by PC Mania
Поредицата Guitar Hero винаги се е стремяла да ви пъхне в кожата на някоя рок легенда, колкото и тясно и нехигиенично да е там. Важното е, че именно там и вие ще се почувствате част от цялата шумотевица и ще бъдете в светлините на прожекторите.
Последната слухотрошачка в списъка с игри е посветена на бандата Aerosmith, съвсем заслужено след дългогодишните им и несекващи успехи. Още сега разбирате, че ако не сте им фен, преспокойно можете да подминете заглавието, то е изключително и само предназначено за почитателите на бандата.
Ако все още четете обаче, трябва да се запасите с най-яката озвучителна система и да пропъдите съседите (не че ще чуете дори някой да иска да се оплаче).
Геймплей
Играта предлага същите режими на разцъкване като оригиналния Guitar Hero (което е жалко). Общо взето като геймплей няма да видите нищо, ама съвсем нищичко ново. Разполагате с онлайн режим на игра, с мултиплейър опции, където да се надсвирвате с другарчетата си. Защото всички знаем колко е важно да си премерим грифовете със съседа…
Има го също така познатия режим „Кариера” – в случая ви предстои да развиете кариерата на банда като Aerosmith. Тук (както и в предишните части на поредицата) има няколко разделения на песните в отделни концерти (по пет). Всеки от тях маркира известен ключов момент от историята на бостънските рокери. Първите две парчета са изпълнени от подгряваща група (можете да си избирате от героите, които сте имали и преди) и след това забиват звездите.
Отново, както преди, имате рок-метър, който показва доколко ви харесва тълпата. Целта, разбира се, е да изсвирите нотите от парчетата вярно и при достатъчно грешки можете да си отнесете едно запомнящо се освиркване. Като цяло обаче това едва ли ще ви се случи в тази част – нивото на трудност е дори леко по- занижено спрямо преди, което пък я прави по-подходяща за новаци, които са пропуснали предишните заглавия от поредицата.
В даден момент от играта освен стандартното целене на ноти, се включва и режимът на надсвирване, като ще бъдете предизвикани от самия Джо Пери (както можеше да се очаква). Отново имате опцията да пускате атаки срещу опонента като му разстройвате китарата и същевременно се мъчите да не оплескате своето изпълнение до неузнаваемост. Ако не успеете да накарате другият китарист да сбърка и песента изтече, отново губите.
Като цяло, както казах, нищо революционно в геймплея и това си е жив срам, защото играта се навърта на пазара от доста време и би било редно да се помисли за нещо малко по- освежаващо независимо, че Aerosmith са си Aerosmith.
Новости (hah :-/)
Уж новите неща, които би трябвало да броим като такива, включват разбира се моделите на изпълнителите от Aerosmith, бонус от Run DMC, нови китари, моделирани по колекцията на Джо Пери, кратки интервюта с бандата, около 40 нови за поредицата песни (31 в режим „Кариера”). Готиното е, че има и други парчета, които се изпълняват преди същинската част на концерта. Подгряващата група изпълнява парчета на Lenny Kravitz, Run DMC, Stone Temple Pilots – избрани за играта специално от Aerosmith.
Визуална лиготия до шия
Ключовите герои са усвоили характерните за рок-динозаврите движения, които са сканирани от сценичното поведение на Стивън Тайлър и Джо Пери с motion capture и наистина изглеждат много яко и реалистично. Допълнително разцепващо усещане предлагат и малките арт детайли по менютата. Те са ми направо любими. Всичко е декорирано с големи зейнали усти, рошави коси и малки шарени човечета с китари и много хъс, които изливат музика с адска ярост. Направо е култово. А за фенове на бандата тези артчета смятам, че ще са още по-радващи. Имат запомнящ се стил с карикатурен привкус и закачлив хумор.
Интересно е, че самата история на бандата е представена по същия кефещ начин, но много накратко и по-скоро като отделни забавни моменти, но без реално разказване на фактите (което е разбираемо, защото знаем играта си е за закоравели Aerosmith маниаци, които нямат нужда от това). Ако не сте напълно наясно какво се е случило, няма и да разберете събитията особено подробно, въпреки че в тази насока помагат включените интервюта с бандата. Иначе питайте Google – аз в крайна сметка го направих 😀
Фалшивите ноти
В играта, уви, си ги има по отношение на доста аспекти. Малки камъчета, които преобръщат каруцата или както ще да ги наречем. Първо за игра като тази, която реално не е кой знае колко впечатляваща като представяне, е дразнещо да са нужни 7 GB за инсталация. Признавам си – мразя специално да търся къде да натъкмя подобно заглавие. Досадно е. Освен това, макар че наблегнах доста ярко, но няма как да не го кажа пак: НИКАКВИ съществени новости. Не е готино и че кавърите не са изсвирени например от Aerosmith, щеше да придаде още по-голяма автентичност, както и колекционерска стойност и уникалност за феновете. И при положение, че бандата все пак е отделила някакво време и внимание за играта, щеше да наистина яко.
Самата аз, въпреки че харесвам отделни песни на групата, обаче никога преди не бих се нарекла техен фен. Играта май е най-полезна с това, че ще ви представи много парчета на Aerosmith, които може и да сте пропуснали. Интересно е. 🙂 Познати за мен песни прозвучаха чак в третата част, където свирите Living On The Edge (1993), a това пък направи усещането за изпълнението още по-готино. Изобщо кефещи моменти има, стига да харесвате подобна музика и подобен тип заглавия. Разбира се, както и по-рано, за още по-голям кеф, можете да използвате и специалния контролер с формата на китара. 🙂
Автор: Лили Стоилова