by PC Mania
Според мен, успехът на едно произведение зависи от това доколко оценяващият го (зрителят, читателят, играчът) е заинтригуван от съдбата на героите и развитието на историята, както и от достоверността на изградения свят. Изключително важно е да можете да се потопите в дадено произведение до такава степен, че то да събуди някакви чувства у вас. В това отношение, “Игра на тронове” е противоречива творба – колкото я обичам, толкова я и мразя.
В трети епизод, това чувство е още по-силно застъпено. Винаги съм мразел да се чувствам безпомощен в една игра. Докато чета книгите или гледам сериала, нямам контрол над събитията и мога да бъда единствено наблюдател. Но се надявах, че докато играя играта, ще мога да повлияя положително върху съдбите на персонажите. Обаче, в духа на първоизточника, отрочето на Telltale Games обожава да си играе с чувствата ви. Точно когато смятате, че сте извоювали малка победа, играта безпощадно ви шибва през краката, за да ви постави на колене и да знаете кой е шефът. И точно тук идва чувството на безпомощност. Не е като в сървайвъл хоръра, където все пак можете да намерите начин да се справите с врага. Не, в света на Вестерос гледате безпомощно как врага тъпче героя ви и не можете да направите нищо, за да го спрете (освен ако не искате още по-лоши последици). Но пък оттук идва и любовта ми към играта – кара ме да се ядосвам на пикселизирани герои до такава степен, че да предвкусвам с наслада бъдещето отмъщение. Или поне се надявам да стигна до него. Както и при сериала, основен фактор е чакането – няма как да разберете дали сте взели правилно решение чак до следващия епизод или до самия край на сезона.
Тук вече виждаме цялостно изграждане на основите за останалите три епизода и развитието на историята в тях. Трети епизод се докосва до ключови моменти в книгите/сериала и разбираме как те влияят върху странични персонажи и недотам важни домове като Форестър. Именно покрай тях играта ви притиска да изберете една стратегия с персонажите и да се придържате към нея. Всеки избор може да е на живот и смърт, и в крайна сметка да доведе до разрухата на дома Форестър. Напрежението се покачва до най-високата си точка досега и обещава още по-силни моменти занапред.
Наистина солиден откъм сюжет, този епизод ни представя в по-завършен вид плана на героите да спасят семейство Форестър. Вярно, леко несигурен и зависещ от много променливи, но все пак нелош план. Стори ми се, че беше обърнато повечко внимание на Мира и Гаред, но това не е минус, тъй като техните сюжетни линии са едни от най-интересните. Още по-интригуващ е фактът, че са тотално противоположни – Гаред си проправя път с меч, а на Мира все още се налага да използва главата си и да внимава какво и на кого казва. Ключов фактор и в двете, обаче, е доверието – внимавайте на кого се доверявате (както и какво ви бива споделено). Тайните имат голяма сила и е много важно кой я държи.
Безспорно „Мечът в мрака” е най-добрият епизод досега, но очаквам това да се промени. Леко мудното действие и задкулисните игри в предишните два ще дадат път на открито враждебни ходове и (надявам се) много закъсняла справедливост. Но не забравяйте, че всеки от главните герои има важна роля в играта на тронове – загубата с един може да означава загуба на всичко, постигнато с другите.
Автор: Любен Марковски