facebook facebook
 
 
ИГРИ » PS4
 
   
 
Ghosthunter
Ревю | 10.02.2004 | автор: Ивелин Иванов


оценка:
Производител:
Studio Cambridge
Издател:
SCEE
Жанр:
Екшън, Приключение
Платформа:
PS4

История: : I

Главният герой Лазарус Джоунс е поредното отрудено американско ченге на средна възраст. При поредното дежурство той и неговата партньорка Ана Стийл получават сигнал за странни събития в местното изоставено училище. Двамата се озовават на мястото и скоро разбират, че сигналите са всичко друго, но не и фалшиви. Не стига това, ами Лазарус успява някак да отвори своеобразна вариация на тема “Кутията на Пандора”, натъпкана до капака с призраци. Най-гадният измежду тия духове, някой си Хоуксмур, дори отвлича Ана и нашият човек скоро разбира, че за да върне своята партньорка в света на живите, трябва първо да натика обратно в мрака и последния призрак, който току-що е пуснал на свобода. Това е. Не е зле, но и не пращи от оригиналност.

Изследване: : )

Ghosthunter предлага доста прилична, на моменти дори впечатляваща графика (говорим все пак за графичния енджин на Primal), което прави изследването на терените едно наистина увлекателно занимание. Играта категорично има ако не уникална, то поне оригинална атмосфера и визия. Повечето от “местата”, които ще посетите, са заредени с напрегнато очакване, което буквално пулсира във всеки детайл. Имам известни забележки по дизайна на главния герой, но за сметка на това дизайнът на чудовищата е забележителен (макар и не от порядъка на този в Silent Hill 3).

Логически загадки : ) /: (

Както чудесно знае всеки препатил фен на екшън-адвенчър жанра, при логическите загадки границата между “достатъчно трудно” и “късащо нерви” е адски тънка. Добрите автори на пъзели нещо се загубиха някъде напоследък. С всичко това не искам да кажа, че пъзелите (или загадките, ако предпочитате) в Ghosthunter за нищо не стават. Повечето от тях са не зле замислени и изпълнени. Проблемът, че решаването им в повечето случаи е свързано с куп досадни действия, които (както уместно отбелязва един “колега”) – “биха поставили на изпитание дори търпението на някой охлюв”.

Лов на призраци : (

През цялото време, докато играех Ghosthunter, ме преследваше досадното усещане, че системата за движение на Лазарус и тази за движението (и изкуствения интелект) на чудовищата са правени от два различни екипа, които са избягвали да поддържат връзка помежду си. Преди всичко, за да използва оръжията си, главният герой трябва да премине в т.нар. “hunting mode”. В този режим Лазарус заема добре познатата, комично разкрачена поза на ченгетата от евтините екшъни и започва видимо да се движи по-бавно, като вместо да се обръща наляво или надясно прави крачки встрани в съответната посока. Десният стик този път управлява не само гледната точка, но и появилия се на екрана мерник. Дотук нищо чак толкова лошо, нали? И наистина проблемът щеше да е никакъв, ако и призраците се придвижваха в забавеното темпо на Лазарус. Уви, не един от тях са бързи като мълнии, което прави избягването на атаките им абсолютно невъзможно. Усещането от всичко това е влудяващо, повярвайте ми. А битките с призраците съставляват на практика по-голямата част от играта. Сещайте се...

Общо усещане : )

Въпреки недомислиците, Ghousthunter е игра значително над средното ниво. Почитателите на хорър жанра определено ще останат очаровани. Играта е добре балансирана, а атмосферата й е наистина забележителна. Нека обаче феновете на екшън адвенчърите и особено на екшъните с гледна точка от трето лице се чувстват предупредени – темпото на Ghosthunter като нищо може да ви се стори изнервящо. 

напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Destiny 70
Shank 53
Dragon's Crown 29
Grand Theft Auto V 29
Red Dead Redemption - PCM2.0 21
Red Faction: Guerilla 18
Grand Theft Auto: Chinatown Wars 17
Killer is Dead 12
Shadow Complex 9
God of War 8