SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Ставате сутрин. Пълните шепите си с вода и наплисквате своето изсъхнало лице. Вземате самобръсначката и бавно започвате да махате сплъстената и твърда брада от бузите си. Измивате пожълтелите от цигарения дим зъби, които вече така и не побеляват. Обличате блузата, която носите вече трета седмица, изтърканите и вмирисани панталони и си слагате шапка. Сядате спокойно на изтърбушеното кресло в хола и бавно посягате към телефонната слушалка. От другата страна се чува мазен и лукав глас – Шефът. Всичко е уговорено – банка с малко охрана и много мангизи.
Излизате лениво от къщата и бавно, бавно тръгвате към дома на боса. Най-неочаквано зад гърба си чувате познат глас: “Замръзни, гнида мръсна!”. Обръщате се и виждате грубото и изпито лице на един вече алкохолизиран полицай. Естествено че ви е познал. Кой не е чувал за най-търсения крадец на Щатите!

С такива историйки мога да ви баламосвам дълго, ако не си говорехме за компютърна игра… Горе-долу за нещо такова става дума в Heist.
Предисторията е следната: заловен сте при обир на нещо грандиозно и си лежите мирно в панделата. Най-неочаквано се появява “Mr. Goodguy” – добрият тип, които винаги е готов да спаси невинните пандизчии. И ето той е при вас и ви измъква. Отвежда ви в полуизоставен град нейде из американските пустини и ви казва, че всичко това му е наредено “отгоре”.

Тук в действие се включвате вие. В този момент съвсем случайно забелязвате, че апаратът в близката телефонна кабина се спуква да звъни. Е, естествено че вас търсят. И идва великият момент, в който ще трябва да се впуснете в диви кражби… Когато ми казаха за тази игра, още преди да съм я видял, си помислих, че ще е

нещо като модерен Thief. Да, ама не! 

Оказах се заблуден! Ако трябва да ви опиша как изглежа играта, определено ще се пообъркате. Тя използва графичен енджин от типа на първия на Command&Conquеr, сградите са като в Commandos, а цялостната атмосфера напомня малко  по-цивилизован Fallout. Е, сега вече предполагам ви е ясно. 🙂 Наистина е доста трудно да се опише как изглежда тази игра, защото, убеден съм, до сега не е излизало нещо подобно. Същевременно мисиите и всичко останало адски напомнят за Grand Theft Auto, но май момчетата и девойките от Virgin не са успели да пресъздадат напълно магията, което имаше в GTA. Всичко в тази игра тече малко сковано, а мисиите и задачите са безумно сложни. След около 2 дни почти нон-стоп игра реших, че няма да се справя с първата мисия и си свалих трейнър. Признавам, че по-трудна игрица не бях пускал досега. А и из форумите в нета е пълно с някакви странни постинги от типа на

“Моля помогнете, нищо не мога да направя!”.

Е, да, наистина авторите са се постарали малко повечко. Те така са усложнили геймплея, че е почти абсурдно нивата да се минават без трейнър или някакъв чийт. Естествено има и по-лесни мисии, но те се броят на пръстите на дясната ръка на шлосер. Същевременно AI-то е на ниско ниво. Представете си как обирате изоставена къща в края на града, когато се включва алармата! Първо, в коя запустяла дървена къщурка на край вселената има аларма? Второто и по-шашкащо нещо е, че след като избягате и отидете в центъра на града, всички куки вече знаят, че вие сте разбойникът… Защо ли и ние нямахме такава полиция. 🙂 Още по-шокиращо е, че когато банда от трима изпаднали типове заобиколи банката в 11 р.м. и започне да я оглежа като кон за продан, никой не си мърда мозъчните гънки, за да попита какво вършат типовете посред нощ. Въобще недомислици много.

Като графика играта не е реализирана много добре. Вие и вашите хора сте просто група движещи се размазани пиксели. Това не го бях виждал от стария Command&Conquer насам. Но все пак някои хора изпитват носталгия към подобни неща. 🙂 Друго кофти нещо в играта е музиката и звуковите ефекти. Музика просто няма, а звуковите ефекти не са ефектни. Фразите на персонажите са толкова малко, че на трийсетата секунда започват да се повтарят. Всички аларми звънят като будилниците на дядо ми и не спират по 5-6 минути, а това, повярвайте ми, е адски изнервящо.

Дотук бях с оплювките

Сега вече започвам с по-съществени неща. Играта е разделена на мисии, в които ще трябва да изпълнявате нещо за човека “отгоре”. В повечето случаи, за да го направите, ви трябват пари, а за да си ги набавите, трябва да прибегнете до кражба. В други мисии пък целта ви е точно да ограбите нещо или да отвлечете някакво возило.

Процесът на “обезпаричаване” на жертвите е доста усложнен. Първо, трбва да проучите как стоят нещатата в дадена сграда. По време на огледа трябва да следите вашите Suspicious Meter и Work Meter, демек “подозрителен брояч и време за работа”. Когато Suspicious Meter-а стигне пръв до 100%, огледът е неуспешен. Ако ли не, значи сте имали шанс да поогледате сградата. След това ви се показва Work time и Alarm time – време за работа и време за включване на алармата. Ако работното време е по-кратко от това за активиране, ще си тръгнете богат от там, а ако не, може да опитате другаде, но само при условие, че успеете да избягате от куките. Тези времена зависят от няколко фактора. На първо място тряба да внимавате какво има в къщата – хора, кучета, ключалки, сейфове. След това трябва да прецените с какво можете да ги обезвредите. Хората и кучететата са лесни – какъв да е пистолет или пушка ви вършат прекрасна работа. За ключалките ви трябва Lockpick, за камерите – специален спрей и т.н. Въобще

разнообразието от оръжия и екстри

е голямо. Можете дори да проявите някаква фантазия, докато тарашите нечий дом. Ако желаете, можете да си направите и кървава баня и да избивате всичко живо наред. Тук авторите са проявили странно чувство за хумор – когато убиете полицай, можете да намерите в него бронежилетка, долни гащи и поничка. 🙂 Въобще има какво да правите, докато се мъчите да минете поредната безумно трудна мисия. Опитвайте, рано или късно ще стане. Ама с трейнър. 🙂

Като цяло играта е добра, но има някои слаби места – графиката, звукът, трудността, която не е по силите дори и на най-големите hardcore играчи. Въобще Virgin не са проявили достатъчно творчество в този Heist. А наистина можеше да излезе нещо интересно.

Автор: Орлин Широв