Grandia 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Grandia 2 се появи за Sega Dreamcast преди почти две години. Наскоро Ubi Soft я издаде за PlayStation 2, а сега и за PC. По принцип конзолните транслации не се радват на добра слава. За щастие, в този случай крайният резултат си заслужава.
Главният герой в това приключение носи звучното име Риюдо. Той е млад, но вече натрупал доста опит наемник, тъкмо изпълнил мисията на поредния си работодател. Не закъснява и следващото поръчение.
Работата изглежда лека, а е и добре платена. Звънът на монетите убеждава Риюдо да приеме задачата, макар в нея да се включват две от нещата, с които той гледа да си няма много взимане-даване – църквата и жените. Но кой казва, че всичко трябва да е наистина лесно? Проблемите не закъсняват и това, което почва като “опази клиента жив”, за нула време прераства в малък кръстоносен поход срещу силите на мрака.

Историята е сред най-силните черти на Grandia II. В нея има всичко – интригa, романтика, неприятни сблъсъци с миналото и настоящето, както и доста солидно количество хумор. Хапливите реплики идват предимно от страна на Риюдо, който просто обожава иронията и сарказма. Малък минус абсолютната  праволинейност на действието. Но рамките на събитията изобщо не са поставени по натрапчив начин и ако вникнете в духа на персонажите, на практика няма момент, в който ще се чувствате изкуствено ограничени.

Играта все пак е конзолен порт и затова не очаквайте кой знае какви

опции за настройка

За управление можете да ползвате клавиатура или джойстик, а любимият на всички “гризач” в случая се явява като непознат артефакт. Това не бива да ви притеснява, защото и контролът с клавиатура си е идеален за очакващия ви геймплей.

Както и да го погледнем, първото нещо от Grandia, което се набива на очи, е графиката. Единствената разлика спрямо конзолната версия е, че можете да вдигате резолюцията до 1024х768. За жалост филмчетата на играта са оставени във формат като за телевизор и въпреки че са много приятни, изглеждат доста четвъртито. Всичко е в приятен аниме стил.
Персонажите са красиви, но поне в началото, докато им свикнете, ще ви се иска да бяха с около 20 процента по-високи и лицевите черти на повечето от тях да не се ограничаваха само до чифт големи очи. Графиката, дори по време на битките, оставя някакво шарено, весело и повдигащо духа настроение. Е, има и моменти, които не влизат в рамките на горното изречение – макар и да не са чести, не отсъстват зловещи и гнусни гледки. Зелени тревички, шарени цветни полянки, а от скалата вляво във вас се взира грамадно, гнусно, кръвясало око. Визия със стил.

Звуковото оформление ни най-малко не отстъпва на графичното. Със сигурност ще заобичате музиката – преобладаващата е весела и ритмична, а в нужните моменти се сменя с по-брутални и зловещи ритми. Озвученият текст не е много, но прекрасно пасва на персонажите и определено помага да усетите характера им. Единствените гадни звуци в цялата игра са стъпките – най-вероятно ще ви се прииска да ги изключите, но не е предвидена такава опция.

Основните занимания са

разговори с NPC-та и водене на битки

Промеждутъкът между тези две дейности е запълнен с придвижване от точка А до точка Б. Комуникацията се извършва с минимална намеса от ваша страна – натискате бутона и четете.

Битките, от своя страна, са едно от блестящо направените неща в Grandia II. Щом видите врага, пред вас се откриват няколко по-нататъшни варианта. Първо, можете да се опитате да избягате. Ако пък търсите съприкосновение, просто се засилвате челно към него или се опитвате да го нападнете в гръб. Е, ако не внимавате, противникът може да ви докопа изотзад (без грешни асоциации). След като играта превключи в боен режим, в зависимост от това как е започнала битката, може да имате първия ход или пък да ви понатрошат преди дори да успеете да реагирате.

Mелето изглежда живо и динамично. Всеки действа според показателите си, като ходът се разделя на няколко части: изчакване, избор на действие, подготовка и изпълнение. Можете да нападате с обикновена серия от удари, да правите удар, целящ да прекъсне действието на противника, докато той е във фаза на подготовка, да ползвате някое от специалните (и особено разрушителни) движения на персонажа или пък да действате с магия. Освен това имате възможност да блокирате противниковите удари, да се премествате по бойното поле и да ползвате предмети. Ако използвате нормални атаки, трябва да вземете под внимание и времето, необходимо на героя, за да се придвижи до целта, защото ако на някой друг враг му дойде редът, като нищо може да ви халоса насред пътя. За магическите и специалните атаки не е необходимо да вземате горното под внимание, защото веднъж подготвени, те не могат да бъдат прекъснати.
Grandia II все пак се брои за

RPG

и е в реда на нещата да се трупа опит и да се качват нива. Героите имат по над десет показателя, но при вдигане на ниво те се подобряват сами без абсолютно никаква намеса от страна на играча. Можете да влияете на характеристиките чрез екипиране на предмети (оръжие, ризница, шлем, ботуши, амулет) и избиране на умения от skill books. За да правите магии пък трябва да набавите на героя mana egg.

След всяка битка освен опит трупате и три вида монети: златни, специални и магически. Златните e ясно за какво са – намирате търговец и почвате стокообмен. Специалните и магическите монети са по-особен случай. Те се използват за придобиване на нови магии и специални умения и за подобряване (с пет степени) на вече усвоените. Съвет от мен – разпределяйте внимателно.

Grandia 2 не е трудна игра. Поне на мен ми се струва, че по-значими проблеми могат да създадат единствено босовете. Друга малка гадост е конзолният тип на запазване – можете да правите save само на определени места. За щастие творението на Game Arts върви изключително стабилно.

Ако ви се играе нещо леко и приятно, това е решението. Но не казвам, че геймката е неангажираща, защото опасността да висите пред монитора и да си повтаряте наум: “Още малко! Само до следващия save”, е съвсем реална.

Автор: Борис Цветков