by PC Mania
”Gran Turismo 3, това е играта!”… не е истина пред колко авери съм използвал въпросната фраза. Влезна ли в дискусия за рейсъри, GT3 винаги изкача от главата ми като аргумент, за един от най-завършените и солидни рейсъри правени някога. Ta, докато играх GT5 & GT6 лека-полека стигнах до извода, че тройката наистина беше нещо феноменално, особено като се има в предвид, че тази година ”джитката” ще навърши 14 години. От тая гледна точка, нека си представим, че Gran Turismo серията от 3 до 6 е човек на име Панталей. GT3 бележи раждането на Гъсин Панталей. В тоя ред на мисли, GT5 & GT6 представляват един доста объркан етап на развитие за въпросния пич – пубертета.
Мазното акне, сбъркания дрезгав глас, апатичния и празен поглед – отличителни черти на всеки пубер. В тоя момент, Панталей обръща албум със снимки от детството си, прелиствайки през страничките, носталгично гледа как се е развил през годините. Албумчето свървшва. Топлата носталгия си е на място и в този момент Панталейчо поглежда в огледалото и си казва тихичко под носа – wtf happened…
Мазното акне
Да започнем с визията на Панталейчо. Не е тайна, че още от PS1 ерата Gran Turismo се слави с фотореалистична визия и графика. И докато развитието на първите две части от серията, спрямо конкуренцията, се осланяше на ”Ехааа, колата ми не е пълен правоъгълник!”, то с навлизането на GT3 & GT4, аудиторията гласеше гръмко и ясно ”Ехааа, колата е кола!”. И наистина, преди две седмици пуснах четворката. Помотах се малко и си рекох ”’Ба* мама му, това е игра на 10 години”, а в интерес на истината, моделите на колите са меко казано впечатляващи и някак не и личат годините както на други рейсъри… PGR1 примерно.
Това добре, да видим обаче как стои въпроса с визията на шестицата, която имаше за цел да изглади всички недомислия в това отношение спрямо петицата. И тука идва първия проблем на играта. Панталейчо е красив и приятен момък…или поне беше преди 5 – 6 години, когато бабите по пейките нон-стоп му обясняваха как ще го венчаят за внучкити. Акнето за съжаление, усложнява работата на Панталейчо, докато момъка притежава приятни за окото черти, на повърхността нещата не са розови. Еуементауен пуимер: всички, които се интересуват са наясно, че незнайно по каква причина от Polyphony са решили, че количеството е по-важно от качеството. За това в играта има около 1200-1300 коли, което е меко казано впечатляваща цифра. Е да, ама около 75-80% от колите са портнати от GT3 & 4. Окей, въпросните модели изглеждаха супер лъскаво и изчистено, когато им беше времето, но в HD ерата поне за мен нямат място. Да, хендлинга на всички е подобаващ, и да силовия тунинг е приложим при почти всяка една от всичките 1200 коли, НО и не случайно го пиша с главни букви, визуално стандартните модели са 1:1 с тези от GT4. Проблема е по-скоро технически. Не е тайна, че GT6 и 5 вървят с 1080p или иначе казано FullHD. Супер, малко конзолни игри могат да се похвалят с това, обаче модел правен да работи на хардуер с максимална резолюция 640х480 не е радост за окото, когато бива портнат за игра, която върви с тройно по-голяма резолюция.
Проблема с визията на Панталейчо не спира до тук. Акнето ще мине, но наш’то момче обича да прекарва голяма част от свободното си време на стол, сиреч момъка има няколко килца в повече. В случая визирам ”периферията” на играта, околността около пистите, картонената тълпа около загражденията, дърветата, които по някакъв магически начин се въртят, че да са винаги с лице към колата на играча…you name it. Кофти е като се поспреш за малко във Free Ride и изкочат всички тия недоизпипани работи. Кофти е, защото същите небивалици гледах и в петицата.
За сметка на тия недоразумения имайте в предвид, че говорим за ‘effin Gran Turismo. А Gran Turismo, макар и да издиша цялостно откъм секси графика, за един автомобилен фанатик, детайлите които са на място граничат с оргазъм. Настилката и кърбовете са най-добрите в жанра – спор няма. Която и да е писта, било то Нордшлайфе, Лагуна Сека, Де Ла Сарте, няма значение, асфалта е изключително автентичен. Какво имам в предвид; Нордшлайфе примерно е доста неравна писта, изключително дълга и технична, на места асфалта е над 30-40 години и в играта това наистина се усеща. С GT3 (Бйемвенци Z4 GT3 2011) автомобил, движещ се с над 200 по правата, колата започва да подскача, вибрациите от джойстика предават неравностите по много точен и прецизен начин, наистина рейсинг линията е от значение и видимо се усеща разликата в сцеплението ако излезнете извън нея, където има по-малко гума. Отделно, новите писти са видим ъпгрейд спрямо петицата. Willow Springs, Mount Panorama & Silverstone (има и други впрочем), са възможно най-близки до реалността и са съпровождани от променящи се метерологични условия, day/night cycle и изключително внимание към настилката. Това е отличителна черта на играта, ако мечтата ви е да се разкарате до Германия с Пунтото на мама само и само да врътнете Зеления Ад, по-добре си купете PS3 & GT6 и без това ще ви излезе по-евтинко. Premium колите пък от друга страна са наистина радост за очите. По време на риплей, шнимка за спомен, gallery view bla-bla-bla…като поогледам колите си задавам няколко въпроса. Първия е, дали в действителност полуоската на KTM X-Bow наистина има 2 болта (О да, за такава детайлност говорим) и втория е, за какъв чеп лешниците от Polyphony са вкарали толкова ресурс в ненужни детайли. Или поне това би ми бил втория въпрос ако не смятах колите за мана божествена. Едно искам да уточня, като чист автоман, премиум моделите са удоволствие за каране по простата прична, че са възможно най-автентичните виртуални автомобили, които съм управлявал в игра.
Сбъркания дрезгав глас
Основния проблем на серията винаги е бил факта, че колите звучат като шибани прахосмукачки. Еми сори…колите все още звучат като домашен вентилатор на стероиди и дори премиум колите като се напомпат с права тръба, интейк и турбо почват да звучат като мишки киборги. Deal with it.
Апатичния, празен поглед
Докато Панталейчо чака 94, за да стигне до Семинарията, слушайки ЖейЗи и компания през слушалките, на пръв поглед пича не се различава много много от кварталните стоунъри, или иначе казано за пръв път като пуснах Gran Turismo 6, не останах очарован от геймплея. Така де, и аз не знам какво точно очаквах от шестицата спрямо предишната част. Повярвайте ми, бях надъхан като животно като пуснах играта. След 5мин играта автоматично ви дава Honda Jazz (или май беше Fit, не знам, не ми пука) и почвате да вървите по трудния път към щастието….а пътя наистина е труден. Едно ми направи силно впечатление. Промените по физичния енджин. Макар и да карах градска Хондичка с около 100 коня, при остър завой цялата кабина се накланяше като на кораб. Естествено, тъй като количката не е правена за писта, това ясно се усещаше през джойстика. Малките 15 цолови джнатички едва едва удържаха колата, вътрешните амортисьори видно бяха изпънати на макс, а външните компресирани по подобен начин. За момент реших, че колата ще се обърне….обърна се. Признавам, обръщането беше въз основа на пълен ляв + минаване директно през кърба на завоя, но фактите са факти – КОЛАТА СЕ ОБЪРНА. Това е новост за GT или поне на мен ми се случи за пръв път…с първата кола в играта….на първото състезание. Когато напреднете малко в кариерата, нещата стават доста готини. Почвате да си модифицирате окачването на хондичката, слагате по-големи джанти, олекотявате купето и осезаемо нещата се променят. Малката Хондичка лека-полека се превръща в пъргава и ловка пчеличка. Някак започвате да се привързвате към колата… или поне така си мислите, докато не минете B-Licence и играта не ви даде Alfa Romeo Guiletta, която е доста по-адекватна кола за тепане на нуубско AI. Макар и коли да не ви се дават на куп както в предишните части, физичния енджин предава силовите модификации, които правите на даден автомобил по изключително автентичен начин. И в крайна сметка се привързвате към даден автомобил. Да, няма го набора от модификации, с който разполагате във Forza, но за сметка на това тунинга е много балансиран и лесен за разбиране…..ааа забравих, има и НИТРО, f*ck yeah. Като цяло най-отличителната черта на шестицата е, че колите са много по-разпуснати. Не се чувстват като туловищата от предишните части, много по-лесно е да се импровизира леко поднасяне преди завой с ръчната, ако сте настъпили спирачката твърде късно, с цел да хванете завоя. От друга страна, колите са осезаемо по-лесни за загуба на контрол, което е ОК според мен, тъй като това наистина допринася към автентичността, за която серията е известна.
Гледам, че доста се изхвърлих в това ревю и мисля да привършвам с една последна мисъл. Като цяло бяха трудни 10 години за Polyphony Digital. За едно десетилетие, Г-н Ямаучи разтресе доста силно поредицата, която той сам създаде. Не е тайна, че и двете GT-та, които излезнаха за PS3 не са това, което аудиторията искаше. Дали е бил проблем в логистиката и комуникацията със Сони, дали пък наистина е било меко-казано трудно да се пресъздаде епичността на Gran Turismo от PS2 ерата, дали екипа е имал твърде големи амбиции, едно трябва да им е станало ясно на Каз и екипа му. Как да НЕ правят игра. В основата си Gran Turismo 6 е страхотен рейсър, проблема идва с презентацията на играта и алокацията на ресурсите, с които са разполагали Polyphony Digital. Великолепен хендлинг, страхотни писти и с волан играта се превръща в доста солиден симулатор, НО за сметка нa фактори, които за съжаление не могат да се игнорират. Няма извинение, за неадекватния звук на автомобилите, няма извинение за 800+ коли, чийто фарове са чисто и просто лепенки. Искрено се надявам новото поколение да даде начало на възраждането на Gran Turismo, както казах по-горе, в играта няма нищо сбъркано, но начина по който е поднесен крайния продукт дразни. Дразни защото, ясно се вижда страхотния потенциал на играта, но нескопосани елементи тровят изживяването.
———————————————————–
Тест пилот за целите на този материал беше Александър Попов. Това е поредната статия, създадена от читател, която публикуваме като част от новата PC Mania 2.0.
Искаш да публикуваме и твоята статия? Възможно е! Всички подробности ще намериш в обновените правила тук.
Автор: PCM 2.0