Heretic II

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 25 фев. 1999

Обичате триизмерния екшън, но Quake 2 ви се струва адски безсюжетна? Падате си по Tomb Raider, но стрелбата не ви достига и ви е писнало да скачате като луди? Харесвате фентъзи-сюжетите? Не унивайте, има лек за вашата болка. Просто си намерете Heretic 2 и ще забравите всичко друго поне за няколко дни. Продължението на култовия магически first person екшън е направо размазващо. Имам чувството, че скоро и аз ще стана фанатик на тема Heretic…

Създателите на играта са проумели нещо, което производителите на first person екшъни системно пренебрегват, а то е изключително просто – за да стане дадена игра мегахит, тя трябва да лансира герой и да го направи култова личност! А за да стане идол, той все пак трябва да се вижда по-често на екрана. По този показател производителите на пространствени патаклами в стил Doom и Quake губят по точки – от техния персонаж обикновено се вижда само по една ръка (най-много две) и заплашително стърчащо пушкало. Единственото изключение може би е Дюк Нюкем със своите безумни лафове. Напоследък обаче той се загуби от геймърския хоризонт и се скри в сянката, която хвърля пищния бюст на Лара Крофт. Tomb Raider пък не се нрави на хората, които обичат динамиката и екшъна. Цялото действие на играта буквално се върти около Лара – камерите постоянно се движат насам-натам, за да може геймърът да огледа добре надарената авантюристка. Това обаче прави прицелването почти невъзможно. Затова и оръжията в Tomb Raider се самонасочват, а противниците не са много активни в атаките си.

Компромисен вариант

има и той се нарича Heretic 2. За разлика от Tomb Raider камерата е стабилно закрепена зад главата на главния герой, а гледната точка се мести достатъчно бързо, че играчът да може да стреля свободно по всеки появил се противник. В играта има и стрелба, и скачане, и пъзели (макар и не толкова безумни като при Лара Крофт), и увлекателен сюжет. Героят се казва Корвус. Той е елф с островърхи уши, атлетично, но не особено мускулесто тяло, остро копие, здрав лък и торба, пълна с всякакви магически гадории. В първата част той се бори с мрачният Д’сперил, който се опитва да завладее Парторис, родната страна на Корвус. Постепенно героят набира сила и опит. Враговете му започват да се страхуват от него и го наричат Еретика. След като разбива демоничната армия Корвус сразява и самия Д’сперил. Преди да издъхне обаче злият агресор успява да прокълне нашия герой. Корвус се озовава във “външните светове” без надежда да се върне вкъщи. Години наред героят броди из негостоприемните измерения, въоръжен само със своето копие и смъртоносни заклинания. Накрая той успява да намери магически портал към родния си град Силвърспринг. Но когато минава през него, се изправя пред поредното предизвикателство.

Оттук започва втората част на играта. Корвус с ужас открива, че неговите съграждани са повалени от зловеща епидемия, която ги превръща в кръвожадни убийци. Силвърспринг е барикадиран, а по улиците бродят само озверели и зомбирани елфи. Героят трябва да намери начин да излекува своя народ. Вместо това обаче той сам също прихваща вируса. Само магическите му способности го предпазват от лудостта на заразата. Времето му обаче бавно изтича. Корвус е принуден да тръгне по дирите на мистична лечителка, която евентуално би могла да му помогне.
Постепенно героят разбира жестоката истина за заразата – че това не е обикновена епидемия, а болест, създадена от демона Моркалис.
Благодарение на нея мрачният персонаж успява да покори петте народа на Парторис и да ги превърне в част от своята пъклена армия. Така Корвус отново е принуден да геройства и да громи легионите на мрака…

Толкова по въпроса за сюжета на играта. Все пак не искам да ви отнема удоволствието да се запознаете сами с магическата история. Ще се срещнете с най-различни раси – елфи, земноводни същества Систра, насекомоподобните същества Т’чекрик, които напомнят на нещо средно между човек и буболечка от филма “Звездни рейнджъри”, горгони, харпии…

Друг хубав момент в играта е, че се опроверга първоначалната информация, че няма да има босове в края на всеки епизод на играта. Големи гадове има, направени са с много фантазия и са достатъчно страховити. Признавам си, че убих някои от тях по нечестния начин, тоест с чийтове.

Графиката на Heretic 2 е изключително приятна. Въпреки че е third person view, в играта е използвана

графичната платформа на Quake 2

с някои подобрения. Тук вече може да се види динамично осветление, отблясъци от факли, пушеци, мъгли, водни пръски и т.н. Макар да не може да се мери по качество на графиката с Unreal, Heretic 2 е галеща окото игра.

Много добре са направени и движенията на героя. Корвус се мести изключително реалистично и отстъпва на Лара Крофт само в гръдната обиколкa :-). Героят може да спринтира, да прави салта, кълба, да се катери по стени и въжета, да се гмурка по в езера и канали. Освен всичко друго той може да използва своето копие не само като оръжие, но и за овчарски скок. Арсеналът му се състои от магии с различна степен на смъртоносност. Освен тях той може да използва познатата от първия Heretic магическа картечница Hellstaff или лък, който стреля с два вида базукоподобни стрели. Създателите на Heretic 2 са въвели и така наречената

отбранителна магия

С нея Корвус може да се защитава, ако е обкръжен от много страни и не може да обстреля всички противници. Отбранителните магии обикновено поразяват всички опоненти, които са в непосредствена близост до героя. Използването им обаче изисква незначителна промяна на навиците и рефлексите, ако сте страстен почитател на Quake 2 или Tomb Raider. Но с хубавото винаги се свиква бързо. А Heretic 2 е от най-хубавите неща, които са се случвали на геймърите напоследък

Автор: Момчил Милев