Hegemonia: Legions of Iron

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

3D, та 3D! Още с появата на първите птички (великия Wolf, последвалите DooM-ове и прочее) третото векторче в картината започна да мъчи малки и големи. Играта с пространството загрубя дотам, че последните години се превърнаха в нещо като люпилня за нови модни течения в компютърната визия. Лошо няма, но докато при пуцаниците пътеките са отдавна отъпкани, някои експерименти със стратегиите все още раждат твърде неприятни недомислици. За щастие, както обичат да казват някои, красотата ще спаси света. Едно от доказателствата за това е настоящата космостратегия в реално време – Hegemonia: Legions of Iron.

Според историята на играта в близкото бъдеще човечеството успява да покори околните планети, открива начин за надупчване на пространството и за колонизация на по-враждебните светове. Вследствие на явния културен шок родната цивилизация е споходена от гражданска война и нашествие класическите зли извънземни. По време на няколкото мисии се случват неща, които биха засенчили по мащаб всички кръвопролития в човешката история. Случайностният генератор на съдбата се развихря с пълна сила, а мястото на наша милост сред целия този хаос е в редиците на хуманоидните военни. Моментът, в който се включваме, е началото на марсианско-земната гражданска война.
Страната, която ще подкрепите, зависи от вашия избор. За съжаление в Hegemonia няма извънземни нива. Отсъстват и единичните мисии. Единствената част, в която играчът може да се радва на всичко и всички, е мултиплейъра.

Като времетраене действието в кампаниите е дългичко. Играта може да отнеме поне пет дни солидно джиткане. По отношение на

геймплей-схемите

Legions of Iron  е “позната” стратегия, в която чистите класики са претърпели незначителни изменения. Разбира се, няма да ви се размине проектирането, изграждането и управлението на непобедими флотилии от космически кораби, с които да спукате задника на своя враг. За радост някои от редовните недомислици са отишли на боклука. Така, ако играчът развие дадена наука, няма да бъде изправен пред необходимостта да извършва същото изследване при всяка нова мисия. Положението е особено приятно, когато става дума за космически кораби, чието проектиране продължава дълго и не струва никак малко пари.

Още едно забелязващо се плюсче е и възможността за прескачане на част от мисиите. Ако човек се престарае и преизпълни зададените задачки, автоматично може да освободи своя милост от някое и друго ниво. Друга по-класическа червена точка е и възможността за пренасяне на част от опитните единици и капитани от една мисия в друга. И все пак единственото място, на което имат повече смисъл от поставяне на “отличниците”, е някоя не дотам елитна бойна формация, която още не е натрупала нужните точки опит.

В този ред на мисли трябва да отбележа, че героичният флот на родната цивилизация съдържа няколко класа кораби, всеки от който си има няколко подгрупички. Нещото, по което се различават, е размер и оръжията, които мъкнат.

Класовете пуцала

са четири: йонни, протонни, квантови и ракетни. Ако дадено корабче е с всички развити шукаритети (брони, компютри и т.н.), то би могло да създаде редица неприятности всекиму. Специфичното за Hegemonia идва от факта, че не произвеждате единица по единица, а направо определена бойна групичка. Бройката на корабите в нея зависи единствено от типа на машините – колкото са по-малки по размер, толкова повече получавате при поръчка. 

Врагове, с които ще се сблъскате, не представляват трудност. Ако човек издуха част от армията и се разположи до планетите и производствените им станции, противниците стават твърде лесна плячка. Забавното е, че в по общ замисъл действието е твърде хуманно и краят на конфликтите опира до сключване на мирни договори. Дезинтегрирането на немирните планети е избегнато на макс. В играта има и няколко екстри от рода на астероиди-убийци и безмозъчни космически чудовища реещи се в празното триизмерно пространство.

А сега малко за управлението. Все пак, ако трябва да бъда честен,

3D-то на Hegemonia

не е абсолютно. Ограничения съществуват, но главно във вертикално отношение. Иначе колкото и стресиращо да е обемното пространство, привикването към ориентацията става сравнително бързо. Една от причините е, че освен директния поглед играта разполага и с чисто схематично изобразяване на обектите. Управлението на картата е сравнително елементарно. При наличие на мишка с търкалце всичко ще си дойде по местата за по-малко от секунда. И въпреки че красотите са намалени, ползите и улеснението са значителни. В даден момент човек привиква до такава степен, че прехвърля на шарените подробности единствено по време на някоя по-зрелищна битка.

Legions of Iron куцука единствено в диалозите и някои части на интерфейса. За съжаление, колкото и да разбират от графика и 3D, някои хора не са създадени да претворяват литературните си наченки във форма, годна за масова консумация. Като резултат повечето от репликите са изключително дълги и напомнят на разговор в хилядния епизод класически латиноамерикански сериал. Подобно усещане оставят и от менютата. В началото на играта управлението на производството и фините настройки са леко объркващи. През първите двайсет минути тази игра си е перфектен пример за user hostile product. За сметка на това всички останали технически, особено визуални, детайли са сред най-доброто, което можете да видите.

Красота и само красота

Играта предлага някои наистина впечатляващи кадри – все едно, че някой е взел няколко снимки от орбиталния телескоп Хабъл, дружинка добри художници и един-двама технически специалисти от някое студио за спецефекти на Джордж Лукас. Резултатът е прекрасни космически битки, мъглявини, планети и дезинтеграция. По-масовите мелета, гарнирани с две-три избухвания, са гледка, която бихте могли да сънувате и без помощта на допълнителни химикали.

По отношение на аудиото вакуумът отново е изгубил неравната битка (единственият начин, по който можете да усетите космическата тишина, е малко пластилин в ушите и изключени колонки). Иначе насладата от звучните експлозии и музиката, която се носи ту оттук, ту оттам, е пълна. Като цяло звуковият фон е напълно в традицията на тоновете филми а ла Star Trek и Star Wars.

Hegemonia: Legions of Iron е едно добро нещо, което може да се хареса на всеки почитател на космическите стратегии. Изпълнението на играта е направо страхотно – oсобено по отношение на графиката и звука. Гарантирано е, че всеки, докопал играта, не би съжалил и за секунда.

Автор: Сергей Ганчев