facebook facebook
 
 
ИГРИ » PS4
 
   
 
GrimGrimoire
Ревю | 05.08.2007 | автор: Ивелин Иванов


оценка:
Производител:
Vanilla Ware
Издател:
NIS America
Жанр:
Стратегия в реално време
Платформа:
PS4

плюсове

Пълноценен RTS геймплей в изцяло 2D формат

Находчива система за управление

Сериозна основа за нееднократно преиграване

минуси

Понякога единиците се следят трудно

Липсва мултиплейър

Всъщност не се майтапя. Никак даже. Макар че още ми е трудно да повярвам, дори че съм играл подобна игра. Още повече, че до момента NIS ми бяха известни като един много, ама много японски издател на едни японски, ама много японски RPG-та. Аха, от онези! Трябва ли сега да казвам, че стратегиите (особено тези в реално време) не са точно най-популярният жанр в Страната на изгряващото слънце. (Не, любознателни ми приятелю, истерията със StarCraft е в Корея. Само там.) Но японците са странни риби. Странни и упорити. Нещо като пирани с магарешки инат – харесат ли си нещо, няма пускане, докато не го направят по-добре от оригинала.

И тъй, казвате, че не можело, един вид, RTS игра и конзола да съжителстват в непосредствена близост? Аз пък казвам, че всичко може. Но за целта се иска мъничко въображение (Добре де – понякога се иска и повече въображение.) И понеже последното нещо, в което може да бъде обвинен един японски дивелъпър на игри, е липсата на въображение, ей ви го на – GrimGrimoire! “Аригато годзаймашта!” (“много благодаря”, демек), ще кажем ние, защото подобна игра определено липсваше, болезнено при това на конзолното поколение на PS2 и Xbox.

Предисторията на въпросната стратегия намирисва на сериозна доза ирония по посока Дж. К. Роулинг и нейната кокошка със златни яйца, кръстена Хари Потър. Арена на събитията от играта е прочуто магическо училище, предвождано от белобрадия професор Гамел Дор. Аналогиите не се изчерпват дотук, но още с появата на главната героиня, м-м-м... невръстната Лилет Блан, става ясно, че адвокатите на госпожа Роулинг могат спокойно да спрат да точат юридическите си томахавки. Лилет е омагьосана да преживява отново и отново едни и същи пет поредни дена, очевидно докато не изпълни своята мисия. Не наостряйте ушички фенове на мангата и японските ролеви игри, защото този път историята (макар и не лоша) служи само и единствено като рамка на здравия стратегически екшън, който се вихри в GrimGrimoire.

Но виждам, че съмнението все още ви гложди. “Ама как така?” “Ама как са се справили с управлението?” “Ама как са успели да изкарат достатъчно единици на екрана без PS2-йката да почне да цикли?” Ами много просто, драги фенове на стратегията. Първо, графиката на GrimGrimoire е изцяло двумерна. И второ за “карти” на нивата служи все един и същ “страничен разрез” на различни части на от едни и същ замък. И преди да изпаднете в мрачен песимизъм, нека ви кажа, че броени минути след началото на играта вече ще сте забравили за тези две малки странности. GrimGrimoire е също толкова стратегия, колкото и WarCraft и Command & Conquer, да речем. При това стратегия с перфектно балансирани единици и повече от достатъчна доза тактически предизвикателства.

За да бъда абсолютно честен, трябва да призная, че хората от Vanilla Ware можеха да се справят и малко по-добре с някои класически препъни камъчета на жанра, като например следенето на единиците по екрана. Но да се заяждаш за относителни дреболии (особено на фона бляскавите прояви на въображение на авторите и повече от впечатляващите им познания върху механиката на този тип игри), би било черна несправедливост. 

напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА