by PC Mania
Forsaken Gods със сигурност не е толкова лоша, колкото хейтърите твърдят. Но, уви, не е и толкова добра, колкото закоравелите феновете се опитват да я представят. Аз определено спадам към втората категория, но ще се постарая да бъда обективен. Най-малкото, защото с този експанжън за последен път ще имаме възможност да играем с Безименния – главния герой в цялата поредица.
Какво е останало от света на Gothic
Войната в Миртана, такава, каквато я познахме в третата част, е приключила преди две дълги и мъчителни години. На север Горн, командващ Гота и Фаринг, повежда битка срещу Торус, обединил странстващите орки, оттеглили се на юг. На запад, уморени от конфликти, братята Иног и Аног са събрали обикновените жители на Миртана и се опитват да живеят тихо и спокойно. А на изток Лий, заедно с верните си последователи, се е отделил от заформящите се спорове, уверен, че един ден хората ще се уморят от непрестанни битки и ще настъпи мир.
Междувременно Безименния и Ксардас наблюдават хората от мистериозно измерение и водят разгорещен спор за съдбата на Миртана. Тъмният магьосник е съгласен с Лий, но нашият герой има друго мнение по въпроса. Според него мирът между Торус и Горн трябва да бъде наложен със сила. Той е готов на всичко, за да се върне в Миртана и да поправи злините, сътворени от хората. А Ксардас, убеден, че това е грешка, решава да му попречи. Двамата се вкопчват в ожесточен бой, в който само един ще излезе победител. Седмица по-късно, омаломощен и объркан, Безименния се събужда на земята…
Така започва
последното приключение на нашия герой
в света на Gothic – в Силден, едно малко и спокойно градче, което той лично е освободил от орките преди време. Отново сте в Миртана, отново ще се срещнете с познати приятели и заклети врагове и отново и ще посетите още по-познати места. На практика картата е същата, но този път няма да може да пътувате до пустинята Варант и заснежените територии на Нордмар. Вероятно ви прави впечатление, че историята във Forsaken Gods определено не е типична за поредицата Gothic. Това обаче не я прави по-малко интересна. Тя е написана с цел да запълни празнините между третата и четвъртата част от поредицата, която се очаква в края на 2009-та. Не знам дали знаете, но Arcania: A Gothic Tale ще ни пренесе десет години напред във времето след събитията в Gothic 3, където безименният герой от първите три части вече няма да бъде главното действащо лице.
Така или иначе, без да разказвам подробно интригата във Forsaken Gods, вероятно ще ви трябват 10-15 часа макс, за да пребягате през нея, което си е истинско постижение за експанжън.
Какво е положението с геймплея?
Обещанията за една “оправена” и “по-достъпна” система за водене на битки, поне според мен, не са изпълнени. Тя на практика е същата, само че този път ролята на издръжливостта ви (endurance) е увеличена. Преди, когато тя се изчерпеше, можехте да нанасяте по-слаби от обикновеното удари. Сега обаче няма да може да замахвате въобще и ще трябва или да изчакате да се регенерира от само себе си, или да рискувате и да изпиете елексир, който да ви я възстанови (казвам рискувате, защото и най-малкият удар по вас може да ви прекъсне). Това, от една страна, елиминира възможността да притиснете врага до стената и да го биете до припадък, било то и със слаби удари. Но от друга, прави битките с повече от 1-2 противника в началото дълги, мудни и изключително досадни. Поне докато не увеличите издръжливостта си.
Освен това, ако сте далекобоен герой, винаги може да намерите някое местенце по картата, където съществата не могат да ви достигнат поради един куп технически недомислици, и да ги убивате от разстояние с помощта на лъка си или някоя магия. Общо взето възможностите да експлоатирате тази игра и изкуствения й интелект са все така много…
За и против
Един от най-съществените плюсове на Forsaken Gods е, че тя е значително по-оптимизирана от когато и да било. Сега в менюто ще откриете и опция за антиалайзинг, която значително подобрява визията на света.
Що се отнася до звуковото оформление – още в самото начало се набива първата сериозна промяна. И да оставим настрана зеленикавата коса, актьорът, отговорен за озвучаването на Безименния, не е същият, като новото попълнение е по-скоро посредствено, отколкото задоволително. Освен това често онова, което героите ви казват, не съответства едно към едно с написаното. Пълно е и с правописни грешки, а едни и същи хора озвучават по няколко персонажа наведнъж. Случва се дори да чуете два различни гласа в едно NPC, което честно казано успя да убие всичко детско в мен. Това е възможно да се случи дори при Безименния. Например, когато чете книгите, които го даряват с древно знание, ще забележите, че индийците са използвали стария звуков файл от Gothic 3 с оригиналния глас. А когато говорите с хората – тогава ще се “наслаждавате” на новия актьор.
Но все пак да не забравяме, че това е Gothic игра и като такава, бъговете са навсякъде. Затова двата пача, излезли непосредствено след Forsaken Gods, са задължителни. Иначе проблемите не са чак толкова фатални, че да попречат сериозно на играта ви, но са подобаващо дразнещи. Например ще ви поздравя лично, ако успеете да вземете меча на леглото от първия път!
Факт е, че всичко, до което JoWooD се докоснат, се превръща в боклук. Всяка една тяхна игра, колкото и голям потенциал има, се оказва провал. Един недоизпипан и недовършен продукт. Ще ми се да вярвам, че тази съдба няма да сполети и Arcania: A Gothic Tale. Но практиката показва, че това е малко вероятно.
Автор: Владимир Тодоров