Ghost Rider

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 22 мар. 2007

Тъкмо да си помисли човек, че евтините игри по филми са останали в миналото и… Ghost Rider! Ако поне малко си падате по комикси, вероятно знаете, че всеки момент по кината трябва да се появи филм със същото заглавие и Никълък Кейдж в главната роля. И, да, въпросният филм е създаден по една от най-популярните комиксови поредици на Marvel. В нея се разказва за съдбата на Джони Блейз, който продава душата си на дявола, за да спаси живота на своя баща. Така той се превръща във въпросния “призрачен ездач”, който приема своята демонична форма щом някъде наоколо бива извършено зло дело. Всичко върви относително гладко, докато не става ясно, че не кой да е, а самият Мефистофел има специална задачка за Джони.

Синът на Сатаната (който в комикса се казва “Блакхарт”) е решил, заедно с няколко свои приятелчета, да направи някоя и друга поразия. Проблемът е, че всичко това може да доведе до края на света, от който – очевидно – Мефисто няма никаква далавера. На мистър Блейз се пада нерадостната задача да спре синчето на дявола и да го постави на мястото му. В противен случай гаджето на Джони ще се озове в пъкъла. За вечни времена!

Нека уточним, между другото, че играта Ghost Rider има история, различна от тази на филма. Нейни автори са популярните комиксови сценаристи Гарт Енис и Джими Палмиоти. Но не бързайте да пляскате весело с ръчички. Последното нещо, до което ще ви е в тази игра, е да се заслушате или загледате в историята. Четете нататък, за да разберете защо.

Нека започнем в това, че на всеки редови фен на екшъна ще са нужни броени секунди преди да разбере откъде авторите на Ghost Rider са “черпили вдъхновение. Атаките с двойните, покрити с огън вериги на Джони, са очевадно копие на специалитета на Крейтос от God of War. Едно доста евтино копие, бих добавил. Момчетата от Climax обаче са решили и да се презастраховат… като включат система за оценка на атаките, която пък копира едно към едно тази на Devil May Cry! И ако сте сред феновете на някое от двете споменати заглавия, не бързайте да се радвате, че тъкмо сте открили “още от същото”. Като всяка откровена имитация, Ghost Rider е доста, доста далеч от оригинала. Да не говорим, че този “дребен” недостатък е дебело подчертан със смехотворен дизайн на нивата, супер-постен набор от чудовища, проблеми с камерата и прочее, и прочее.

И за да стане веселбата още по-сериозна, една трета от играта е посветена на нивата, в които Джони се разправя с враговете си, яхнал своя обвит в пламъци “чопър”. Отново, звучи като добро хрумване, но повярвайте ми – не е! На някого е дошла идиотската идея въпросните нива да бъдат оформени като състезателни трасета. И за да е идиотизмът пълен, след като врътнете “пистите” веднъж, ще ви се наложи да се морите с тях още веднъж – този път в “огледалната” им версия. Всичко това е обилно полято с едни и същи досадни и доста лесни за анихилиране противници, като тук-там ще ви се наложи да се “плъзнете” под разположените напреки на пистата камиони.
Добре де, на кого всъщност е необходимо всичко това! Феновете на добрия екшън от трето лице вероятно ще умрат от скука на десетата минута от Ghost Rider.

Феновете на комикса пък, ще бъдат разочаровани от доста постната на места графика, отсъствието на ключови герои и – като цяло – липсата на каквото и да е усещане за духа на въпросната “история в картинки”. За кого тогава е правена тази игра? Аз не знам, светнете ме вие, ако се сещате.

Автор: Ивелин Иванов