Guild Wars

Чували ли сте за ArenaNet? Не, не става дума за БГ торент трекър, а за създателите на една нова, набираща скорост онлайн ролева игра. На пръв поглед неизвестните производител и издател имат доста история зад гърба си. Ядрото на АренаНет е тройка от бивши кадри на Blizzard North – компанията, дала ни Diablo 1 и 2 (както малко по-късно ще видите, това се забелязва и в играта). NC Soft в нашата родина също е слабо позната именно поради малките стъпчици, с които прохождаме в MMORPG религията. В техния каталог са игрите Lineage 1 и 2 (позната също адски слабо у нас), City of Heroes, Tabula Rasa и разбира се Guild Wars (GW).

A brave new world!

Добре дошли в едни нов, смел свят. Похвално е желанието на ArenaNet да изградят историята на играта си от нулата. Да създадат нейни собствени легенди и митове, да населят пантеона й с нови богове, да разхвърлят по земите й епични битки и истински герои. В обши линии сюжетът се свежда до: “в нашето китно малко царство всичко си върви по мед и масло. Но идва инвазията от големи, лоши космати същества (не, не сте в БИАД) и изръшкват де що има по пътя си”. Царят на гореспоменатото владение в ужас се хваща за главата и започва да сбира  французи, немци, инглизи, корейци и т.н. международни агенти, за да му помогнат да отблъсне инвазията. Последните пък приемат образа на един от шестте героя в играта (виж каретата). И останалото, както се казва, е във вашите ръце.

Диабло 3D?

Официално играта е MMORPG, неофициално е онлайн/сингъл ориентирано такова. За да влезете в играта, трябва не само да разполагате с нейно оригинално копие и CD Kеy, но и с Интернет връзка. В момента на зареждане на всяка зона, дори и на стартовия екран, се връзвате към официалния сървър и от там се източват за секунди няколко пакета с последните обновления по флората, фауната и куестовете в зоната. Във всеки голям град ще се сблъскате с цяла плеяда от други герои, най-нагло шляпащи на испански в английския канал. Тук е моментът да си съберете дружинка (задължителна за по-крайните фази на игра) или да се насочите сами към приключенията. В момента, в който излезете от града, само за вас (евентуално за съотборниците, ако имате такива) се load-ва зоната и останалите нямат достъп до нея – подобно на отделните игри на Диабло-сървърите. Разликата е, че максималният брой на групата ви се определя от играта и не можете да се впуснете с 8 приятели в първите нива.
Геймплеят се базира на добрата стара система – убийство/наградка. По подобен на “Гяволо” принцип предметчетата се опитвате да ги набутате в една срамежлива раница и това е. Няма маса народ около вас, няма опасността да те свитне някой жив опонент от противоположната фракция, нямаш шанса, докато умираш, изневиделица да се появи някой прийст и да те спаси. Но за сметка на това няма и lag.

Друга прилика с Diablo е, че за разлика от повечето MMORPG-та, в които можете да преборите сам максимум 1-2 гада на вашето ниво, тук спокойно можете да скочите на солидна групичка лошковци с 1-2 нива над вас и да ги издухате от картата. С това приликите приключват. В своята същност играта е силно PvE ориентирана и PvP съдържанието е отделено в свой собствен раздел, имащ съвсем малко общо с нормалния.

Миш-Маш

Не се учудвайте, ако воинът в групата ви изведнъж призове огнена топка, или монаха спре да лекува и започне да вдига скелети. Границите между различните класове са силно размити поради възможността да ги комбинирате. След като изпълните първите си куестове, ще можете да придобиете три от четирите базови умения (първото винаги е присъщо само на дадения клас), на който си пожелаете герой. Не само това – в по-късните етапи ще можете със специални sigil-и да научите умения дори на някои от противниците. Но изборът ви е необратим и добре трябва да си направите сметката дали като бързо cast-ваш месмер да придобиеш разрушителните магии на елементалиста или като воин да имаш уменията за отстрел на враговете от разстояние. Някои от евентуалните комбинации са принципно възможни, но поради ред причини неизползваеми – ranger-ът например използва за своите умения енергия (мана), която поради особеностите на класа му не е чак толкова много, затова, ако го слеете с някой от магьосниците, няма да вдигнете кой знае колко потенциала на персонажа си.

Освен това, придобивайки втори клас, героят ви може да носи бронята само на стартовия си, а воин облечен в дрешки… ами  смешно е, но не и невъзможно. В цялата тази класова какофония ме учуди искрено липсата на melee dmg dealer (какъвто е rogue или berserker от Baldurs Gate например) и фактът, че изборът ви на стартов герой се свежда само и единствено до расата на хората. Системата обаче е доста иновативна, определено радва и говори за размърдване на мозъците в гейминдустрията.

Уменията, колкото и много да притежавате, се ограничават само до 8 по време на мисия, което също за мен е необяснимо орязване на възможностите на персонажите. Повечето от тях ще научите от NPC-та, но едни от най-редките и силните можете да придобиете само като награда за изпълнен куест или като рядък предмет, хвърлен от босовете. Другото, което ме учуди, е горната граница за развитие на аватара ви до 20-то ниво, което върти го, сучи го – малко си остава, прекалено малко.

Предметите

Разработчиците са адски горди, че са премахнали елемента на циклене за предмети… Mдам, ама не съвсем. Наистина са вкарани нотки на оригиналност с малкия инвентар, но за мен той беше повече скромен, отколкото иновативен. Имате възможността, чрез оръжеен майстор да модифицирате с някакъв ефект което с пожелаете оръжие. Също така ще можете да разглобявате магическите такива и с извадените съставки да ъпгрейднете наличния си арсенал. Проблем си остава, че от 20 воина, избрали да специализират мечове, 19 са с еднакви оръжия на 20-то ниво, 15 носят еднакви брони и 1-2 носят по някое от свръхпредметчетата.

PvP

Изнесен в отделна секция, той по-скоро наподобява геймплея на някой екшън. Както споменах вече – опцията изведнъж да се озовете в средата на диво сражение не фигурира. Избирате си развития в Role Play частта персонаж или създавате нов и се впускате в една от няколкото арена базирани битки (4vs4, 8vs8,и т.н.). Всяка битка дори в най-малката арена е безсмислена, ако си нямате гилдия и хората в нея не знаят какво и как да правят. Иска се доста отборна игра и добра преценка на качествата ви, за да извоювате флага на победата от янките или корейците обратно за Стария континент. Всички умения, които сте отключили в нормалната игра, идват могат да бъдат използвани тук. Така че Arena заменят лова за предмети с лов на… познахте – лов на скилове…

Графика, звук и малко мрън-мрън

Ако погледнете оценките, ще разберете, че поне във визията играта е много, много добре. Ще видите пищни и наистина спиращи гледката пейзажи, живи водни повърхности, водопади, които едва ли не могат да ти напръскат клавиатурата. И всичко това се движи доста приятно на доста типове геймърски машини (не офисни такива). Звукът е малко по-друга бира, явно хората са го попрепукали, защото нито музичката, нито заобикалящите ви шумове могат да ви впечатлят, а мелодийките на моменти започват дори да дразнят. Но и за това си има решение – mute + WinAmp.

Но нека обърна внимание на недостатъците на играта. Безплатен обяд няма – да, GW не иска месечни такси, но в момента оставя усещането за четвъртинка от Куатростаджиони пица, т.е. кльопащ частта с царевичка и краставички, но знаеш че някъде там в кутията има още 3 парчета с шунка, салам и прошуто. Тепърва на регулярен базис ще излизат експанжъни, които да добавят нови неща, а за тях ще се доплаща. На второ място е чувството за свобода – ами няма го, оказва се, че героят ви не може да кривне и стъпка встрани от предварително начертаните коловози. И на последно е липсата на обособени езиково профилирани сървъри – просто хората си шляпат на родния език и не ги грее за бедните източно-европейци, на които в школото им е бил наложен само английски и руски. Но, ако пренебрегнем тези неща, GW е една много повече от добра онлайн игра, която е приятно масова.

Автор: Георги Панайотов