Galactic Civilizations 2

Седя, и не знам откъде да започна. От една страна трябва да ви представя на две страници игра, за която, само за да й вникне в основите, на средностатистическия играч са му нужни часове. От друга, в своята категория – тази на космическите походови стратегии – Galactic Civilizations 2 безспорно е най-доброто сервирано ни през последното десетилетие.

Колкото и банално да звучи, преди да започнете играта, прегледайте документацията и туториалите. Така ще ви е доста по-лесно да се впуснете да покорявате галактиката. Кампанията, съставена от кратки мисии с точно определена задача, също би могла да се погледне като въведение към същинската игра.

Като върховен командващ на цивилизация, която тъкмо е тръгнала да проправя пътя си в космоса, от вас ще сe очаква да вземете множество тежки решения. От това ще зависи бъдещето на галактическата ви империя, или, ако предпочитате, федерация.

В началото приоритетите са ясни

Изследвате околните звездни системи и чевръсто разпращате кораби-колонизатори към всяка годна за населяване планета. Понеже в началото нямате производствения капацитет да строите кораби достатъчно бързо по нормалния начин, а пък не можете да си позволите дългото чакане, ще се наложи бързо да изпразните хазната си. Добра идея е да си платите и за скоростното изграждане на първите фабрики на повечето космически колонии.

На някои планети е възможно да издигнете куп сгради, на други положението изобщо не е толкова благоприятно. Тях ще можете пълноценно да колонизирате чак след като приложите куп технологии за подобряване на околната среда. Разумно е, още при началното изграждане на колонията, да решите дали ще специализирате планетата в производство на космически кораби или научна дейност. Подходът „от всичко по малко” не е много ефикасен.

Нещата в началото изглеждат спокойни. Изграждате си финансова, производствена и научна инфраструктура, стараете се населението да е доволно и да си плаща данъците. Щом обаче започнете един след друг да се запознавате с останалите обитатели на галактиката, нещата усложняват. Стартира изграждане на търговски връзки и обмен на технологии. Чуждестранни туристи посещават планетите ви и харчат парите си, захласнати от културата ви. Дотук – добре. Радостта от това, че не сте сами в космоса, обаче скоро преминава в нещо друго.

Особено когато усетите, че

изкуственият интелект

в GC2 е абсолютно безпощаден. Дори бих казал, че е един от най-добре изпипаните, които някога съм виждал. Изведнъж става ясно, защо играта предлага цели 12 степени на трудност. При това, от Stardock гарантират, че компютърният играч не мами дори на най-високата. Не съм пробвал как са нещата на ниска сложност, но мога да кажа, че на средна и по-високи, противникът е достоен за уважение, ако не и за страхопочитанието ви. Ако не сте в добри отношения с компютърния опонент и той чувства, че ви превъзхожда, по ваш адрес ще се сипе грубо отношение, ще валят заплахи. Ако пък е в слаба позиция, дипломатът ще се подмазва, блъфира и моли.

Малка утеха е, че AI-тата се манипулират и взаимно. Иначе казано, без ваше знание вероятно някоя раса насъсква друга срещу ви, а после се готви сама да ви забие нож в гърба. За щастие, поведението на компютъра, макар и макиавелско, е рационално и никога няма да ви се случи съюзниците ви да ви предадат безпричинно. Десетте основни раси в играта дори следват свой собствен основен модел на поведение.

Нивото на свобода

в играта е просто невероятно. Нищо не ви пречи да си създадете раса с агресивни характеристики и да я кръстите Империята. После тръгвате да следвате зла идеология; преди да щурмувате някоя планета, обгазявате населението и прилагате куп други похвати, които спокойно влизат в категорията “геноцид”.

За да утвърди жизнения ви избор, GC2 често ще ви поставя и морални дилеми, които имат „добро”, „зло” и „неутрално” решение. Идеологията на расата ви не е само за красота – освен влияние в преговорите с други народи, тя ви дава и някои директни бонуси.

В GC2 можете да създавате собствен дизайн на звездолетите си и то така, че това занимание само по себе си да ви обладава за часове. Що се отнася външния вид, щом изберете какъв клас да е основният корпус, останалото зависи само от фантазията си. Ако някога сте си падали по LEGO или сглобяване модели на самолети, направо сте обречени да изгубите ужасно много време в това начинание. Цяла категория части в корабостроителницата са поставени там само с козметични цели. С достатъчно желание можете да си направите дори реплика на Имперски звезден разрушител. За добро или лошо, козметиката не влияе на цената, нито на характеристиките на кораба. Това, което е от значение, са двигателите, оръжейните и защитните системи, и различните специални модули.

Битки на тактическо ниво

в играта не присъстват, но все пак е възможно да наблюдавате сраженията. Освен радост за окото, от това как сътворения от вас звездолет сее разруха, има и определена практическа полза. Така лесно заключавате колко ефективни са силите ви срещу противника. Нека поясня: въоръжението е в три категории – енергийно, кинетично и експлозивно. Срещу всяко има и съответната група най-ефективна защита. Така например, ако сте се концентрирали основно върху изобретяването на различни видове лазери и брони, ще видите зор срещу противник, екипиран с добри щитове и ракети.

Важен елемент от играта е стратегическият строеж на космически бази. Те биват военни, икономически, културни, и такива, които се строят около ключови галактически ресурси. Така допълнително подсилвате бойните си сили, удряте едно рамо на производството, финансите и изследването на технологии, или увеличавате влиянието на цивилизацията си.
Графичната система на GC2 дава на играта точно необходимия вид. Само графиката на космическите станции по време на битка е причина за недоволство.

Музиката варира от превъзходна до отчайваща. Визирам едно от фоновите парчета, основна роля в което играе блаженият шум на стържещ твърд диск. Иначе звуковите ефекти не са прилични, а говор в играта почти няма.

В крайна сметка, Galactic Civilizations 2 е всичко, което трябваше да бъде – достоен заместник на Master of Orion 2. Липсата на мултиплейър и тактически битки не са от голямо значение, особено като се вземат под внимание отличния изкуствен интелект и средната продължителност на играта. Огромното разнообразие и възможността за лесни модификации пък изобщо не са за подценяване. Изобщо пристрастяващия фактор е направо плашещ.

Автор: Борис Цветков