Gold and Glory: The Road to El Dorado

Ел Дорадо – великата легенда, неосъществената мечта… Кой не е мечтал да види града от злато! Това е манията, обсебила умовете на испанските конквистадори от XVI век. Мечта за богатство, слава… и власт. Блян, настанил се удобно в главите на младите авантюристи, жадни за приключения и завоевания. Мисълта за митичния Ел Дорадо така се е загнездила в съзнанието на испанските благородници, че не отстъпва дори при гледката на хилядите опечалени семейства на незавърналите се моряци, не отстъпва дори пред страха от смъртта…

Аз обаче няма да задълбавам в тъжната и поучителна история за човешката алчност. Далеч съм от излишното разсъждаване по такива философски теми. Напротив, ще ви представя едно изключително свежо заглавие, събуждащо всичко детско у геймъра. Става въпрос за игра, разработена от Revolution Software и издавана от Ubi Soft Entertainment, която носи гръмкото име Gold and Glory: The Road to El Dorado. Каква е връзката тогава? Ами много просто – мечта за Ел Дорадо е и целта на двамата шемети, за които се разказва в тази история.

Тулио и Мигел са главните герои в това наситено с хумор и ярки цветове приключение. В началото ще чуете техния разказ за неотдавна състоялите се събития, довели ги до положението, в което се намират (изиграйте играта и ще разберете за какво става дума :-)) И така нашите хора се разхождат из малко спретнато испанско градче, което е начална точка на приключението. Вниманието им изведнъж е привлечено от плакат “Wanted!”, с две адски познати физиономии. Тулио и Мигел изведнъж откриват, че са издирвани от местните власти. Сигурно вече се чудите какви са техните прегрешения. Бих искал да разберете сами. 🙂 И така двамата бегълци скъсват плаката и започват да търсят начин да избягат от Испания. Докато се усетят, те вече са удобно сврени в две бъчви на кораба на Херман Кортес, който отплава за Новия свят.

Междувременно обаче Тулио и Мигел са натворили куп поразии – крали са кокошки, посрамили са местния тореадор-самохвалко, играли са зарове в местното долнопробно заведение и, разбира се, са спечелили карта, която показва пътя към Ел Дорадо… В крайна сметка безпаричните ни симпатяги успяват някак си да се доберат до кораба. Мигел се възползва от чара на предрешения като девойка Тулио, който отвлича вниманието на пазача…

И така двамата неусетно ви въвличат в своето щуро приключение, изпълнено с всевъзможни шантави моменти, повечето от които наистина ще ви накарат да се чудите как нещо такова може да се пръкне в главицата на нормален човек. По време на играта ще се наслаждавате както на забавно и оригинално поднесени диалози, така и на хитроумни мини-куестове и пъзели. Но като стана дума за геймплея, по него имам и няколко малки забележки. Играта действително е супер симпатична, а загадките – много интересни, но… стоп! Нека си имаме уважението.

Създателите просто са направили геймплея отвратително елементарен. Това би могло да се приеме и за плюс, тъй като ще даде възможност и на най-невръстните геймърчета да й се порадват. А и няма с месеци да ходите отнесени и мисълта за недовършения куест да ви гризе бавно и мъчително отвътре… На мен лично обаче това никак не ми се понрави.
Първо обектите, върху които можете да изпълнявате действия, започват да светят винаги, когато ги приближите. Това обаче не е най-гадното – двамата ни умници обожават да обсъждат помежду си възможните начини, по които биха могли да преодолеят дадено препятствие. На практика те почти направо ви подсказват какво трябва да направите. Това донякъде поохлади моя първоначален ентусиазъм и възторг и развали част от удоволствието…

Не много добре пипнат е и интерфейсът. Тук се появиха и първите ми съмнения, че играта всъщност не става за малки деца… Не е особено удобно да управлявате героите само чрез клавиатурата. Не че имам нещо против това основно входно устройство на своето PC! Боже, опази! Появата на елементи, които малко напомнят jump&run, обаче май не са най-удачното решение при такъв тип adventure-игра. Тези ваши умения включват ходене, тичане, прокрадване, внимателно пристъпване встрани и, разбира се, боравене с инвентара. Те може би внасят малко екзотика в жанра, но както казах, просто са неудобни за приложение.

Играта условно е разпределена на четири части – Испания, корабът на Кортес, джунглата и Ел Дорадо. Интересно нещо по отношение на геймплея е, че можете да прехвърляте управлението ту върху Мигел, ту върху Тулио, който всъщност е предвиден като главно действащо лице. Ще можете да командвате също и извънредно сладкия броненосец Бибо. Друг ваш почти постоянен спътник става конят Алтиво, който шашва ацтеките, обитаващи Ел Дорадо. Те го възприемат като свръхестествено същество – спътник на белите богове от техните митове, на които вие ще можете да се направите. И така, почитани от местното население, се наслаждавате на охолен живот. Всичко е прекрасно до момента, когато един зъл жрец решава да си присвои властта в града. Той вика на помощ един страховит каменен ягуар с гигантски размери, който трябва да ви размаже. И знаете ли как се нарича злодеят? Името му май е едно от нещата, които най-много ми харесаха в тази игра. Благозвучно е както името на друг популярен куестов герой – Гайбръш Трипууд от Monkey Island. Така че запознайте се със злия ягуар Тзекелкхан :-).

След като се справите с гигантския звяр от семейство “котки”, трябва да помогнете на индианците да решат проблемите си и с местното ВиК 🙂 Когато им пуснете водата, ви остава само една малка задачка – а именно да попречите на Кортес да завземе този малък рай. Тук се сблъскваме с присъщите за “добрите” положителни качества – героите безкористно се отказват от несметните богатства и напускат мястото, разрушавайки входа… Напускат с празни ръце… Или не съвсем 🙂 В стила на Индиана Джоунс-филмите се оказва, че са взели малка част от богатството и… ЕДНА (!) индианка… Ах, тези мъже… 🙂

Защо ви разказвам всичко това? Ами, защото всички филмчета са предоставени за гледане от самото начало и в главното меню. Не мисля, че ще ви разваля удоволствието като ви разкривам съдържанието им. Все пак ще трябва да се понапънете малко и да решите сами пъзелите помежду им, които са достатъчно забавни, и за които няма да ви казвам нищо повече. Ще ви спестя и самия край на играта. Само ще спомена, че авторите са си оставили вратичка за El Dorado 2…

Сега да обърнем внимание и на графиката. Тя е наистина адски впечатляваща. Като цяло е много весела и шарена… А нали знаете – луд на шарено се радва 🙂 Не, няма да се изхвърлям и да кажа, че е перфектна. Има какво да се желае, разбира се… По-претенциозните от вас винаги могат да намерят кусури. Добър пример за проявена небрежност е до болка познатият бъг със затъването в стените и преминаването през NPC-тата. Ако авторите бяха си направили труда да отстранят и тези дребни недъзи, играта щеше да е ненадмината в графично отношение. 
Използвано е предимно 3D и само част от обектите във филмчетата са двуизмерни. Всичко е много добре изпипано в карикатурно-комичния стил на куестове от типа на Monkey Island и недотам популярната 3 Skulls, която според мен също заслужава да се види. Сенките на вашите герои се изчисляват в реално време, светлинните ефекти са просто супер. За да не изглежда безпочвен телешкият ми възторг, ще обоснова захласа си с един малък пример. Вие сте на кораба на Кортес, вълните подхвърлят испанския галеон насам-натам. На стената в едно помещение виси фенер, който се полюшва от движението. Сенките, светлината и пламъчето на фенера напрекъснато се променят в зависимост положението му. Подобни красоти могат да се видят и в храма, който посещавате. Ефектно е да се види как пламъчетата играят по златните повърхности на ценните предмети, разпръснати там. Направо да ти се прииска да си откраднеш нещо… 🙂

Звуковото оформление също е много професионално направено. Актьори озвучават всички персонажи и диалозите са адски забавни. И все пак не ми допадна това, че през по-голямата част от времето цари гробовна тишина. Поне да бяха сложили няколко повтарящи се мелодийки за фон, колкото да не е без хич.

И като съм започнала да недоволствам, ще си призная, че не харесах и дължината на приключението. Спокойно можете да превъртите цялата игра за няколко часа или максимум за два дни, ако не й отделяте чак толкова време. Лично за мен това беше крайно незадоволително… Но пък може би това е целта на създателите – да останете жадни за още подвизи с Мигел и Тулио…

Горещо ви препоръчам да се насладите на това сравнително кратко, но затова пък наистина забавно творение на Revolution Software. То е предназначено за забавление на хора от всяка възраст. Gold and Glory: The Road to El Dorado може да се хареса на всеки, който е готов да отдели няколко часа за неангажираща, наситена с хумор и бъзици игра. Вероятно някои малчугани пък познават историята на двамата испанци от филмче на Дисни, за което, моля да извините невежеството ми, дори не бях чувала… Ако пък сте фен на Monkey Island, това е просто задължително заглавие. Не само обстановката напомня за “Маймунския остров”. Ако се загледате, веднага ще откриете, че Тулио е тъмнокосо копие на Гайбръш Трипууд…

Автор: Лили Стоилова