Genesis Rising: The Universal Crusade

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Когато очакванията не бъдат оправдани

Genesis Rising е поредният пример за това какво става с добрите идеи, когато те не са реализирани както трябва. И все пак това е първа игра на все още малкото и не особено известно американско студио Metamorf, така че все пак заслужава шепа поощрителни похвали заради опитите й да разведри един жанр, в който на пръв поглед няма поле за оригинални изяви. Така че нека се потопим в необятния космос и видим защо се получи така…

Последният универсален поход

Събитията в Genesis Rising се случват в далечното бъдеще и са откраднати от неизвестен поне за мен европейски комикс. Почти три хиляди години са изминали от появата на онзи, когото хората наричат Спасителя. Човешката раса е завладяла почти цялата вселена и се възприема като божествена. Нейните представители вярват, че всеки един извънземен организъм е по-низше от тях създание и съответно всеки, който не им се подчини, бива жестоко наказан или направо унищожен.

Едно от основните неща, което е позволило на хората да постигнат подобно глобално господство, е разработването на т.нар. Органиди – генетично създадени органични машини, които се адаптират с лекота към всяка противникова стратегия и технология.
Една малка част от Вселената обаче все още е останала неизследвана. Според легендите именно там е скрито Универсалното сърце – енигматично същество, дало живот на абсолютно всичко около нас. И вашата цел, разбира се, е да го откриете.

От извънземна гледна точка

След като преминете през леко скучната на моменти кампания с хората, чийто мисии, макар и особено динамични, не се отличават с кой знае какво разнообразие, ще получите възможност да се докоснете и до една от извънземните раси в Genesis Rising. Уви, на фракциите Lapis и Cold Whites не е обърнато вниманието, което те заслужават. И двете биха могли да изпълняват ролята на готини игрови раси, тъй като разполагат с доста различни методи на развитие.

Едните са се научили да строят своите кораби от астероиди – може би най-неизчерпаемият ресурс в галактика. Другите притежават способността да оформят летателни машини от ледените комети, реещи се в пространството. Техните кораби могат да се регенерират, когато бъдат изложени на минусови температури, а когато два от тях се озоват в непосредствена близост, те автоматично ще започнат да се лекуват един друг. Все добри идеи, останали някъде встрани.

Космически вампири

Най-интересната и оригинална хрумка в Genesis Rising е начинът, по който авторите са решили да решат въпроса с ъпгрейдването на космическите кораби. Всъщност те не са машини в пълния смисъл на думата, а живи организми, които мутират, когато им сложите желания от вас ген. За тази цел трябва да убиете противников кораб и да го изсмучете от него.

След това може да произведете каквито количества си пожелаете. Стига, разбира се, да имате достатъчно литри от най-важния ресурс в галактиката… кръвта. Колкото и странно да звучи, тя е основната съставка на вашите кораби. Все пак те не са някакви високотехнологични джаджи, а постоянно растящи, туптящи и кървящи организми. Когато убиете някой подобен противник с особено мощна огнестрелна сила, очаквайте екранът ви да се обагри в червеникавата лепкава течност, което на моменти изглежда хем смешно, хем жалко. Между другото не се изненадвайте, ако ви се догади и ви се прииска да повърнете на екрана си.

Като оставим това настрана, идеята за мутиращите кораби наистина е добре дошла. Така например един обикновен лек боец би могъл да бъде екипиран с далекобойни снаряди и здрава броня, докато друг да го направите по-бърз, да му сложите енергиен щит и да го снабдите с по-скорострелни оръдия.

Странно, но факт

Проблемите в Genesis Rising обаче въобще не са за подценяване. Това е една от малкото игри на пазара, която не ви позволява да променяте почти каквито и да било геймплей-настройки по нея. Нито може да определите нивото на трудност, нито да дадете на пауза, за да обмислите следващия си стратегически ход (а при толкова динамична геймка и при липсата на нормален сейв, това често се налага), нито да увеличите или намалите скоростта, с която да протичат действията. На моменти кампанията става просто нетърпима, а постоянно преиграване на някоя от мисиите, било то защото е прекалено трудна или защото малко нескопосаният начин на управление на корабите (двоен ляв клик върху кораб дори не избира всички подобни единици от този тип), е способно да ви накара да захвърлите Genesis Rising в своето виртуално кошче.

Проблемите в Genesis Rising обаче не свършват дотук. Освен че корабите ви не могат да застават в специфични бойни формации, което на моменти затруднява по-оспорваните битки, никога не може да бъдете сигурни и по какъв точно начин ще стигнат до желаното от вас място. Патфайндингът е ужасен и това прави опитите ви да избегнете противников снаряд, летящ срещу вас, почти невъзможен. Използването на генетичната лаборатория по време на сражение също граничи с абсурда, защото играта не смята за необходимо да спира на пауза, когато влезете в това меню – битките продължават да се вихрят с пълна сила на заден фон.

“Пришълци” в космоса?

Ако има място, където Genesis Rising наистина да изпъква, то това е нейната визия. Дизайнът на корабите, макар и очевадно повлиян (или директно изкопиран) от творчеството на Гигър – същия онзи дизайнер-лудяга, създал уникалните пришълци, които тровеха живота на Сигърни Уивър в четири филма подред – е умопомрачително добър. Космосът също е пресъздаден с вкус, макар че не се отличава особено от останалите игри на тази тематика (уви, усещането за дълбочина отсъства поради простата причина, че действието протича на една основна плоскост). Добре дошъл е и фактът, че кадрите в секунда не падат твърде често. Играта е прилично оптимизирана и рядко ще ви скрои номер да започне да насича в по-оспорваните мелета.

Genesis Rising определено има потенциал. Той обаче е пропилян, а леко дразнещата религиозна тематика в нея да се усеща от всеки ъгъл (дори главният герой се казва Iconah). Ако ви харесват подобен тип геймки, най-добре се насочете към нещо старо и стойностно – Homeworld за феновете на RTS-и или Galactic Civilizations за онези от вас, които обичат походовите стратегии.

Автор: Владимир Тодоров