Hard To Be A God

Akella e компания, която просто ми къса сърцето. В портфолиото си имат няколко страхотни ирги, омазани по типично руски начин в техническо отношение. Без да изневерява на стила си, геймстудиото пусна последното си заглавие, от което ще останеш повече от доволен, ако проявиш достатъчно търпение и ентусиазъм да се пребориш с безбройните бъгове.

Един друг свят

Добре дошли в царството на Арканар. Местенце, замръзнало във времето между епохите на средновековието и ренесанса. Управлявано от могъщи касти и раздирано от гражданска война. Намиращо се в неназован свят, който прилича на Земята, но не е родната ни планета.

Светът се управлява от няколко големи сили. Държавността е в ръцете на империята. Силно корумпирана и изтезаваща народа, пораждаща с действията (или бездействията си) вълна от недоволство. Бунтовниците са организирани в СРА – Свободна Република на Арканар, вял опит за демократизация на обществото. Религиозната каста на монасите е третата голяма сила, като техните интереси са тясно свързани с тези на империята (в името на божеството Мика, естествено). Последни са търговците, които не са замесени в политиката, но този, който притежава благоразположението им, реално разполага с ресурсите да смаже всяка една от трите водещи сили.

В този объркан свят се появявате и вие. Свеж наемник в армията на СРА. Задачата ви е да убиете императора. Главният герой (тоест вие) е мистериозен персонаж. Няма никаква информация за детството му, нито за това от къде идва (въпреки че, съдейки по мустачките и общият изглед, бих предположил Френската част в Лас Вегас). Още по-объркващо става, когато в дадени моменти той бива телепортиран в някакви руини, където го чака негово пълно копие за поредната серия от загадъчни и често нелогични диалози. Впоследствие се впускате се в търсене на превърналия се в легенда Дон Румата, което пък поражда допълнително въпроси.

Сюжетът на Hard To Be A God е базиран върху едноименната книга дотолкова, че използва същия сетинг, но самата история е пряко продължение на тази, създадена от руските фантасти братя Стругацки. Постоянното натрупване на загадки, множеството комплексни персонажи и противоречиви диалози, с които ще се сблъскате, могат да откажат по-нетърпеливия играч от следенето на историята. Което би било огромен пропуск, тъй като Hard To Be A God е игра с наистина красив и любопитен сюжет.

Хубава работа ама руска!

Hard To Be A God е от този тип изпълнени с противоречия игри, които или намразваш, или харесваш – няма средно положение. Хак енд слаш ролева игра, с акцент на диалозите, сюжета и ролевостта? Динамични и изпълнени с екшън битки, комбинирани с бавен level up? Стотици предмети, но само 3 базови типа оръжия и 2 специални умения за тип? Да, това наистина е нетипична игра, в която ще получаваш доста повече опит от изпълняването на странични куестове, отколкото от лудо колене на гадини. Това е и заглавие, в което една секунда невнимание ще те превърне в труп, независимо колко нагрухан с предмети си.

Бойната система е любопитна – всеки “цък” на левия бутон нанася нормален удар, десния бутон е за специално умение. Когато повалите противник (след особено силен удар) ще можете да го довършите със средния бутон. Самите сражения обаче могат да бъдат невероятно изнервящи, въпреки възможностите да се биете само с едно оръжие, с две едновременно, с двурък меч или брадва или оръжие и щит. Често, поради лаг или други причини, системата не реагира адекватно на командите ви и героят прави не точно, това което искате. Резултатът е, че се откривате за атаки. Бързата и внезапна смърт пък ще постави на изпитание рефлексите ви да цъкате на колбички с лековити отвари и зелки. Аха, зелките… героят възстановява здравето си с всякаква храна, а представата как в разгорещено сражение спира битката, за да нахрупа 20 зелки и да се подслади с десетина малинки ме срути под масата от смях.

Истински ролева игра

Най-яката хрумка в Hard To Be A God е възможността да сменяш ролите на главния герой, променяйки дрехите му. Стига да няма кой да ви види, можете да навлечете екипировка, типична за дадена фракция. Което пък променя отношението на останалите NPC-та към вас. Разходете се с униформа на СРА из лагер на Империята и ще се озовете в свят от болка. Нахлупете качулка, няколко парцалки и кожена броня и ще можете да бродите спокойно из владенията на контрабандистите и пиратите, но пък всеки стражник ще ви подгони, като цигане – топъл геврек.

Играта е с огромен потенциал, раздухан допълнително от непретенциозността й, но някои определени бъгове могат да смажат ентусиазма в редовия геймър и единствено хардкор почитателите на жанра биха я изиграли от А до Я. Най-брутална се оказа невъзможността за Save Game след втората карта, която превръща играта буквално в unplayable (спомняте си изненадващата смърт, нали – people dont kill people – lag do!), но слава Богу вече има фикс, който оправя този проблем. Наистина понякога е трудно да бъдеш Бог.

Автор: Георги Панайотов