Grand Theft Auto IV (PS3 и X360)

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Нещата, които искам да ви кажа за GTA IV, са наистина много. Твърде много даже. Затова и ще започна с уговорката, че това са по-скоро “първи впечатления”, а не цялостно ревю на играта. Просто няма да честно сега, след само “някакви си” 6-7 часа, прекарани с новия GTA, да говоря за него в минало време.

Искам да направя и още едно, може би дори още по-важно уточнение – GTA IV е само началото. В новото издание на култовата серия е заложено толкова много, което да се развива в идните години, че вече въобще не се чудя на няколкото милиарда долара, които Electronic Arts са готови да издухат, за да се сдобият с марката GTA и с нейните създатели.
Може би няма да е зле да кажа още, че никога не съм бил от най-разпалените фенове на предишните издания. Защо? Най-вече заради нейния нереализиран потенциал. До момента Rockstar едва драскаха по повърхността на явлението, в което би могла да се превърне Grand Theft Auto. Аз имах сериозни съмнения, че причината затова е липсата на потенциал – просто на момчетата и бяха стигнали дотам силите и въображението. Оказа се, че не съм бил на прав път, ама никак. GTA IV демонстрира такава дълбочина, умение и потенциал в правенето на игри, че ако бях на мястото на конкуренцията, аз лично щях да съм адски притеснен. От години слушаме чии ли не обещания за “отворени светове”, “интерактивни истории”, “геймплей от ново поколение” и прочее рекламен булшит. И докато другите само се пънат по баира (ако въобще са намислили да ходят където и да било, разбира се), Rockstar са вече там. Не че GTA IV е съвършената игра или пък върхът в гейминг еволюцията – не! Но дайте на тия момчета и момичета още някоя и друга година и само вижте къде ще ви заведат. Истински добрите неща просто се нуждаят от време.

В самото начало ще приключа набързо с темата “графика”. Нека просто уточня, че тя е на нивото на гениалното изпълнение на новия GTA. Никога до момента не сте имали на разположение по-убедителен и интригуващ “отворен игрален свят” за изследване и експериментиране и графиката на играта изпълнява безупречно своята роля в общия план на нещата.
Едва ли има някой почитател на поредицата, който да не е прочел поне ред за новия протагонист (ще рече “главен герой”, за тези от вас, които често скипват часовете по литература). Името му е Нико Белич и в началото на играта той току-що е пристигнал в Щатите направо от пределите на Балканите, и по-скоро (най-вероятно) някъде от дебрите на необятната бивша Югославия. Нико очевидно има повече от приличен опит, натрупан в повече от напечени военни действия, и това предопределя бъдещата му “кариера” в Страната на неограничените възможности. И когато пристигналият преди него на американска земя братовчед Роман се оказва затънал до гуша в заеми, които могат да му струват повече от някой и друг пръст, Нико просто остава без кой знае какъв избор.

Историята на GTA IV е без съмнение най-добрата до момента в поредицата, а Нико Билич е категорично един от най-запомнящите се главни герои, обитавали някога игрален свят. Както си личи от скрийншотовете, той трудно би могъл да мине за хубавец, и слава Богу. Rockstar ще ви накарат да се “сближите” с него по начин съвсем различен от “искам да имам бицепси като тоя в играта”. Да ви кажа повече по въпроса или да задълбая в историята още отсега би означавало да ви разваля поне част от удоволствието, а аз не съм такъв човек.
Ядрото на геймплея е на пръв поглед непокътнато. Отново ще трябва да крадете коли, да стреляте на поразия и като цяло да прегазвате всяка запетая в законите, независимо дали ще го правите, за да угодите на някой престъпен бос, или за да задоволите собствения си апетит за разрушение. Ченгетата отново ще се мъчат да ви попречат, но този път с още по-вял ентусиазъм от когато и да било преди. Отначало си помислих, че това е недостатък на играта. Не стига, че като цяло Нико е доста по сръчен от блюстителите на реда – както в стрелбата, така и в автомобилните гонки, ами са му дали и GPS в ръчиците. С него нашият човек може не само да разбере къде точно го дебнат куките, ами и лесно да открие маршрут за измъкване, докато е на четири или две колела. Така де – не е ли всичко твърде лесно и (което е още по-притеснително за мен лично) твърде безнаказано? Ами като се замисля сега – всъщност работата не е точно там. Вместо да използват силите на реда като един вид евтин начин да вдигат или намаляват нивото на трудност, Rockstar предоставят на играещия възможността да се изправи пред лични морални дилеми. В повечето случаи, особено в началото, той няма кой знае какъв избор, но не след дълго Нико (т.е. – ти) трябва спокойно да кривне в една или друга посока. Като например да реши дали да не пощади живота на набелязания за ликвидиране, стига той/тя да обещаят да изчезнат от града. Оказва се, че същото NPC може по-късно да му помогне сериозно при някоя от страничните мисии. В същото време съществува и немалкият риск поръчителят на убийството да разбере, че е бил измамен, и тогава нашият човек ще трябва да се справя с последствията.

Нека ви дам още един уж дребен, но показателен пример за “леките” модификации на някои добре познати геймплей елементи, превърнали се в запазена марка на поредицата. Естествено Нико може да краде коли – какъв Grand Theft Auto ще е това иначе? Този път обаче ще трябва доста повече да се поизпотите от негово име. Още в началото на играта ще разберете, че е логично, дори в игра като тази паркираните коли да са заключени. Чупенето на прозореца до шофьорското място е фасулска работа – просто натискате съответния бутон. Но истински интересната част само започва с въпросния акт на вандализъм. Отново няма да ви развалям по-голямата част от изненадата, но ще кажа, че Нико ще трябва да се справи и с такива “дребни” проблеми като наличието на включена аларма или отсъствието на ключовете на колата. Отново уж дреболия, но усещането, че сте си заслужили плячката, когато успеете да се справите с всички пречки, е далеч, далеч по-пълноценно.

Казах “ядрото на геймплея е запазено”, което далеч не означава, че в GTA IV липсват нововъведения. Всяко от тях изглежда като уж дребен елемент на общия фон, но е толкова уместно и така допълва базовата идея, че просто няма как да не си кажете (неведнъж) “ама как не са се сетили досега”. Като начало, за разлика от своите предшественици, при престрелките Нико може да се прикрива зад стени и превозни средства. Нищо ново под слънцето, нали? Но почакайте да опитате играта, за да разберете до каква степен променя всичко тази “дреболия”. Същото, макар и в по-малка степен, важи и за способността на нашето момче да се катери по стени и да прескача огради.

За GPS-а вече споменах, но мобилният телефон е далеч по-интригуващата и далеч по-полезната играчка в GTA IV. С него можете да се свържете в произволен момент, с кой да е от своите “познати” в играта, независимо дали става въпрос за адвоката или за гаджето на Нико. Това, ако той или тя решават да ви “вдигнат”. Освен това, разполагащите с вашия телефон NPC-та имат лошия навик на свой ред да ви звънят, когато им скимне, което може да доведе до някои доста комични ситуации. Иначе разговорите по “мобилното устройство” се водят адски лесно (което в никакъв случай не намалява купона) – просто избирате тема на разговора и оставяте играта да се оправя с останалото.

Общуването с неиграемите персонажи в GTA IV е само по себе си своеобразна “игра в играта”. Когато завържете приятелство с някого, от вас се очаква да прекарвате известно време с този “някой”. Ако става въпрос за приятел, това включва и няколко мини-игри като билярд, боулинг или дартс, а понякога дори пиянски запои. Виж, да угодите на гаджетата е мъничко по-трудно. Те искат да ходят в “правилните” заведения и дори обръщат внимание (не всички, разбира се), ако на втора поредна среща се появите с едни и същи дрехи или пък ако не сте облечени според вкуса й. Мога само да мечтая докъде ще стигнат нещата по линия на общуването в следващото издание на GTA и, не, нямах предвид включването на ХХХ съдържание.

Покрай забиването на гаджета е хубаво да спомена и за ролята на Интернет в играта. Не реалния Интернет (за него малко по-късно), а неговата GTA IV версия. Използвайки своя лаптоп, Нико може да прави някои доста забавни неща, без да броим посещението на дейтинг сайтове. Не искам да ви развалям изненадата с твърде много подробности по въпроса, но ще кажа, да речем, че онлайн в играта можете да си купите нови ринг тонове за GSM-a си. Не вашия личен, разбира се – този на Нико.

Всъщност, ако трябва да отбележа GTA нововъведението с главно “Н”, това категорично ще е мултиплейърът. Именно, няма лъжа няма измама! Само да пожелаете (и конзолата ви да е свързана с Интернет, разбира се) можете абсолютно безпроблемно да уредите онлайн мултиплейър купон за себе си и още 15 други GTA IV ентусиаста. Това предоставя тутакси целия Либърти Сити на ваше разположение, за да сеете хаос и разрушение както ви душа пожелае. Възможните режими на игра са повече от десет и независимо дали сте предпочели някой по-класически или някой по-екзотичен, усещането е несравнимо с нищо, което сте играли до момента. Ако решите вие самите да “сетнете” игра, това ще ви даде и пълен контрол над допълнителните условия, като например включения арсенал, броя и активността на ченгетата и т.н., и т.н.

Колкото повече пиша за новото GTA изживяване (просто сърце не ми дава да нарека това събитие просто “игра”) за толкова повече неща се сещам и никое от тях не заслужава да бъде подминато. А аз дори не съм стигнал половината от обещаните (и по всичко личи – напълно реални) 30 часа чисто игрово време! При първа възможност ще се върна с още подробности за вас, но преди това нямам търпение да се потопя отново в атмосферата на GTA IV.

Автор: Ивелин Иванов