Half-Life: Blue Shift

Имало едно време един учен на име Гордън Фриймън. Той работел в секретната правителствена лаборатория “Black Mesa”, скрита нейде из пустинните местности на Ню Мексико. Един фатален ден Фриймън попада във вихъра на събития, за които едва ли е предполагал, че някога могат да му се случат. По време на рутинен експеримент апаратурата започва да прави странни номера. Няколко секунди по-късно всичко наоколо започва да експлодира, а Фриймън губи съзнание. Единственото нещо, което може да го спаси от моментална смърт, е специалният защитен костюм, с който е облечен…

Когато героят идва в съзнание, целият подземен изследователски комплекс е в руини. По-голямата част от служителите на “Black Mesa” са мъртви, а малкото оцелели не могат да се измъкнат сами. Транспортната система не функционира, част от асансьорите не работят, повечето пътища към повърхността са затрупани.

Но това е само по-малкото зло. Незнайно как в комплекса започват да нахлуват извънземни същества, които избиват всичко по пътя си. Изглежда Фриймън е единственият, който би могъл доведе помощ. Кашата става пълна, когато в “Black Mesa” се изсипват и специалните части на американската армия. Тяхната задача е не само да възпрат чуждопланетната инвазия, но и да запушат устата на всички, които евентуално могат да се разбъбрят. А както знаем военните знаят само един начин за запушване на усти…

Това е

кратката предистория на Half-Life

един от най-страхотните триизмерни екшъни на всички времена. Въпреки че има зад гърба си повече от три години история, той все още продължава да има фенове. Позволявам си да припомня сюжета, защото повечето хора май позабравиха какво е Half-Life и използват играта с една единствена цел – за да подкарат чрез нея суперпопулярния MOD Counter-Strike, който трайно се е закотвил начело на геймърските класации.

А всъщност Half-Life предлага най-увлекателния сингълплей-сюжет, който някога съм срещал в триизмерна пукотевица. На практика това си е направо интерактивен екшън-филм. Въпреки че използва модифициран графичен Quake 2-енджин, този 3D-екшън безапелационно съкруши много по-красиво нарисувани игри, като Unreal, Blood 2, чийто сценарий беше доста по-постен. Half-Life дори хвърли ръкавицата на зашеметяващо изглеждащите Unreal Tournament и Quake III Arena, където сюжетът просто го няма.

Но нека не скачаме от тема на тема и да караме подред. Силата на Half-Life е в оригиналните идеи. Според мен най-готиното хрумване е създаването на Opposing Force –

продължение, чието действие се развива паралелно

със сюжета на оригиналната игра. Геймърите получиха възможност да поемат ролята не само на въоръжения до зъби Гордън Фриймън, но и на един от командосите, изпратени да оправят кашата в “Black Mesa”. Главният герой в новия сценарий се нарича ефрейтор Едриън Шепърд, който има нещастието да участва във фаталната “спасителна” операция. За зла участ вертолетът на нашия човек е ударен от извънземните и се разбива край изследователския комплекс.

Командосът се свестява в една от лабораториите и тръгва да търси оцелелите си другари. Това, разбира се, не е никак лесно в компанията на щъкащите извънземни нашественици и злокобните наказателни отряди за “черни” операции, които искат да гръмнат целия изследователски комплекс, включително и закъсалите вътре армейски части. По време на бягството си Шепър се попада в най-различни заплетени ситуации, участва в сцени, свързани пряко или косвено със сюжета на оригиналния Half-Life и дори за малко се среща с Гордън Фриймън…

Май се получи доста дълга предистория. 🙂 Сюжетът на Half Life: Blue Shift обаче толкова е преплетен с нея, че не бих могъл да я пропусна. Това е вторият официален add-on, чието действие се развива паралелно с приключенията на Гордън Фриймън. Ако сте играли оригиналния Half-Life, сто процента с умиление си спомняте за служителите по сигурността в “Black Mesa”, които от време на време ви помагаха в борбата срещу чуждопланетните нашественици. Е, този път ще се наложи да нахлузите синята униформа, бронежилетката и лъскавата каска с форма на цукало.

Запознайте се с Барни Калхун

– охранител в изследователската лаборатория и специалист по разрешаването на всякакви тъпи проблеми. Като истински професионалист нашият човек трябва да бъде нещо като детегледачка за всички служители от научния персонал, да угажда на всеки техен каприз и да внимава косъм да не падне от главата им. А както изглежда, в този фатален ден целият изследователски комплекс “Black Mesa” е решил да се стовари върху кратуните на своите обитатели.

Барни се сблъсква с първите проблеми още преди началото на своята смяна – компютрите започват да блокират, електронните ключалки запецват, асансьорите засядат, подземната железница отказва да се движи. Нашият човек получава “важната” задача да помогне на двама учени, които се борят както прасе с тиква с таблото на поредния повреден асансьор.

Късметът обаче изиграва лоша шега на самоотвержения охранител. Той се оказва приклещен в кабината, точно когато Гордън Фриймън решава да изпробва възможностите на своята апаратура. Крайният резултат, разбира се, е плачевен. След няколко психиращи секунди в асансьорната шахта, гарнирани с много

искри, експлозии и токови удари

земната гравитация напомня за себе си и подемната машина полита в бездната.

Противно на всякаква логика Барни Калхун се свестява жив и здрав на дъното на шахтата. Както изглежда, той е единственият човек в околността, който би могъл да помогне на изплашените до смърт учени да се измъкнат невредими оттук.

Това е и основната мисия главния герой в Half-Life: Blue Shift. По подобие на Гордън Фриймън, той трябва да се сражава както срещу армейските рейнджъри, така и срещу извънземните, които нахлуват от измерението Xen. Преди да достигнете своята крайна цел, ще се наложи да направите кратка разходка и до света на чуждопланетните нашественици.

Ако вече сте фен на предишните части на Half-Life, всичко това би трябвало да ви звучи адски познато. Отново ще можете да се потопите в незабравимата атмосфера на този маниашки 3D-екшън и да побродите из злокобните лабиринти на “Black Mesa”. Истината е, че Blue Shift доста повече се приближава до оригинала като сюжет и геймплей в сравнение с Opposing Force.

Най-хубавото нещо в новия add-on обаче е така нареченият High Definition Pack. Това е добавка, която подобрява графиката на Half-Life и двете продължения към него. Да си призная честно не можах да повярвам, че модифицираният енджин Quake 2 е способен да изобразява толкова детайлни текстури, огледални повърхности, мимика на лицата на героите и всякакви подобни неща. Не ме разбирайте грешно – изображението едва ли може да си съперничи с Unreal Tournament и Quake III, но въпреки това изглежда отлично. В крайна сметка обаче сценарият и съдържанието на играта би трябвало да е доста по-важно за геймъра от прекалените графични глезотии.

Новият High definition pack коригира и оръжията

както в Blue Shift, така и в първите две части на Half-Life. Той заменя оригиналния пистолет Glock 17 с новата Beretta M92F и невзрачното късоцевно автоматче Heckler & Koch MP5 с масивната скорострелна карабина Colt M4A1, която яде патроните като топъл хляб и за нула време прави на салата всеки, изпречил се враг. Двуцевната пушка-помпа просто е нарисувана с малко повече детайли и запазва досегашните си показатели – 8-патронен магазин, единична и двойна стрелба. Същият е и случаят с револвера на нашия герой.

За съжаление нововъведенията приключват дотук. Повече нови оръжия просто няма. Лошото е, че създателите на играта от фирмата Gearbox дори са имали наглостта да окастрят част от арсенала, който присъства в предишните две части. Бях доста шокиран, когато установих, че Half-Life: Blue Shift не ми позволява да използвам футуристичните оръжия, които преди се търкаляха из лабораториите на “Black Mesa”. Спестени са и извънземните приспособления за убиване. Най-тежкото пушкало, което можете да използвате в Blue Shift, е базуката с лазерен прицел. Няма да откриете дори тежката картечница, която така успешно косеше душманите в Opposing Force…;-(

За всичко това обаче си има логично обяснение и вината не е на хората от Gearbox. Причината за миниатюрния арсенал е много проста – Half Life: Blue Shift е доста къса и лесна. Официално играта се състои от 37 нива, но те са толкова кратки, че преминаването ми отне около 5 часа и то с почивки. Уверявам ви, причината за това не са моите умения в 3D-екшъна, колкото и да ми се иска да е така. Ако имах и по-тежки оръжия, вероятно щях да избягам от “Black Mesa” за двойно по-кратко време. Само ще ви кажа, че “най-тежките” ситуации, в които съм изпадал за тези 5 часа, беше стрелбата по един танк и две засади, където ме нападнаха десетина командоси.

За разлика от предишните две части не можете да управлявате нито другите гардове от охраната на “Black Mesa”, нито командоси. Всички приятелски настроени бойци по пътя ви се появяват единствено под формата на гниещи трупове. Два пъти ще можете да взимате със себе си хора от научния персонал, но само единият от тях има някакво значение за хода на играта. Изводът е един: Half Life: Blue Shift е направена доста набързо и това си личи дори от самолет.

В този момент доста от вас вероятно се готвят да ревнат:

“Измамаааааа!!!”

и до известна степен може би ще са прави. Всички очаквахме един нов размазващ Blue Shift, а то какво се получи – късометражно филмче.
Истината обаче е малко по-различна. Всъщност първоначално този add-on изобщо не е планиран за PC. Blue Shift е трябвало да излезе под формата на малък допълнителен епизод към версията на Half- Life за Sega Dreamcast.

За жалост, а може би за щастие, въпросната конзола беше изхвърлена на технологичното бунище в началото на тази година. Цяло чудо е, че издателят Sierra все пак се навива да адаптира играта за PC. Въпросната версия се появи в каталога на фирмата някъде през април, тоест разработчиците от Gearbox са разполагали с не повече три, максимум четири месеца, за да я префасонират за новата платформа.
Така че нямам никакво намерение да съдя създателите на Blue Shift. Дори шапка им свалям, че са направили толкова приятно (макар и късо) продължение на една от най-любимите ми игри. Нека не забравяме също, че благодарение на Half Life: Blue Shift ще можете да преиграете предишните две части с обновен графичен дизайн…

Ако трябва да гласувам “за” или “против” този add-on, моят отговор е ясен:
Твърдо “ЗА” !

Автор: Момчил Милев