Frontlines: Fuel of War

Според широко разпространеното мнение, бъдещето на игрите е в мултиплейъра. А бъдещето на самия мултиплейър очевидно е неразривно свързано с доенето на добрата стара Battlefield-крава. Все повече и повече екшъни от първо лице поемат по пътя на поредицата на DICE, проявявайки пълна липса на желание да отстъпят дори на сантиметър от добре шлифованата формула на успеха.

Подобно е и положението с Frontlines: Fuel of War (FFoW). В нейния случай обаче това е разбираемо – разработчиците й са Kaos Studios, в миналото известни и под името Trauma Studios. Те са автори на Desert Storm, една от най-успешните BF1942 модификации. Момчетата и момичетата от Trauma бяха наети и впоследствие уволнени от Digital Illusions CE, за да попаднат най-накрая под шапката на големия геймиздател THQ. Предвид предишния им опит е съвсем разбираемо да свият една-две идеи от Бойното поле. В случая обаче те почти са го разглобили част по част, за да го съберат отново с различна визия и под друго име.

Краят на света наближава

Малко хора осъзнават до каква степен всъщност сме зависими от петрола. Без него цивилизацията ни нямаше да е такава, каквато я познаваме в момента. А в света на FFoW нефтът е вече на привършване. През 2024 г. планетата отново е поделена между две суперсили. От едната страна е Западната коалиция (Western Coalition), в която влизат Съединените американски щати и Европейският съюз. Насреща се изправя Алиансът Червена звезда (Red Star Alliance), обединил Русия и Народна република Китай. Този път двата блока не враждуват заради идеология или обикновено твърдоглавие – двигател на конфликта е най-основният страх, става дума за физическото им оцеляване. Огромните метрополиси на двете коалиции са останали без безценната черна течност, цари анархия и законът на джунглата, а режимите на тока са ежедневие. И в този момент, вместо да си подадат ръка и заедно да разрешат своите проблеми, двата лагера решават да се впуснат в авантюристична война за последните останали нефтени кладенци. Иронията в случая е, че по този начин те вероятно изхабяват повече ресурси, отколкото ще завземат.

За жалост сингълплейър кампанията на Frontlines: Fuel of War е обидно кратка. Тя по-скоро напомня на няколкочасова поредица от обучителни мисии, но поне я има. И точно когато потривах доволно ръце и се готвех да се впусна в пукотевицата в редиците на Червените армии, за да набия малко разум в каските на империалистите, открих… че такава възможност просто няма. Кампанията е изцяло от гледната точка на западняците. Американци, какво ви става? Ама сериозно! Толкова ли е лошо да поиграем и с “лошите” или се страхувате да не би метафорично да застреляте сина/внука си на някое бойно поле на г**а на географията в компютърна игра? Същият проблем имаме и в Call of Duty 4 и World in Conflict – все страхотни игри, в които обаче е немислимо да поцъкаме с друга фракция, освен героичната Ю Ес Армия и компания. Няма да станем върли безбожни комунисти от няколко часа игра с Оста на злото, обещаваме! Не стига това, ами в FFoW няма и възможност за битка срещу ботове, така че 90% от екшънът е в мулти срещу живи хора. Колко жалко, че пет пари не давам за мултито.

Та мисиите са доста късички, но все пак интересни. Започвате от уж спокоен преден пост някъде в Кавказ и докато се осъзнаете, попадате в средата на Третата световна война. Вашият екип с кодово наименование Stray Dogs е една от най-елитните части на Коалицията и естествено участва във всички основни сражения, спасява Америка от ядрена гибел (оставяйки я в състояние на обикновена, всекидневна разруха) и даже е част от превземането на Москва. О, да, и това го има. Ще ме прощавате за спойлера, но очевидно там, където на други армии са им трябвали месеци, нашите Кучета се справят за броени дни.

Иначе историята в самите мисии е адски надупчена от логически пробойни, ако си направите труда да ги забележите. Например, освен ако танковете на бъдещето от десетилетие насам не се движеха с магически прашец от феи, за тях най-вероятно нямаше да има достатъчно гориво. Но въпреки всичко, кратката кампания е занимателна и макар да не е шедьовър като тази в CoD 4, поне е в пъти по-добра от нещото, което имахме в Battlefield 2142.

Стрелба на поразия

За парите си ще получите един доста стандартен екшън. Както вече стана ясно, FFoW не се опитва да преоткрие колелото с геймплея си. Забравете и за реализъм – акцентът по-скоро пада върху количеството изстреляни патрони/ракети/снаряди, отколкото върху точното прицелване с мишката. Всъщност е напълно възможно да пропуснете целта дори при перфектно мерене със снайпер от легнало положение, но нека не издребняваме. Не можете дори да вдигнете оръжието на повален противник (очевидно е забранено от Женевската конвенция). Единствената връзка с реалността е, че когато презареждате губите всички патрони в изхвърления пълнител.

И в тази игра нямате показател за живота – не знам кога гейминдустрията се отказа от тази функция на интерфейса, но изглежда вече всеки FPS прави така. Много ме разочарова и липсата на възможност да се накланяте настрани, за да стреляте иззад стена например – това ми се вижда доста важно, особено когато около вас свистят стотици куршуми и бомби. AI-то също е доста озадачаващо – това на съотборниците ви без изключение е с полезността на разрязан наполовина лимон. Враговете пък съчетават невероятна точност (перфектен прицел от 500+ метра) със склонността да не ви обръщат внимание, когато сте на две педи от носа им.

Играта се задвижва от Unreal 3 енджин и изглежда доста добре, но геймърите, разглезени от отличната графика на други заглавия през предните месеци, може и да й намерят недостатъци. Най-кофти е реализиран физичният модел. Вярно, че, когато бъдат взривени, джиповете подскачат доста удовлетворително, а част от сградите са разрушими, но други области сериозно куцат. Експлозиите са кухи и неубедителни, като често взривната вълна няма видим ефект върху враговете. Още по-дразнещо е, че танковете могат спокойно да газят малки бетонни прегради, но очевидно могат да бъдат спрени от най-обикновено улично колче против паркиране.

Като заговорихме за танкове, разработчиците твърдят, че в играта присъстват около 60 превозни средства. Аз обаче изпаднах в леко недоумение къде ли са отишли, защото видях не повече от десет. Тук трябва да се отплесна малко: според мен името на играта, която въведе лесни за управление хеликоптери и самолети, ще се помни дълго. Лично аз не успях да използвам вертолетите във FFoW за нещо повече от самоубийствена торпила, но BF ветераните вероятно ще се почувстват като в свои води.

Друга интересна хрумка е присъствието на най-различни машинки с дистанционно управление, наречени drones. Те са няколко различни вида – имате малки и бързи колички, натъпкани с експлозиви, които са удобни за разчистване на пейзажа от танкове; разузнавателно/нападателно хеликоптерче; самоходна картечница на вериги и т.н. Докато ги командвате, временно губите контрол над войника си и ставате лесна плячка, така че ги управлявайте само от добро прикритие. Те все пак са ограничени и от силата на радиосигнала и не могат да се отдалечават на твърде голямо разстояние от контролиращия.

Ужасите на войната

За съжаление, още от самата си премиера, играта страда от някои доста съсипващи проблеми, което доведе до излизането на първия пач броени дни по-късно. Много хора се оплакват, че не са успели да я подкарат на Vista, но тя и без това не поддържа DirectX 10, така че особена разлика няма. Лично аз не срещнах проблеми при инсталацията под XP, но имайте едно наум за възможни спънки.

В мултиплейърът, където са солта и хлябът на заглавието, също има какво още да се желае. Набива се на очи липсата на каквато и да било VoIP комуникация, а текстовата е неудобна, така че играчите на повечето сървъри просто се шматкат самостоятелно наоколо, което е недопустимо за една отборна игра. Не се следят и статистики, което леко убива стимула да продължавате да играете. Иначе картите са доста мащабни и на тях могат да се подвизават до 64 играчи. Имате на разположение няколко избора на въоръжение и специализация, но като цяло, няма нещо невиждано.

Въпреки многото доказателства за противното, не бих нарекъл FFoW просто Battlefield 2142 клонинг. Играта има и известно количество собствен чар, но дали е достатъчно, всеки може да определи сам. Лично за мен най-големите разочарования бяха липсата на кампания с руснаците, 15-гигабайтовата инсталация и прекалено голямото количество недомислици. Вероятно тези неща ще попречат на играта да се превърне в сериозен претендент на FPS сцената, но новаците от Kaos все пак трябва да започнат отнякъде. И според мен Frontlines: Fuel of War е едно достойно начало.

Автор: Пламен Димитров