Heavyweight Thunder

Като модерен индивид с кабелна телевизия и бърз интернет през последните няколко луни гледам само няколко ТВ канала. Световете на Discovery и Viasat (плюс Fashion TV, но по малко по-други причини) тотално изместиха от живота ми меганегативните дневни сводки в 19:30 и 20:00, безконечните сериали, както и безумните от моя гледна точка вечерни шоута.
Та, напоследък по обсебилите ме научно-популярни програми се появиха няколко интересни боксови историйки. Здрави и реални комбинации от мускули, много пари и трагични последици. Поради това, когато се оказа, че трябва да пиша за подобна компютърна игра, направо започнах да пърхам от щастие. Въпросното чудо, на което попаднах, се казва Heavyweight Thunder, има шведски корени и се пуска в родината ни от издателите Gramis. По същността си геймката е спортен симулатор, който пренася играча в света на бокса тежка категория, където при подходящо желание и тренировки всеки може да достигне до абсолютната титла.

Играта

Ако английският писател Джръм К. Джеръм беше жив, щях да помисля, че има нещо общо със създаването на този продукт. Heavyweight Thunder е натруфена и изпълнена с най-различни подробности, но за сметка на това е и толкова фриволна и сатирична, че на човек му става мило на душата само като види началните надписи.
Условно режимите на джиткане в симулацията могат да се разделят на две. В първия случай наша милост може да се впусне в единични схватки и турнири, където трябва да разпердушини всичко, което се изпречи от отсрещната страна на ринга. Във втория започва да гради кариера, като тръгва от низините на професията и стига до момента, в който започва да получава неразумно големи суми, само и само за да се появи на някой мач.
Общите неща между тези две страни на играта са практически само две. На първо място на индивидът X се предоставя комплект от различни боксьори, зад които може да застане, както и възможността да създаде свой собствен състезател. На второ тупаниците и в двата случая са идентични и опират до едно симпатично количество комбота…
Но докато в самостоятелните изпълнения всичко може да се опише с тези две особености, кариерният режим предлага една доста по-задълбочена атмосфера. Докато върви по стълбичката към титлата, играчът се сблъсква с поне дузина допълнителни детайла – като се започне от припечелване на финикийски знаци и се стигне до трупане на опит и развитие на подопечния боксьор. За да стигне до висините, всеки кандидат трябва да отделя голямо внимание не само на евентуалните треньори, които може да наеме, но и на къщите, жените, домашните любимци и т.н. играчки, с които се сдобива с течение на времето. Номерът е в това, че от един определен момент противниците могат да откажат бой, само защото нашия мил квадратен боксьор Гошко просто не се е популяризирал и изтънчил достатъчно.
Другото интересно нещо при кариерния режим на играта е, че в него са вмъкнати и четири  разтоварващи хазартни занимания. При нужда от смяна на климата или още малко $ всеки може да заложи на някоя боксова среща или да се впусне в дебрите на покера, ротативките и блек джака. Ако пък финансовото положение стане съвсем трагично, на помощ идва един бая мафиотски ориентиран лихвар, който гледа крайно сериозно на точността в плащането на сметките. 🙂

Контрол

Въпреки многото включени допълнения прякото управление на играта е изключително просто и интуитивно. Само с няколко кликания по големички цветни бутони играещият може да се окаже на желаното от него място и да се впусне в съответното запланувано начинание. Различните показатели се набиват на очи и са лесни за следене.
Единствената леко странна особеност в геймплея е изпълнението на комботата по време на бой. За разлика от много други игри, където има подобни изпълнения, в Heavyweight Thunder основно значение за прилагането на по-сложните удари има мишката. За да се нанесе някоя хубава тупаница, на играча може да му се наложи да комбинира натискането на определен клавиш от клавиатурата с кликане на опашатата периферия и описване на определена геометрична форма по килимчето й. На пръв поглед положението е малко дразнещо, но се свиква сравнително бързо. Другото хубаво нещо е, че в основите на играта има и нещо като тренировъчен режим, в който отделните движения могат да се преповторят и заучат.
Последното е изключително важно, защото изкуственият интелект се нагажда бързо към стила ви на игра, затова редуването на различните удари е важно. Ако нашият квадратен Гошко е твърде монотонен, противниците започват да нападат и да се защитават по-ефективно, при което отрицателният изход от двубоя става твърде вероятен.

На живо от Вегас

Като се замисля, външният вид на Heavyweight Thunder е едно от основните неща, които допринасят за леката й непринудена атмосфера. Всички присъстващи боксьори са почти като карикатурни образи, твърде мускулести и съвсем леко шарени. Докато телата до равнището на вратовете следват правилата на човешката анатомия (с изключение на един два индивида, които имат определено странни гърбове), главите намиращи се над тях са частично несъразмерни и напълно комични. Положението при движенията е аналогично. Някои от боксьорите изглеждат безкрайно сериозно, докато други биха подходили по-добре на Декстър или на злощастния койот от Looney Tunes. За фон на всичко това служи една просто уникална публика, която е съставена от адски подобни на външен вид индивиди от мъжки пол, които са облечени по подходящ за случая отчайващо кичозен начин.
Другият момент: аудиото на симулацията е от същия чешит. Музичката е надъхваща, а ефектите, които се чуват по време на бой, са отново на границата на несериозното.

Последен рунд…

Е, Heavyweight Thunder може и да не е най-перфектната спортна симулация, която някой някога е виждал, но въпреки това притежава две много големи предимства. Първото е, че не се взима насериозно (адски приятно!!!) и второто – от много време на бял свят не се е появявала толкова читава боксова игра за PC. Тъй че ако имате възможност, отделете й няколко часа/дни, действа наистина изключително разтоварващо.

Автор: Сергей Ганчев