която бе загатната още в оригинала. Мнозина от поданиците й отказват да приемат владичеството на кралица Изабела, а някои от благородниците дръзват да й се противопоставят открито. Скорошната й коронация дори усложни положението. А слуховете, че тя вече не е същата, откакто се върна от Шеогх, се разпростират все по-надалеч. Без съмнение бунтовниците ще бъдат изправени на съд и наказани жестоко за своето неподчинение. Но преди това ще трябва да бъдат заловени.

Такава е и целта на Фрейда – новата героиня във въпросната кампания и дъщеря на великия главнокомандващ Годрик. Тя поема ръководството на фанатизираните Haven единици, които по същество представляват добре познатите ни стари човешки воини, но с нов червеникав скин и зловещо звучащи имена (Enforcer, Vindicator, Zealot, Fallen Angel и прочие). Те вървят в комплект и с някои нови готини умения, които до някъде компенсират факта, че джуджетата са изместени от светлините на прожектора (поне в първото действие). Когато например шампионът (вариантът на кавалерията и паладините) се впусне в атака, стига да е извървял минимум два квадрата разстояние, ще нанесе половин щети и върху единицата, намираща се непосредствено зад неговата цел. С всеки отвърнат удар пък бойният грифон ще причинява 1,5 повече демидж.

В този ред на мисли уменията на някои от новите неутрални същества също си заслужава да се споменат. Вълкът например по време на всяко сражение може да вие и призовава на помощ още една група вълци (чийто брой е равен на неговия).

Съдбоносните чукове

Иначе единиците на джуджета, чийто градове са сгушени в земните недра на заснежените райони на Ашън, са меко казано впечатляващи. Веднъж щом се докопате до кампанията, посветена на тях, ще може да играете с техните защитници (които благодарение на своя гигантски щит получават петдесет процента по-малко щети от каквито и да били немагически атаки), копиехвъргачи (които с всеки удар имат шанс да намаляват скоростта и инициативността на противниците си), ездачи на мечки (чийто ъпгрейдвани варианти носят някаква особено тъпо изглеждаща броня) и дори гигантските магмени дракони, които, макар и да приличат на динозаври и да не са особено бързи, могат да почупят и най-дръзкият взвод войници. Т.нар. Тейн също не са за подценяване. Освен стандартната меле атака, те шибват единиците и с електрически заряд, който ще порази всички останали вони в съседство.

Ако построят своя рунически храм пък, джуджетата могат да научат т.нар. руническа магия – техният отличителен расов белег. Този тип вълшебства позволява на героите им да създават специални руни и впоследствие (по време на битка) да ги дават на съществата в своята армия. По този начин временно те ще подобряват статистиките им или ще ги снабдяват с допълнително бойни умения. Подобно нещо обаче не е безплатно. Вместо мана за всяко руническо заклинание ще трябва да платите определен брой ресурси. Например Rune of Charge струва 1 дърво. Чрез него единицата ще увеличи скоростта си със 100 процента до края на хода. Чрез Rune of Magic Control пък (1 кристал) воините ви ще имат шанс да откраднат един положителен ефект от противника, когото атакуват.

Завръщането на керваните

Спомняте ли си малките каручки от Heroes IV, чиято цел бе да ни улесни при пренасянето на героите и тяхната армия от град на град? Е, в Hammers of Fate те отново са на разположение, но не чак толкова небалансирани, колкото в четворката. Сега с няколко бързи клика от който и да е замък може да наемете войска от всички останали градове и постройки, които са под ваш контрол. Те ще пътуват към вас по най-прекия път и за определен период от време (в зависимост от разстоянието) под формата на малки кервани, които разбира се не са безсмъртни. Стига да успее, някой от противниците ви винаги би могъл да им пресече пътя. Битката тогава е неизбежна.

Оттук-оттам

Няма как да не отбележим, че в Hammers of Fate руснаците от Nival са обърнали изключително голямо внимание и на междинните анимации. Сега героите не използват уменията си за атака, когато отправят гневни заплахи, а жестикулират по напълно нормален и приемлив начин. Дори си отварят устата – нещо, за което допреди можехме единствено да си мечтаем. Разбира се – има какво още да се иска.
В Hammers of Fate ще открием и дългоочаквания рандъм генератор на карти, за който по-голямата част от феновете се разпищяха, когато разбраха, че липсва в оригиналния Heroes V. Е, сега може да си създавате каквито нива душата ви пожелае. Само трябва да изберете колко играчи искате да цъкат на тях, дали да има подземен свят, каква да е мощта на единиците, които ще пазят ресурсите и прочие.

Стратегия безкрай

Вероятно не трябва да ви казвам, че Heroes V си е същинска мания. Особено в комплект с Hammers of Fate. Дори и когато превъртите която и да е от кампаниите, със сигурност ще искате да се върнете към тях. Но този път на много по-високо ниво на трудност. А сега, с въвеждането на рандъм генератора на карти (пък и с редактора, който се появи с пач v1.3), определено ще има с какво да утолите жаждата си за сила и магия. Мислех да дам по-ниска оценка на експанжъна заради някои от неговите проблеми, но защо да го правя? Това определено е игра, която скоро няма да изпадне в небитието на Recycle Bin-а ми и съм убеден, че ще прекарам още стотици часове в нейната фантастична компания.

Автор: Владимир Тодоров