Grom

Grom е историята на полския Индиана Джоунс. Създателите на играта смело твърдят, че главният герой е хибрид между авантюриста с характерната шапка и камшик и мистър Бонд. Джеймс Бонд… Но като се има предвид, че и създателите на Кака Лара до припадък повтарят същото за своята героиня, а тя няма никакви допирни точки с Grom, мисля да прескоча коментара по тази точка, за да не създавам объркване и погрешна представа…

И така, да се върнем на Индиана Джоунс. Основната прилика със знаменития археолог е сюжетът на играта, в която се преплитат исторически факти и фантастични елементи, а в действието отново е замесен Третият райх.

1942 г. Нацистки армии кръстосват света…

Или не съвсем… Докато в Европа гори пожарът на Втората световна война, то Тибет се радва на привидно спокойствие. Съвсем логично той се превръща в убежище за много бегълци. Там се спотайва и полковник Grom. Бивш офицер от полските специални части, погребал цялото си семейство покрай нацистката инвазия, той е изпратен в концлагер в Казахстан. Скоро обаче успешно избягва от военните и се скрива в Тибет. Там среща чешки търговец с благозвучното и неустоимо име Petr, който обаче по никакъв начин не може да конкурира героя с име Stinking Milk of Yak :-). Но да се върнем на търговеца. Той съпътства безстрашния ни герой в приключенията му и се бие рамо до рамо с него (поне докато не стане прекалено напечено)…

Всичко започва с една легенда. Тя разказва, че в загубения град на крал Арджуна са скрити дванадесет магически оръжия. Всяко от тях е толкова мощно, че може да унищожи човечеството за секунда. Уви, обаче в нея не се споменава точното местонахождение на древното кралство…

Знаейки, че то се намира на територията на Тибет, Хитлер изпраща свои войници да окупират района и необезпокоявани да открият това, за което се разказва в легендата. Сметките му обаче излизат криви, защото героичният поляк само това и чака – възможност да спаси света. Нещата се оплитат още повече, когато се оказва, че влиятелен човек, който иска да скрие самоличността си, се опитва да се възползва от услугите на Grom. Той го наема, за да изпълни мисията, но никак не би се поколебал да го прецака. Дори му изпраща и русокоса помощничка – таен-агент, за която, както се оказва, не знаете нищо…

Grom е доста оригинална. Тя е представител на

хибридния жанр

и се опитва да изпълни една доста претенциозна задача – да привлече феновете на едва ли не всеки тип игри пред монитора. Поне в началото тя доста ще ви заприлича на Commandos. Но това е само на пръв поглед. Истината е, че въпреки разнообразието, което предлага, Grom се концентрира предимно върху екшъна. При интензивния бой, който ще ви се наложи да водите, ще разчитате изключително много на бързина, организираност и тактика. Тъй като битките не са разделени на ходове, редуващи се между вас и противника ви, е важно да действате възможно най-експедитивно в името на каузата – било пък и на цената на една мишка…

Според авторите при агресивните прояви е важно да се командва главният персонаж, защото изкуственият интелект ще се погрижи за вашите приятели. Истината обаче боли. Можете да управлявате до пет героя и в повечето случаи се налага да ги управлявате сами. Когато оставите другите хора от екипа ви да се бият на воля, те вършат глупости. Издават местоположението си, не реагират достатъчно бързо, остават да се сражават сами вместо да се присъединят към вас, за да надвиете някой силен противник…

С девет думи: ако искате добре свършена работа – свършете си я сами. Това, че сте поели управлението над всичките се герои обаче не означава, че те пак не могат да се окажат в тежест. Ако някой е пред умирачка, много често обърква цялата работата, защото да предпазвате един подобен герой, е на практика невъзможно. Противниците почти винаги ще стрелят точно по него. А смъртта на който и да е от вашите спътници води до огромния надпис на жизнерадостен червен фон “Game Over”.

Интересно е, че можете да се правите на умрял, след като сте били зашеметен. Тъпото е, че за да се възстановите от зашеметяване, ви трябва адски много време… По отношение на битките важно е да се добави, че

приликите с Commandos

не се броят на пръстите на едната ви ръка. Като се замисля (което не ми случва често:)), дори добавяйки пръстите на краката, пак няма да ви стигнат! Но това е умишлено – авторите признават, че считат това за печеливша карта.

Интересно е, че при битките понякога е добавен допълнителен елемент трудност. Например, за да влезете в един манастир, двамата ви второстепенни герои трябва да оставят оръжията си. Следователно трябва да съобразите да натоварите Grom с толкова арсенал, колкото може да носи (а това означава ограничен брой, защото трябва да оставите място за медикаменти и муниции). Малко след като влезете в манастира, монасите, които са ви наредили да оставите оръжията си отвън (очевидно душевната ви извисеност не е задоволителна), ви приплакват да ги спасите от летящите демони, нарушили душевния им мир.

Друг интересен елемент са мините. Можете да откривате минирани райони с помощта на детектор. После тихичко да ги изровите и воала – да ги преместите на неизвестно за противника място. Много ме израдваха група засмени нацисти, които си въобразяваха, че имат карта на минираната местност. 🙂

Въпреки че

битките

са наистина добре замислени, лично на мен едно нещо не ми допадна. В началото на приключението сраженията се преплитаха умело с историята. Всеки път нетърпеливо чаках да победя, за да видя как ще се развие действието. По-късно обаче те започват монотонно да се повтарят до безкрайност. Например след като победите три трудни за разбиване групи нацисти, попадате в епична битка с бандити, които ви залавят. Те ви пускат на една арена, където трябва да се сражавате последователно с няколко опонента. Когато най-накрая триумфирате и вече си мислите, че ще продължите по пътя си, следва поредната изненада – ваш приятел също е заловен. Първо реших, че ще трябва да се бия, за да освободя и него. Но не! Те ни пуснаха! И след това, когато бях убедена, че най-после ще отдъхна поне за малко, лагерът на тези бандити бе нападнат от техни колеги в бранша. Победих ги, което обаче ме изправи пред следващата група нацисти…

Заслужава да се отбележи и чувството за хумор, което изобилства това RPG-, RTS-, тактически екшън ориентираното приключение. Можете да чуете например как един симпатяга с каска да споделя на приятел по оръжие, че циганка му предсказала как няма да живее дълго. И това точно преди да ги нападнете…

Хубаво е, че играта предлага голямо разнообразие от странични нелинейни задачи.

Една от любимите ми е пазаренето с търговците Когато купувате или продавате нещо на пазарчетата, вместо направо да се примирите с посочената сума, нагло можете да се опитате да изкопчите по-изгодна цена. За целта различните ви герои разполагат с различен брой карти, които изразяват различен подход. Имате карти като например: “This price offends me!”, “I’ll teach you! I’ll never pay you so much!”, “I don’t care! I’ll wait.”, “PLEASE! Lower the price a bit!”… Те обаче се променят в хода на разговора, така че да пасват на мястото като отговор на зададената от опонента реплика и запазват само настроението, което трябва да пресъздават.

Преди да започне олелията около пазарлъка, избирате определен брой от картите. Имате право и на повтарящи се. Опонентът ви прави същото. Никой не знае какво е избрал другият и е донякъде въпрос на шанс е да победите. Важно е, разбира се, и какво ще изберете в хода на играта, но сте ограничени между първоначално посочените от вас карти. Така започва надприказването. Целта е да затапите противника, за да успеете да спечелите пари от цялата работа… Този момент в Grom донякъде ми напомня на третата глава в Monkey Island 3, където трябваше да успеете да затапите вражеските пирати като ги наприказвате…

Друг важен компонент са

куест елементите

Авторите не претендират за сложност на пъзелите. Напротив. Играта е изключително достъпна за всеки геймър и предлага много подсказки при и без това логичните избори, които трябва да правите. Целта на авторите е да сведат мисленето по загадки до минимум. Аз, като голям фен на куестовете, не подскачам от радост заради това им решение, но предполагам така наистина ще спечелят по-широка аудитория. Не ми хареса например това, че когато се срещате с Великия Лама, трябва да говорите с него и да го убедите в искреността си и чрез движенията си (загадка, която звучи наистина интересно), всичко се опростява максимално за сметка на една допълнителна битка с един демон. Не се налага правите кой знае какви логични избори, което според мен се предполагаше да направите, а просто максимално бързо се стараете да повторите посочените ви знаци на екрана, които съответстват на думите ви. Измежду изброените трябва да познаете знака, който ви трябва. Авторите обаче са ни лишили и от това удоволствие като са направили така, че съответният знак издайнически да свети 🙁

За сметка на това нелинейното приключение предлага забавни допълнителни задачи. За да спечелите допълнителни средства например, можете да тренирате да избягвате ножовете на един смелчага. А той е готов да се обзаложи на пари, че ще загубите. Също можете да гоните тибетския як на един мързеливец и да му го водите. Той също е готов да ви се отплати…

Нещо, което никак не ми допадна, са бъговете. Играта има гнусният навик да ви изхвърля в най-неочаквания момент. Може да е от компютъра ми, но може пък и играта да плаче за пач. Правете save- ове и имайте предвид, че имате право само на 100 такива. После безжалостно трябва да затриете your preciousss.

Графиката и звукът са на доста добро ниво. Имате 3D модели на персонажите на фона на 2D заобикаляща ви среда.

В заключение: играта определено си заслужава. Намерете си я и с изненада ще откриете, че принадлежите към феновете на поне един от жанровете, които Grom обединява.

Автор: Лили Стоилова