by PC Mania
Помисляли ли сте някога какво ще стане със света след няколко хиляди години. Може би човечеството ще е изчезнало вследствие на огромен ядрен взрив. Или пък ще сме се издавили в разтопените от парниковия ефект ледове на южния полюс. Ще си кажете: тоя пък къде тръгна да умира? И въобще какви са тия приказки за края на света след хиляди години? А аз пък ще ви отговоря, че съм се размислил на тая тема, след като играх новата игра Harbinger на Silverback. Не че в геймката става въпрос за гибелта на хората, но все пак действието се развива далеч в бъдещето, пък и съдбата на героите е не много по-добра от смъртта.
Но стига съм ви пълнил главите с локуми. Да започнем от самото начало, по-точно от историята на това тъй любопитно RPG.
History
След хиляди години живот на Земята (е, все пак човечеството не е изчезнало), хората най-сетне изобретили апарати, които да могат да изследват дълбокия космос. С течение на времето космическите кораби ставали все по-съвършени и големи, докато най-накрая не бил създаден огромният боен кораб Harbinger (в превод Harbinger означава “Предвестник”). Размерите на този звездолет били толкова гигантски, че той имал собствена флора и фауна. По многобройните и огромни нива на кораба се заселили различни същества от не една галактика. Бойният кораб с размерите на Юпитер бил командван от човек, нарекъл себе си The Overlord. Доста подходящо име като се има предвид, че Harbinger имал огневата мощ да унищожи цяла планета.
И така “Предвестникът” обикалял галактики, мачкайки всичко по пътя си. Постепенно той се напълнил с различни форми на живот, защото след като била унищожена някоя планета, част от населението й било качвано на борда на кораба като роби. Естествено, имало бунтове, а чрез тях се създали множеството групи от извънземни, които воювали помежду си.
Горе-долу това е историята на играта. Поне мен този сюжет ме грабна на момента. И наистина историята направо си заслужава филм! За жалост обаче самият продукт на Silverback не е нещо особено, играта си има и плюсове и недостатъци, за които ще говорим по-надолу.
Та да започнем от най-главното за едно RPG:
героите
Те са три вида: Human (накъде без добрия стар “хомо сапиенс”), Gladiator и Culibine. Смятам, че е ясно какво е Human. Но нека да ви обясня по-обстойно за другите два героя. Първият е Galdiator. Това е боен робот или по-скоро симбиоза между човешки интелект, затворен в тялото на могъща машина. Вторият герой е всъщност героиня. Това е същество, което донякъде прилича на протосите от Star Craft. Culibine е най-колоритният от всичките персонажи. Тя е последното същество от вида си, след като Harbinger опустошил родната й планета. За разлика от другите двама Culibine използва вътрешната си сила за оръжие.
Всеки от героите е напълно различен от останалите двама. Спецификите са в абсолютно всичко. Да вземем например кръвта. Тя е различа за всеки един от персонажите и действа едновременно като живот и антидот, в случай че играчът е отровен.
Арсеналът за героите обаче не е много разнообразен. Човекът се бие с плазмени пушки и това е. Gladiator пък мели врага с нож (?!) и плазмена пушка, а Culibine с ръце (този персонаж използва вътрешната си сила и чрез ръцете си изстрелва енергийни кълба). И трите герои имат различни начини да увеличат бойните си умения. Например Gladiator има различни чипове с combat mod-ове, а пък човекът използва колбички с адреналин. Също така всеки персонаж има по един special weapon. За човека това са мините, за Gladiator – дистанционно управляеми машинки за разузнаване и взривяване, а Culibine има своите amps – нещо като капани, които можете да залагате навсякъде по картата.
А като отворихме дума за картите, нека да поговорим и за
геймплея
Всъщност Harbinger доста наподобява Diablo и като начин на игра, и донякъде като интерфейс. За разлика от Diablo обаче творението на Silverback е доста по-опростено по отношение на уменията и други такива неща. Даже ще си го кажа направо – в Harbinger няма абсолютно никакви впечатляващи умения, камо ли магии. Естествено, когато вдигнете ниво, имате три точки за разпределение между няколко показателя (обичайните за жанра).
Започвате играта в “сметището на Торвус”. За вас това ще е нещо като градовете от Diablo. Да, обаче не си мислете, че играта е богата на NPS-та като шедьовъра на Blizzard. Съществата, с които можете да си общувате, са около… четири на брой. Един от тези доста интересни герои е Wik, който получава пророчески видения, ако вземе от един определен тип дрога. Останалите персонажи обаче всячески се опитват да му попречат да се дрогира.
Сигурно се чудите защо подобието на град, от което започвате играта, се нарича сметището на Торвус. Ами защото Торвус е кажи-речи собственик на това бунище. От него ще получавате различни куестове и ако ги изпълните, ще вземете пари за това. Между другото, паричната единица в Harbinger са Uan-овете. Заедно с куестовете от Торвус и още няколко други NPS-та ще получавате и кодове за Umbilicals – това е единственият начин да се придвижвате бързо в огромния космически кораб. Съоръжението е нещо като телепорта в Diablo, но за разлика от него той няма waypoint-и, а кодове. За всеки куест получавате отделен шифър за мястото, където трябва да отидете. Понякога ще слизате на някоя планета, която Harbinger е атакувал.
Друго интересно нещо от геймплея са EZ-Stash-овете. Лично на мен ми е писнало да се връщам до града, за да си бъркам в сандъка. В Harbinger навсякъде по кораба са разпръснати въпросните ЕZ-сташове. Ако поставите вътре някой предмет, от който нямате нужда в момента, след това можете да си го вземете от който и да било друг сандък.
Графиката на Harbinger не е нищо особено. Определено отстъпва на идейния си предшественик Diablo. Може би ако беше малко по-детайлна, щеше повече да хваща окото. За звука не мога да кажа нищо хубаво. Просто мелодията, която се използва за фон, втръсва точно за 15 минути. За финал мога да кажа само, че Harbinger не е лошо замислена игра, има изключително добър сюжет, но изпълнението като графика, звук и геймплей не е на нужното ниво.
Автор: Христо Танушев