facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Gothic 3
Ревю | 26.12.2006 | автор: Владимир Тодоров


оценка:
Производител:
Piranha Bytes
Издател:
JoWooD
Жанр:
Ролева игра
Платформа:
PC
сайт на играта »

Отворих очи и зърнах величествените простори на Миртана – за първи път от много, много време. Вълните упорито се разбиваха в носа на кралския кораб, брадата ми настръхна, а сърцето ми започваше да бие все по-трескаво. Наближавах своя дом. Много скоро обаче щях да разбера, че вятърът на промените е минал и оттук. Последното нещо, което щях да открия в родната си земя, щеше да бъде мир и спокойствие.

По време на дългото ми пътешествие Ксардас определено не бе стоял със скръстени ръце. След като присвои силата на тъмния бог Белиар (не и без моя помощ), той намерил начин да унищожи руническата магия, лишавайки паладините от тяхната сила, и да се съюзи с орките. А те от своя страна поставили на колене почти цяла Миртана. Онези, които не им се подчинили, били избити на бойното поле. По-слабите, които не можели да им се противопоставят, се превърнали в техни роби и сега денонощно копаят из мините и божествените храмове на страната. Какво точно търсят орките обаче, никой не знае...

Страхливците сред хората (а с такива Миртана е пълна) предпочетоха да изпълняват ролята на оркски наемници, които угнетяват собствения си народ. Единствено североизточните територии на Нордмар, сред чийто заснежени бели планински върхове живеят дивите варвари, и югозападната мръсножълта гореща пустиня Варант, подслонила свободолюбивите номади и лукавите хашишини, все още удържат фронта кой както може.

Как е редно да постъпя? Дали да обединя множеството разпръснати из Миртана бунтовници и да ги поведа в името на свободата на хората? Или да подкрепя мистериозните начинания на орките? Къде се е скрил Ксардас и какво е намислил този път? Къде е и крал Робар II, за да му благодаря лично за това, че ме запрати в затворническата колония? Имах толкова много въпроси. Изглежда приключението тепърва започваше...

Добре дошли в Gothic


Тук всичко е възможно. Дали ще се впуснете в преследване на главния куест или просто ще изследвате необятните простори на Миртана, из чийто прелестни зелени гори все още дебнат страховитите сенчести зверове? Дали ще се отправите към пустинята, за да ловите роби, или пък ще се насочите към сгушения в снега манастир в Нордмар, за да научите повече за заформящия се сблъсък между Инос и Белиар? Може би искате да станете и гладиатори и да се биете за чест, слава и богатство на една от многото арени в света? Вие решавате това.

Сега, когато руническата магия е унищожена, положението в Миртана е още по-трагично. Огнените магове са безпомощни срещу орките и единственият шанс за правене на вълшебства се крие в оскъдните свитъци, разпръснати из света. Те обаче не са достатъчни. Затова трябва да откриете начин да се докоснете до древната магия на праотците, която позволява изричането на заклинания без помощта на абсолютно никакви руни (което е жалко, защото това бе една от по-оригиналните черти на поредицата). И за да я получите, ще трябва да отправите молитва към боговете пред тяхно светилище. Преклонете се пред светлия Инос и ще се научите да лекувате както себе си, така и другите, да мятате добрите стари огнени топки и прочие. Паднете на колене пред Белиар и ще се докоснете до тъмната страна на вълшебството. Ако предпочитате обаче да сте в хармония с природата, да може да опитомявате дивите животни и дори да се превръщате в едно от тях, ще трябва да спечелите доверието на някой стар друид, намерил убежище далеч от очите на обикновения човек.

Щит и меч

В случай че нямате вяра на магическите изкуства и разчитате единствено на силата на стоманата, имам добри новини – вече може да си служите с щит (макар че не е особено практичен) или пък да се перчите с два меча наведнъж. Безименния се е сдобил и с една нова характеристика – издръжливост. Освен че е жизненоважна по време на бой, чрез нея той има възможност да спринтира и по този начин да се измъква от почти всяка опасност.

Ако имате афинитет към лъковете пък, вероятно ще се радвате да научите, че освен обикновени стрели, може да изстрелвате и огнени, експлодиращи, отровни и такива, които отхвърлят противника назад (макар че превключването между тях е твърде дървено и става единствено през WoW-подобния куикслот).

Всички тези бойни умения се допълват от няколко второстепенни способности като алхимията, благодарение на която ще научавате нови рецепти и ще приготвяте еликсири с най-различни свойства с набраните от вас билки или пък отрова, с която да топите върховете на острието си. Защо не станете и ковач? Няма нищо по-добро от един прилично наточен меч или знанието да направиш силно оръжие. Или пък се специализирайте в бъркането по чуждите джобове и отключването на всякакви ключалки? Уви, мини играта от предните две части вече я няма – стига да имате съответното умение и един шперц, сандъците се отварят автоматично.

Приключение без граници

С други думи благодарение на новата класова система можете да бъдете всякакъв. Храбър паладин, точен стрелец, величествен друид, поклонник на Белиар, Аданос или Инос, че дори и воин-алхимик или крадлив маг. Това е възможно най-вече поради факта, че присъединяването към конкретни лагери/фракции, присъщо за Gothic I и II, е вече история. Така че за добро или лошо това няма повече да ви ограничава. В Gothic 3 помагате на когото и както намерите за добре, без да сте тясно обвързани с него.

Освен с бунтовници и орки, по време на приключението си ще се срещнете и със скиталци, криещи се сред гъстите зелени гори. С номади, борещи се срещу търговията с роби чрез помощта на водните магове. С хашишините, чието основно занимание е да се кланят на Белиар и да набират свежи работници за орките. И с варварите от Нордмар – едни от най-добрите ковачи на континента.

А каква репутация ще изградите с всяка една от тези фракции? Вие избирате това чрез собствените си действия. От нея зависи дали търговците им ще ви продадат да речем своя характерна броня. Т.е. единствено ако помагате достатъчно дълго на бунтовниците и освобождавате градовете от потисничеството на орките, ще може да носите свещените паладински одежди. Вършете достатъчно услуги на хашишините пък и един ден ще носите тяхната елитна броня, която освен всичко останало ще ви предпазва отрова и от пагубната жега в пустинята.

Клик, клик, клик...


Дотук с положителните черти на играта. Време е и за другата страна на монетата, а тя е доста неприятна. Битките, съответно и изкуственият интелект, определено са най-слабото (и противно!) място на Gothic 3. Няма и помен от простата, интуитивна, но предизвикателна система от Gothic II. Така че спокойно може да си откачите, докато се сражавате. Особено ако основното ви оръжие е предназначено за близък бой или сте имали неблагоразумието да се съгласите някое от NPC-тата да ви помага. Това е така, най-вече защото животните в света на играта са неестествено агресивни и силни (ударят ли ви първи, шансът да отвърнете е минимален), а патфайндингът на всичко живо е под всякаква критика особено сега, когато авторите са решили да премахнат опцията за катерене както за вас, така и за всички останали.

През половината от времето ще сте ангажирани да подбирате най-чистите пътечки, за да предотвратите евентуално заклещване на другаря си по оръжие, просто защото той не знае как да прескочи някое клонче или да заобиколи по-голяма скала. Другата половина ще бъде посветена на отчаяните ви опити да го запазите жив, докато се наслаждавате на “прекрасните” стонове, които издава, от типа на “А!”, “А!”, “О!”, “А!”.

Тези диви, диви прасета

За разлика от животните обаче хуманоидите (хора, орки) са просто смешно лесни за убиване. Клик, клик, клик и готово – не се нуждаете от никаква тактика. Представете си изненадата ми, когато в един слънчев ден убих цял лагер със “зелени” и си защъках из гората горд и доволен от себе си. Поне до момента, в който едно диво прасе не ме издебна и не ме направи на кайма за броени секунди. О, да – тези животинки са същински бодил в задника. Поех дълбоко въздух и се лоуднах. Вече беше облачно. Прасето пак ме уби. Лоуднах се отново. Я, сега пък вали! Как така?! Прасето пак ме размаза! Лоуднах се за n-ти път – грее слънце. Най-накрая убих гадната твар! Както виждате, уви, проблемите са навсякъде, а този “динамичен” лоудинг е просто дебилен (записвате се с извадено оръжие, а играта ви зарежда с прибрано – особено досадно по време на битка). Макар че дават относително малко опит и се водят за един от по-слабите гадини, дивите прасета могат да разкажат играта на няколко души наведнъж, просто защото атакуват яростно през почти 0,6 секунди и могат дори да ви съборят на земята.

За щастие пач v1.08 позакърпи положението и прасетата вече не са чак такива безмилостни. Битките обаче са си все така проблемни основно заради изкуствения интелект. Да речем, че предпочетете да сте ловец. С малко повече късмет, един лък и стотина стрели може да направите така, че да накарате всяко същество да се заклещи из света и спокойно да го отстраните от безопасно разстояние. Просто открийте “специалното място”, на което сте недосегаеми. Така и цял дракон няма да може да ви се противопостави.

Светът на буболечките

Дори Piranha Bytes не са предполагали, че пускат на пазара толкова бъгав и хипернеоптимизиран продукт, който дори с два гигабайта RAM се задъхва на определени места (да не говорим, че с един или по-малко въобще не става за игра)! Те се извиниха публично и заявиха, че работят по въпроса как да закърпят положението. Дали са били пришпорени от JoWooD или пък са витаели в облаците, никой не знае. Проблемите обаче са на всички нива. Отворете инвентара си във водата и ще започнете да ходите по нея като Иисус Христос (в този ред на мисли вече не може и да се гмуркате). Играйте нонстоп повече от час-два и рискувате да получите грешката “Out of memory” по време на запис, която хем ще ви преебе сейва, хем ще ви върне с няколко часа назад, ако сте имали неблагоразумието да се записвате на едно и също място няколко пъти. Тази грешка бе оправена чак с третия пач (v1.09).

Има бъгове дори в описанията на куестовете. Още в началото целта в “Kill the shy deer” всъщност не е да убиеш една сърна, а всичките пет. Или пък по-късно, когато Ларес ще ви помоли да откраднете златните чинии (gold plates) на шаманите, всъщност има предвид златните купи (gold bowls). А благодарение на един не особено приятен бъг (дори след втория пач), няма да може да научите умението за приготвяне на отрова, което само по себе си прави създаването на отровни стрели почти невъзможно. Тъпо, много тъпо.

Струва ли си?

Няма извинение за пускането на един толкова незавършен продукт. Вече започвам да се радвам, че английската версия на Gothic II се появи почти две години след немската. Така авторите вероятно са ми спестили разправията с поне едно кило бъгове. Ще ми се Gothic 3 да не бе такова кошмарно разочарование – една любима моя поредица бе брутално удавена в грешки. Въпреки всичко, ако успеете, подобно на моя милост, да си затворите очите за всички гореспоменати проблеми, въоръжите се с желязно търпение и имате добра машина, ви очаква наистина магическо RPG, което можеше и да е велико. Но, уви, за момента не е. 

 
системни изисквания
2 GHz, 1 GB RAM, 128 MB 3D Video
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
Gothic 3

Тактика:
Това е игра, в която няма предварително начертан път, по който да минете. Всяко решение, което вземете в нея, ще си има своите последствия...

новини:
В разговор пред Eurogamer Майкъл Хог – един от основателите на Piranha Bytes – коментира поредицата Gothic и проблемните отношения на компанията му с JoWooD.
ОЩЕ ЗА ПОРЕДИЦАТА
ArcaniA: Gothic 4 28
Gothic 3: Forsaken Gods 3
Gothic II 3
Gothic 2: The Night of the Raven
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Diablo III 147
The Elder Scrolls V: Skyrim 141
Ревю в прогрес: Diablo III 135
Torchlight II 114
Dragon Age: Origins 102
Mass Effect 2 96
Darksiders 2 87
The Witcher 3: Wild Hunt 86
Mass Effect 3 82
The Witcher 2: Assassins of Kings 78